Националният литературен музей (НЛМ) отбеляза 105 години от кончината на Иван Вазов с поклонение и панихида при гроба на поета, зад столичния храм „Св. София“.
На възпоменателното събитие слово произнесе директорът на НЛМ Атанас Капралов. Той определи днешния Ден на независимостта като голям празник за българите и припомни, че в същия ден сърцето на Иван Вазов е престанало да тупти в 12:30 ч. преди 105 години, в къщата, която днес е превърната в музей и която посетителите могат да разгледат безплатно в рамките на днешния ден.
По думите на Капралов Иван Вазов е „фундаментална фигура не само в литературната история на България“. Капралов отбеляза, че Вазов е автор на произведения във всички основни литературни жанрове – поезия, разказ, есе, пътепис, новела, роман и драматургия. „Навсякъде той успява да сътвори творби, които са образец за следващите поколения и които са продължени от съвременните български поети и писатели“, каза още Капралов.
Той допълни, че Вазов не е само творец и поет, а „голям българин, огромен родолюбец, който със своето творчество, живот и отношение към България и света учи на истински патриотизъм“.
Директорът на НЛМ припомни и отношението на писателя към Русия и България, като отбеляза, че въпреки русофилските си убеждения Вазов се противопоставя на включването на България на страната на Тройния съюз. В тази връзка той цитира думите на поета: „О, братя славянски, о, руси, защо сте вие тук?“. „Защото за него има един олтар, единствен – това е България. Той никога за нищо на света не я предава“, каза Капралов и разказа за периода, в който Вазов е министър на просвещението при Константин Стоилов, както и за трудния момент в творческия му път след критиките към романа „Нова земя“. По думите му Вазов тогава почти решава да се откаже от творчеството си, но никога не го изоставя и продължава да създава произведения, които остават в съкровищницата на българската литература.
Атанас Капралов коментира и класацията от 2009 г. за любим български роман, в която „Под игото“ е класиран на първо място. След него са били „Тютюн“, „Време разделно“ и „Железният светилник“, посочи той. „Те са творби, които са свързани с велики събития от нашата история, от историята на България. Именно творци от такъв мащаб създават нашата голяма литература и именно от тях ние, съвременните българи, трябва да се учим и на творчество, и на живот, и на отношение към България и към света“, каза Капралов.
„За мен сърцето на Вазов, което престава да бие точно преди 105 години, не е престанало да бие. Той е някъде горе, той е във висините, може би пред дясното рамо на Господ и оттам, заедно с Господ, бди за съдбините на България и на добрите българи“, каза още Атанас Капралов.
Сред присъстващите беше и поетът Димитър Христов, който определи мястото на поклонението като „олтар на българската литература“, където всеки българин трябва да се поклони не само в деня, в който е изпратен големият поет. Той каза, че би пожелал на гроба на Вазов да има и двама гвардейци, като свърза това с ролята на Вазов като един от писателите, които най-ярко са възпели победите и трагичните моменти от историята на българската армия.
Поетът постави и въпроса за националната литературна награда на името на Иван Вазов. „Мисля, че след като нашите държавни институции и Министерството на културата имат национална награда на името на Христо Г. Данов, с равностойните нови или възстановени награди на името на Христо Ботев и Никола Вапцаров, заслужава си да помислим дали сведената до общинска литературна награда в град Сопот или община Сопот на името на Иван Вазов не трябва да стане най-голямата българска литературна награда“, каза Христов.
Той коментира темата, свързана с националната гордост и националната памет, и с начина, по който се изучава Вазов. „Защо има хора, които не разбират езика, не познават творчеството на Вазов, махат негови произведения от учебниците или го свеждат до просто един от българските автори“, попита Христов и допълни, че за него подобно нещо граничи с кощунство.
На възпоменателното събитие присъства и заместник-министърът на културата доц. Пламен Славов.