„Михайлов-Стоян е първият професионален оперен певец, който изиграва определяща роля за издирването, обработката и пропагандирането на българската народна песен и въобще на фолклорното песенно творчество. Представя го на концертния подиум... Във връзка с активната си концертна дейност К.И.Михайлов-Стоян и Вера Карамихайлова създават и първата постоянна действаща концертна двойка“, пише проф.Илка Попова в монографията си, посветена на основателя на българския оперен театър и основоположник на българската вокална методика. 
Авторът на „Закони на вокалността и методика на пеенето“, „Изповед на тенора“, „По въпроса за основаване на българската народна опера“ и др. е роден на 25 март 1853 г. в село Голям Боялък, Одеска околия. Семейството му последва голямата преселническа вълна след Руско-турската война от 1828-1829 г. Предците на Константин Михайлов-Стоян (Стоян Себов, Константин Яниев) са от Елховско. 
Бъдещият известен оперен певец се докосва до българската народна музика от песните на своята баба
Начално училище Константин Михайлов-Стоян учи в родното си село, където учителят му, отец Антоний Ламбрев, бързо забелязва будното, умно и надарено с красив глас момче и го включва в училищния хор. Константин Михайлов-Стоян продължава образованието си в Одеската ришельовска гимназия, пее в Одеския архиерейски хор. През 1879 г. учи една година в Петербургската консерватория. Триумфът му на лиричен тенор започва с блестящото изпълнение на Каватина в операта „Фауст“ и ангажимент в Болшой театър в Москва. За участието му в операта „Дама пика“ сам Чайковски признава, че не може да си представи по-добър майстор от него за партията на Гермак. През 1893 година той е ангажиран в Императорския театър в Петербург, а по-късно в Одеската опера, в 1898 г. отново играе на сцената на Болшой театър. През 1899 г. е  първото му пътуване до България с цел да създаде опера в прародината. Изнася и първите си концерти - в София, Враца, Видин, Русе и пр.
И ако певецът, 
партнирал с най-значимите представители на руската оперна изпълнителска школа, включително и Шаляпин
е обект на научен интерес от страна на изследователите на историята на музикалния живот в България, архивни източници и спомени на съвременници разказват за живота му, то съпругата му Вера Карамихайлова е напълно неизвестна дори и за музиковедите. Самият Михайлов-Стоян подчертава важната й роля в съвместната им работа върху богатото българско фолклорно песенно творчество - двамата събират народни песни, „хармонизирани при мое съдействие от моята съпруга - бивша стипендиантка на българското министерство в 1900-1901 г. в Париж“. 
Сведенията за нея са оскъдни - няколко програми за концерти - самостоятелни и съвместни, рецензии, в които се споменава името й. Но писмо от неизвестен автор, съхранено във фонда на Михайлов-Стоян, разкрива произхода й - дъщеря е на Димитър Карамихайлов, дългогодишен драгоман (преводач) в генералното руско консулство в Русе и Елефтерица Хаджипеткович, 
потомка на един от най-богатите и влиятелни русенски родове през Х1Х век
Бащата Димитър Карамихайлов е роден през 1841 г. в Одрин. От 1861 г. е нещатен драгоман (официална титла на личност в средновековната дипломация, която има функциите на преводач и посредник между Османската империя, страните от Близкия Изток и европейските дипломатически представителства - б.р.) в руското вицеконсулство във Видин. След закриването на вицеконсулската служба там той е преместен в генералното консулство в Русе. През 1868 г. е награден от руското правителство с орден „Св.Станислав“ трета степен, а през 1874 г. с орден „Св.Ана“. 
На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мишнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и
валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“
Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов. 
Елефтерица Хаджипеткович е типичен представител на младата, модерна българска жена от средата на ХIХ век, която заявява воля за социално присъствие и съдействие в процеса на формиране на съвременна публичност, в изработването на политика на репрезентация на българското. 
Тя усърдно се опитва да прави това, което правят мъжете
- включва се в борбата за църковна независимост, в просветното дело, заявява своя глас в политическото пространство. Елефтерица Хаджипеткович, заедно със съпругите и дъщерите на влиятелни русенски граждани, създават през 1869 г. Женско дружество „Ступанка“, чиято цел е събиране на средства за „поддържане на девойки да ся пратат в един от по-главните европейски градове да са учат за учителки“. 
Димитър и Елефтерица Карамихайлови имат две дъщери. Вера, родена на 25 септември 1874 г., е кръстена на 15 февруари 1875 г. в църквата „Света Троица“ от иконом Петър Костов Арнаудов; кръстница е дъщерята на руския генерален консул - Людмила Мошнина. Две години по-късно - на 23 юли 1876 г., се ражда Ерефили, кръстена на 1 септември от „Любов Василиевна Кожейникова, консолина руска“. През 1878 г. голямо нещастие сполетява младото семейство Карамихайлови. На 31 август 1878 г., в „часа по един после пладне“, след двумесечно „боледувание от чехотка“ умира майката Елефтерица. 
Първоначално Вера и Ерефили учат във френското девическо училище „Croit et passion“, открито от ирландски монахини пасионистки през 1873 г. като отделение на мъжкото училище „Св.Йосиф“. В девическото училище се преподават чужди езици, музика и ръкоделие. Имената на двете сестри Карамихайлови фигурират в Книга за внесени такси за пълен курс на обучение в периода 1883-1887 г. Първата учителка по пиано на Вера Карамихайлова е Мария Шумар (Вилхелм) Новак, преподавателка в германското частно практическо училище.
Най-ранните сведения за концертна изява на младата пианистка са от 1899 г. На 8 май, в навечерието на празника на св.св. Кирил и Методий, тя 
участва в тържество на Русенската градска девическа гимназия „Княгиня Евдокия“
Концертната програма е съставена както от класически произведения, така и от модерни за времето композитори - първите изпълнения са на ученическия хор: „Коронационен марш“ от Чайковски, композиран в чест на коронацията на император Александър III през 1881 г. Вера Карамихайлова се представя с пет солови изпълнения - балада сол миньор оп. 23 от Фредерик Шопен, Хабанера от операта „Кармен“ на Жорж Бизе, Унгарска рапсодия № 11 от Ференц Лист, етюди за пиано от съвременната и често изпълнявана тогава френска композиторка Сесил Шаминаде и авторската си композиция - „Източна песен“. Тя акомпанира на цигуларя д-р Е.Транен в изпълнението на „Faut.ballet“ от Шарл Огюст дьо Берио, участва заедно с виолончелиста Франц Щрос и д-р Е. Транен в изпълнение на trio op. 100 - andante con moto от Франц Шуберт. По време на антракта свири оркестърът на Музикално дружество „Лира“ с акомпанимент на пианото Д.Алесиу. В тази много интересна програма участва с „концертно рисувание“ и възпитаникът на Пражката художествена академия и учител по рисуване в девическата гимназия Вацлав Трунечек. На този концерт Труничек 
рисува импровизации под ритъма на музиката, вероятно и портрети на музиканти или персонажи от публиката - новост у нас, привнесена от модерните тогава в Западна Европа салонни концерти
Учител по музика в Девическата гимназия е Атанас Паунов (1853-1904). Той е един от основателите на Театрално-музикално дружество „Лира“, автор е и на учебника, по който учат негови възпитаници, издава и сборници с народни песни в съпровод на пиано - „Свищовска сватба“ и „Гроздоберски хора“.
На 23 октомври 1899 г. Вера Карамихайлова изнася самостоятелен концерт в София в клуб „Славянска беседа“ заедно с чешкия капелмайстор и цигулар Йозеф Швертнер. Програмата включва произведения на Бетовен, Сарасате, Мусоргски, Менделсон, Лист, Шопен и две авторски композиции на пианистката - изпълнената в предишния концерт „Източна песен“ и нова творба - „Концертен валс“. След изявата на столичната сцена тя отпътува за Париж, където специализира една година в консерваторията със стипендия от Министерството на народното просвещение. До началото на 1901 г. В. Карамихайлова вече се е върнала в родния град и на 24 май изнася концерт във Военния клуб.
В началото на ХХ век в Русе се завръщат млади българи, завършили престижни университети. Сред тях са диригентът Тодор Хаджиев (Прага), който, заедно с виолончелиста Александър Йорганджиев (Букурещ) и с цигуларя Михаил Константинов 
правят опит през 1903 г. да основат първото музикално училище в Русе
сформират и първото клавирно дуо. Т.Хаджиев е първият български оперен диригент, един от основателите на Софийската оперна дружба (1908). Потомъкът на известната възрожденска търговска фамилия Ганеви - Венелин Ганев завършва право, философия и музика в Женева, през 1906 г. е председател на Музикално дружество „Лира“, създава първата нототека, организира камерни концерти на Неда Фтичена и Мара Черен, Елза Карич, Тодор Торчанов и др., автор на книга за Шопен. Изпълнителят на първите тенорови партии в новосформираната Софийска опера е роденият в Русе Панайот Димитров-Отето. От 1897 г. адвокат в Русе е френският възпитаник Никола Мушанов. Заедно със съпругата си Райна Стефанова посещават концертите на Константин Михайлов-Стоян и Вера Карамихайлова, сприятеляват се с артистичната двойка. В периода 1908-1910 г. Никола Мушанов е министър на народното просвещение. Завладени от магията на оперното изкуство, в своите срещи, разговори, концерти и 
с личното си участие в дейността на русенското дружество „Лира“
всички те по-късно допринасят за основаването и на Софийската оперна дружба. 
На 13 февруари 1908 г. в Русе Вера Карамихайлова сключва брак с Константин Иванович-Стоян. Венчавката е в църквата „Св. Троица“, кумува Василики Чорапчиева. Същата година, на 14 септември, се омъжва сестра й - Ерефили Карамихайлова, за германския чиновник, протестант по вероизповедание Карл Тиле, кумува Михаил Хаджипеткович, вуйчо на младоженката. На 13 септември 1914 г. се ражда единственото им дете - Вера, кръстена през януари 1915 г. от леля си - Вера Михайлова-Стоян.
Новобрачният концерт на известната артистична двойка Вера и Константин Михайлов-Стоян 
започва с пролог: химн за новобрачните в чест на Техни царски височества по текст на К. Стоян и музика на В. Михайлова (27 март 1908г.). Химнът е посветен на втория брак на княз Фердинанд с принцеса Елеонора,  сключен на 28 февруари 1908 г. Програмата включва богатия оперен репертоар на К. Михайлов - арии из оперите „Травиата“ от Верди, „Фауст“ от Гуно, „Русалка“ от Даргомижски, „Демон“ от Рубинщайн и любими руски романси. Съпругата му Вера изпълнява произведения от полския пианист Ян Падеревски и четири авторски композиции - „Коледна молитва“, „Мазурка“, „Източна песен“ и „Валс“. Двамата събират български народни песни, които Вера хармонизира и са важна част от концертната им програма. Най-ранният известен запис на популярна народна песен у нас е на песента „Мануш войвода“ в изпълнение на К.Стоян и акомпанимент на пиано на съпругата му Вера Карамихайлова.
    Внезапната смърт на Константин Михайлов-Стоян прекъсва завинаги съвместното творчество и хармонията на артистичната двойка. На 13 юни 1914 г. в скромната им квартира на ул.“Ст.Караджа“ в София певецът умира от „внезапен зъбобол инфектирал кръвта му“. Не ни е известна съдбата на Вера Михайлова-Стоян след кончината на съпруга й.
* Д-р Антонова е архивист на Русенска опера.

Д-р Веселина АНТОНОВА*
Диана КОЛАРОВА