Преди месец, на 6 юли, един от символите на русенската култура и на аристократичния му градски дух - Операта, бе опустошен от пожар. Злощастният инцидент нанесе нов тижък удар на културния институт след коронавируса, заради който бяха отменени спектакли и бе прекроена програмата. Веднага след потушаване на пламъците започна възстановяването на Операта и се надяваме, че тя възможно най-скоро ще се върне в пълноценно културния живот на Русе.
За същажение това не е първият поразен от пожар храм на изкуството.
Многовековното минало на нашия град е белязано от възходи и падения, предизвиквани както от иронията на съдбата, така и от много случайности. За една от емблемите на Русе - Доходното здание е писано много*... Но на малцина е известен един забележителен факт, свързан със стихийно бедствие, разразило се в далечната 1992 г. в знаковата за русенци сграда... В редовете по-долу ще ви пренесем назад в годините, като припомним малко известни и позабравени факти от съдбините на тази впечатляваща сграда в сърцето на Русе.
Датата е повече от иронична - 1 април 1992 година
В ранната пролетна привечер големи облаци от дим се издигат над градската градина. Огромно множество се е събрало около сградата на читалище „Зора“, част от ансамбъла на Драматичен театър „Сава Огнянов“. Появяват се и огромни огнени езици. Часът е малко преди осем вечерта.
„Пожар! Гори театърът!“, се чуват приглушени викове на невярващи на очите си хора. 
Пожарът избухва около 20 часа. Сигналът е подаден в пожарната в 20.15 часа. На мястото веднага се озовават четири противопожарни екипа, които започват незабавно гасенето. То обаче е затруднено от факта, че едновременно пламъците се разрастват от три основни огнища откъм южната страна на сградата на Доходното здание, основно около помещенията на читалище „Зора“. Гори изцяло последният етаж, покривната конструкция и гардеробните помещения на драматичния театър. Достъпът до високата част на сградата е затруднен от тесните междуетажни помещения, както и от задимените стълбища. Въпреки това огнеоборците се справят бързо, като локализират огнищата и поетапно ги загасят.
Констатациите от бедствието са следните - изгаря една трета от разположения на три етажа театрален гардероб.
На мястото на пожара идва заместник-директорът на театъра Божидар Манев, който буквално е съкрушен от загубите. Оказва се, че русенският театър е притежавал най-голямата към него момент колекция от класически театрални костюми, събирана от 1920 година и е най-старата в България, наброяваща няколко хиляди инвентарни единици.
Сред изгорелите дрехи са костюми на светила в театралното изкуство като Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Иван Димов, Георги Стаматов, Спас Джонев
и редица други.
Каква е версията за запалването? Специалистите от противопожарната служба смятат, че тъй като в сградата отдавна няма електричество и „се посещава непрекъснато от безпризорни деца, пияници и крадци, някой от тях е подпалил нещо, за да си светне и това е предизвикало пожара...“. Кореспондентът на Българското национално радио в Русе Силви Стефанов успява да се срещне с деца, които са влизали тайно в сградата. Те съобщават пред микрофоните на радиото, че пожарът е следствие на предумишлен палеж от няколко дрогирани момчета, които пушели трева в помещенията на гардероба на последния етаж. Нещо нормално за първите години на демократичния преход, белязан и от хубавите, и от лошите неща на Запада. 
Повече яснота за причините за пожара дава репортерката на в-к „Утро“ Ценка Гинкова. В броя от 3 април 1992 г. в статия под заглавие „Перлата на Русе - Доходното здание бе подпалено. Изгоряха костюми на Кръстьо Сарафов и Сава Огнянов“, тя заключава: „Може би, ако сигнално-охранителната инсталация е работела, е нямало да се стигне и до този пожар, но тя отдавна е изключена, поради неплащане на тока от страна на общината, която е собственик на сградата. Пострада един великолепен паметник на културата“.
За съжаление, констатациите на журналистката са много правдоподобни. Не само Доходното здание, но и редица други сгради по него време са оставени на произвола на съдбата. Превърнали са се в свърталища на алкохолици, бездомници и наркомани. Общинската управа е пред финансов колапс, парите са дефицит и винаги има неплатени сметки за електроенергия, ВиК парно и какво ли още не.
Само ден след пожара кметът на Русе Асен Тасев се завръща от едноседмично посещение в САЩ, където е бил на обучение за представители на изпълнителната власт от Югоизточна Европа, организирано от Американската информационна агенция. 
Натискът на обществеността е силен, започват брожения
Общинската управа с помощта на полиция изгонва самонастанилите се бездомници от сградата и ограничава достъпа откъм всички възможни входове и пролуки като ги зазижда и заварявайки с метални плоскости.
На 9 април във вестник „Утро“ излиза редакционна статия със заглавие, кореспондиращо с търсенията на новите демократични времена от началото на прехода, а именно - „Ръстът на театралното дело бележи ръста на обществената култура“.
Един малко известен факт е че във въпросната статия се коренят и основите на идеята за града на свободния дух, формулирана по следния начин: „Свободния полет на духа...“. В редовете по-долу публикуваме философските авторови разсъждения върху емблематиката на Доходното здание, за което се казва: „Най-бележитото здание в града, с кубето, кулите и статуите, които са символ на: Търговия, Земеделие, Война, Наука, Правосъдие, Труд на Свободния полет на духа не ни говори за ония усилия, които са го издигнали из нищото, не говори и за ония надежди, на които е то символ... Несъмнено това е поетика за строежа, но и като подтик насочен към строго утилитарна цел е с достатъчно широк обхват - да съзре и в театралния салон средство за приход, салон, който е, може би, единствения по своето значение за развитие на провинциалната култура. Всяка песъчинка, всяка тухла, всеки камък, окрилян от една надежда, будят трепет на радост, осмислят един живот - живот на ония, в чии то гърди гори пламъка на творчеството, такъв могъщ двигател в нищетата, глада и бедите. Колко ли любители на театъра са следили всяка сутрин градежа; колко ли сърца са трептяли при мисълта, че там - под кубето, ще се създаде свърталището, де то ще се страда, но ще се и твори; колко ли въображения га се мъчили да си представят оня блясък, и ония психични движения и бури в отломките живот, които от сцената ще будят мисъл, чувство и стремеж? Несъмнено е, че сградата за времето е символ на оная потреба за живота, която са създали усилията на множество безименни дейни през едни почти за вършен театрален период, за да се даде тласък към по-нови и от по-голямо значение постижения...“.
На 10 април 1992 година Дружеството на свободните художници в Русе организира благотворителен търг за набиране на средства за реставрация на Доходното здание. 
„Вярваме в родолюбивата щедрост на русенци и искаме да не бъдат напразни усилията да съживим градежа на символа на Русе“
се казва в обръщението на художниците към русенското гражданство. А художникът на вестник „Утро“ Огнян Балканджиев рисува и специална благотворителна шапка на инициативата.
За съжаление възстановяването, реконструкцията и модернизацията на сградата продължава извънредно дълго и русенци говорят за Доходното здание с болка и тъга.
Силен тласък ремонтът получава по времето на кмета Димитър Калчев, който през 2002 година, вече като министър на държавната администрация в кабинета на Симеон Сакскобургготски прави жест на Русе, като съдейства Общината да придобие 90% от собствеността на Доходното, а държавният дълг да остане 10%. Реконструкцията продължава и при кметуването на Елеонора Николова, а сградата е открита тържествено през 2006 година, когато начело на Русе вече е кметът Божидар Йотов.
И още две срещи
с пламъците
Пожарът от 1992 година за съжаление не е първият в историята на Доходното здание.
Първият е по време предприетите през 1933-1934 година значителни ремонти и подобрения на сцената са извършени. За радост пожарът е незначителен и нанася минимални щети.
В ранната есен на 1982 година поради строителна немарливост също избухва пожар, който леко обгаря дограмата на главната фасада, но на обществеността не се дава официална информация за него. Такива са времената - за гласност още не се говори, а демокрацията дори не е мираж, не съществува и идеята за нея. Въпреки ремонтните дейности обаче, театърът играе постановки на сцената до сезон 1986-87.
*Едни от първите публикации с проучвания за историята на доходното здание са „Бароковия резерват на Русе“ и „Реставрира се бисерът на русенската архитектура“. Публикувани на страниците на вестник „Дунавска правда“ през 1981 и 1982 година. Техен автор е журналистът и писател Боян Драганов. 

Боян ДРАГАНОВ
Стоян СТОЯНОВ