Ученичката в 10 клас в Националното училище по изкуствата Анабела Цанкова спечели първото място в националния конкурс „Климатът се променя! А аз?“, организиран от Центъра за растителна биотехнология на Агробиоинститут в София по програма „Хоризонт 2020“ на Европейския съюз. Новината съобщи директорката на НУИ Мария Дуканова, която заедно със своите колеги преподаватели поздравява сърдечно талантливата Анабела  и не се съмнява, че нейните успехи ще продължат. 
Темата за опазването на природата очевидно вълнува Анабела Цанкова не моментно и спорадично, а представлява за гимназистката устойчива позиция, за която тя намира прекрасен литературно-художествен израз. Десетокласничката участва също и в националния литературния конкурс „Мими Праматарова“ на тема „На другия ден след COVID-19 - какво ще е новото „нормално“ в поведението ни към околната среда?“. Там тя спечели трета награда със своя художествен текст. Както „Утро“ писа, втората награда също бе присъдена на русенец - това е ученикът от 11 клас на Професионалната гимназия по туризъм Мерт Тасим, чието есе „Утро“ вече публикува. 
В художественото състезание за променящия се климат Анабела Цанкова печели първото място във втора възрастова група. В първата възрастова група на учениците от 5 до 7 клас трета награда получава друго русенско момиче - това е Вивиан Дочева, шестокласничка в средно училище „Васил Левски“.
Двете даровити русенки са се надпреварвали с още 232 автори на есета от цялата страна и от чужбина - български ученици и студенти, които учат в Болоня (Италия), Никозия (Кипър), Неймеген (Нидерландия) и Барселона (Испания).
Наградата на Анабела е 100 лева, а на Вивиан - 50 лева, като и двете получават грамоти. 
„Утро“ дава възможност на своите читатели да прочетат наградените текстове на момичетата. Заглавията са на редакцията.


Във всички творения на природата има нещо за възхищение.
Аристотел
Смяната ми в Спешния медицински център към Междугалактическата станция „Леонардо да Винчи“ беше към края си, по коридорите звучеше произведението „Четирите годишни времена“ на Вивалди, започваха първите акорди от „Лято“... 
Иначе всички пациенти от няколко планети бяха прегледани и успокоени. Усещах приятна смесица от задоволство и умора. И тогава на прага на кабинета ми се появи землянка, красотата й още личеше, зелените й коси бяха започнали да посивяват, а сочните й устни се бяха напукали, имаше много повяхнала кожа и трудно стоеше на краката си. Поздрави и приседна.
- Здравейте, аз съм дежурният лекар, какъв е поводът да дойдете тук? - попитах аз, стараейки се гласът ми да звучи бодро и обнадеждаващо.
- През последните няколко седмици дишам трудно, главата ми е замаяна, очите ми сълзят, ръцете ми треперят и трудно се движа - започна да разказва землянката - дойдох за помощ...
- Разкажете ми повече за вас - подканих я аз и седнах близо до нея.
- Днес имам голям късмет, че попадам на лекар - землянин, защото аз съм душата на планетата Земя и отдавна боледувам, търся помощ. Ето и моята история. Много пъти през вековете съм преживявала различни състояния, от които съм се възстановявала, но този път няма да успея сама, трябва ми вашата помощ... Моят климат се променя и това вреди на всички обитатели в моето тяло, растения, животни, хора, на всички живи същества... Вече едвам дишам и функционирам...
- А какво е климатът? - попитах я аз, за да я подканя да продължи...
- Още преди 22 века един древен землянски народ - гърците, установяват зависимостта на климатичните условия от наклона на слънчевите лъчи спрямо хоризонта, като оттогава е запазен терминът климат, въведен от един астроном и математик Хипарх, който термин означава наклон. А през миналия век, мило момиче, в Стокхолм, на една научна конференция през 1974 г. е прието и определение за климата, което гласи: „Климатът е статистически ансамбъл от състояния, през които преминава геосистемата за периоди от време от порядъка на няколко десетилетия“. Сега слушаме Вивалди и неговите Четири годишни времена, именно тази цикличност е нарушена, понякога през пролетта вали сняг, а през зимата става толкова горещо, все едно е разгара на лятото. Така че моят ансамбъл от състояния е нарушен и започнах да вдигам висока температура и това влияе на живота на моите обитатели, ритмите им се променят, те страдат, загиват, а хората продължават да намират начини да увеличават парниковия ефект на планетата, което, мисля, е една от причините да страдам толкова много...
- Разкажете ми повече за този парников ефект? - казах аз и й подадох чаша с пречистена вода.
Душата на Земята отпи, усмихна се леко и продължи:
- През далечната 1894 г. френският учен Жозеф Фурие наблюдава за първи път парниковия ефект, а после явлението е проучено от шведския учен Сванте Арениус през 1896, който през 1903 г. получава Нобелова награда за физика. Парниковият ефект е естествено явление, което е предпоставка за нормалните температури на Земята, но той става вреден, когато е в прекалено големи количества. Основна вина за нарушаването и ускоряването на този естествен процес имат хората и тяхната дейност. Благодарение на тях в атмосферата се създават повече парникови газове, отколкото са необходими за загряване на Земята до подходящата за живот температура. Освен открития, хората чрез тяхната дейност увеличават концентрацията на парниковите газове в атмосферата, което от своя страна води до нагряване на ниските й слоеве. Всяко изменение в способността на Земята да отразява или поглъща топлина може и води до промяна на температурата на атмосферата и океаните и нарушава стабилността на последователните процеси, като довежда до промяна на климата на цялата планета. Хората строят много фабрики, които отделят различни отпадъчни промишлени газове, които съдържат вещества, които не са естествена част от природата, но помагат за засилване на парниковия ефект. Хората изсичат моите гори и това обезлесяване допринася за увеличаване на газовете в атмосферата, тъй като дърветата поглъщат голяма част от въглеродния диоксид и отделят кислород, но когато се отрежат, започва процес на силно отделяне на въглерод. И затова, когато имам висока температура, ледниците на моето тяло се отдръпват, така се повишава нивото на моите океани и количеството на валежите се увелича, започвам да плача повече и идват наводненията, сушите, ураганите и другите природни бедствия, които са симптоми, че тялото ми страда...
- Хората разбират ли, че боледуваш, че страдаш? И правят ли нещо за да те облекчат? - попитах я аз, като се помъчих да скрия тревогата и лекия гняв, който беше започнал да се надига в младата ми душа.
- Съществуват общности, организации и правителства, които се опитват да ограничат симптомите на моето заболяване и да намалят излъчването на главния виновник - въглеродния диоксид. През далечната 1997 г. на срещата в Киото, Япония, посветена на глобалното затопляне на климата, се бяха включили делегации от 160 страни на Земята и се прие конвенция, която задължи страните да намалят нивото на изхвърляния CO2. Предложена и приета беше схема за намаляване на тези емисии, но въпреки всичко аз продължавам да се задъхвам и да страдам... Изменението на моя климат настъпва толкова бързо, че много растителни и животински видове водят борба за оцеляването си. Много сухоземни, сладководни и морски видове вече са се преместили на други места.
Някои растителни и животински видове са вече изложени на повишен риск от изчезване, ако средните мои температури продължат безпрепятствено да се повишават... 
Душата на Земята леко въздъхна и се облегна на рамото ми...
Смяната ми отдавна беше свършила, но аз вече знаех какво да правя, може би отдавна чаках това вдъхновение за промяна... Още на сутринта щях да взема първия междугалактически полет до моята планета, това реших аз, като в съзнанието ми отекваше мисълта на Рейчъл Карсън: „Тези, които съзерцават красотата на земята, намират запаси от сила, които ще издържат, докато трае животът. Има нещо безкрайно изцелително в повтарящите се рефрени на природата - увереността, че зората идва след нощта, а пролетта след зимата.
...И усетих лъч топлина върху очите си, утрото беше дошло, огледах се, бях в леглото си, в моята детска стая, на планетата Земя, беше време да ставам за училище... Сънят си беше отишъл, но не и мислите и чувствата, които беше породил. Вече бях сигурна, че аз не съм същата, че Земята и нейният климат се променят, но и ние се променяме. Знаех, че не трябва да губя своята решителност и да действам за оздравяването на моята планета, както и да продължавам да вдъхновявам всички хора около мен за същото. Защото, както е казала Мариан Уилямсън, „Трябва да научите нов начин да мислите, преди да овладеете нов начин да бъдете!“, за да може нашата планета Земя и тя да бъде!

Анабела ЦАНКОВА