Здравей, Петя! Като напиша какво ми тежи, знам, че това няма да отмени проблема, но друго не ми остава поне в този момент. Майка ми е на 92 години. Допреди няколко години живееше на село. Там се оправяше, но мърмореше, че е сама и че иска да отидем да живеем при нея, като се пенсионираме с мъжа ми. Но какво да правим на село? Няма лекар, няма аптека... Щом отворех дума да я вземем в града, вдигаше революция.
Оплакваше се от сърце, но на профилактичен преглед личният ни лекар все казваше, че сърцето й е наред. Веднъж той я похвали, че кръвното й е по-добро от неговото, и тя като заразказва колко корена домати полива, как прекопава лозето, докторът каза: „Баба Радка е по-здрава от нас, щом се държи на тези години“. Подсказах му да й препоръча да се спре с градинската работа на село, а докторът ми отговори и тя го чу: „По-добре е да не спира, че тогава ще се заредят болестите. Тя сама ще се спре, когато вече не може“.
Веднъж на село в градината тя залитна и падна пред очите ми. Реших, че няма какво да отлагаме. Обсъдихме ситуацията със сестра ми, която е на другия край на България, и след много увещания я взех в града в гарсониерата на дъщеря ми, която е в чужбина - хем да не се дразни, защото от много години е сама и е свикнала така, хем да ми е наблизо да я наглеждам и да й нося това-онова.
Ден след ден мама ставаше все по-нервна, не спираше да мърмори за мен и сестра ми. На зетьовете си преди много се радваше, а вече и тях не ги траеше - те й помагат, тя мърмори. Добре, че мъжете го избиваха на хумор, но ние със сестра ми й се ядосвахме. Напоследък омърмори и внучката си, а уж много се гордееше с нея. Казва ми, че ще стане същата като мен. Плачех от това, Петя... Откъде на стари години й хрумна на мама, че съм лоша, че всички сме лоши?...
И какво се случи преди няколко дни. Как е паднала в коридора, как й се затиснало до стената коляното, после как е станала - умът ми не го побира! Звънях й в същия ден и тя да не ми каже! Как не познах по телефона, че се е случило това! Обади ми се чак на сутринта, когато не е можела да търпи от болка и се уплашила. На път за болницата само повтаряше, че ако остане там, ще умре. Оказа се спукване в тазобедрената става. Ортопедът ми каза вариантите. Едва го слушах. Като излязох от кабинета и като я погледнах, не посмях да й го кажа. Казах й, че се е ударила лошо и сега трябва много да се пази.
Толкова съм объркана! Как да взема решение да й правят ли някаква операция или не? Кой риск за мама в тази възраст ще е по-малък? Не е до парите. Страх ме е! Всички се отдръпват така, все едно само аз да реша. Нощем съм при нея, през деня се редуваме с мъжа ми. Какво ни чака и нея, и нас, какво ще се случва занапред... Елена, 63 г.

Здравей, Елена! Със споделеното ни напомняш как изведнъж може да се озовем в ситуация, за която знаем, че по принцип е възможна, но не мислим, че ще се случи точно в нашето семейство, и така се оказваме неподготвени.
Различна е грижата за относително по-здрав и по-млад човек, съвсем друга - за човек на легло, който е остарял, натежал, донякъде или напълно е загубил способност адекватно да възприема и преценява реалността, в същото време може да е с обострен от възрастта и стреса егоизъм, с увеличени като през лупа страхове, които се превръщат в обвинително поведение. 
Човек знае, че трябва да се държи, за да може да се грижи
но се случва и неговите физически и психични сили да са на предел. Дава си сметка, че написването на това, което му тежи, няма да отмени проблема, но не му остава друго и вече е предприел нещо. Намирайки думи, той постига изразяване на мислите си за фактите и на безпокойствата си за бъдещето. Написването на писмо, дори да не бъде изпратено до някого, в известна степен прилича на разказа при психолога. Там в защитената атмосфера със споделеното човек може да прожектира като на екран част по част своята картина и постепенно да реши какво би я допълнило като една по-добра картина на нещата. Отначало може да положи само тъмните петна, после някои тънички линии, в чиято цветност 
проблясват силни качества
- своите и на близките. В тях психологът може да улови рисунката, но обърканият човек невинаги може скоро да си я види или пък може спонтанно или с помощ тя да му се проясни.
Майка ти, Елена, е на 92 години - възраст, до която не достигат всички, но да не забравяме за личния жизнен ресурс у някои хора и това, че като че ли у тях има нещо, което им дава още енергия да продължат живота си.
Не ни казваш нищо за баща ти, но разбираме, че майка ти е била
в другарство с настъпилата самота
когато сте решили със сестра ти да я вземеш в града.
Така си прекъснала подмятанията да се преместите н  село при нея, където съвременното икономическо развитие предизвика обезлюдяване с лишаване на местните хора от медицинска помощ, от достъп до лекарства и направи възрастните непосредствено зависими от помощта на децата си, дори и когато състоянието им позволява все още да се оправят сами. Докторът е констатирал, че сърцето и кръвното са добре за възрастта й, за разлика от множество по-млади градски хора. Приискало ти се е неговата авторитетна дума да подкрепи стремежа ти да спрете майка ти от работа в градината, но специалистът по здравето знае
какво се случва със спирането на активността
Да не забравяме, че това засяга не само ставите, които по-малко ще се движат, мускулите, които ще отслабнат и по-малко ще се тонизират, но и целият организъм ще промени обичайното си функциониране и самоподдържане. Когато вниманието на човек е отдадено на нещо, което расте продуктивно - насажденията, няколкото кокошчици, които снасят яйца, това му поддържа чувството, че нещо зависи от изправянето му наново сутрин, дава му план за деня, за седмицата и сезона. Така съхранява
чувството си за подредба на живота си
и забавя дефектите от остаряването. После в телефонен разговор има какво ново да разкаже на децата си, да ги повика да оберат сливите за ракия, ябълката, гроздето...
Мърморенето на майка ти преди може да е било не от критично отношение към теб и другите от семейството, а към всички обективни ограничения, които търпят възрастните хора на село. Споделяйки ги помежду си, невинаги им олеква, а засилват безпокойствата си за бъдещето.
„Веднъж на село в градината тя залитна и падна пред очите ми“. И на нас може да се случи да залитнем, Елена. Попитай неврохирург за залитането вследствие на шипове във врата, което може да доведе до падане. Рискът е в това къде и как ще падне човек,
ако няма къде да се опре
Майка ти преди е паднала на меката земя в градината си. Ти си се стреснала много и със сестра ти сте решили да не отлагаш повече замисленото преместване в града. Имали сте възможност с гарсониерата, хем да ти е наблизо, за да се виждате по-често и да й бъдеш в помощ при нужда, хем да й осигурите самостоятелност, защото след няколко часа общуване и съобразяване с младите при нея настъпва умора, от това раздразнителност и язвителни думи - „Плачех от това... Откъде на стари години й хрумна на мама, че съм лоша, че всички сме лоши?“.
Наистина, това е особено чувствителен момент и за теб, и за нея. Ако човекът, който полага грижи, реагира симетрично - като отвърне по същия начин, наранява дълбоко и двете страни. Ако не реагира, дава на другия погрешната увереност, че всичките му съмнения са напълно правилни, и по този начин задълбочава увереността му, че е нежелана тежест, бреме, камък на шията... А това е мама!
Не вие сте лоши, Елена, а са лоши за жената всички постепенно настъпващи промени, които я карат
да се чувства болна и немощна
Революцията в душата й не й възвръща предишните сили и възможности.
Кулминация в това е лошото падане в апартамента. „Звънях й в същия ден и тя да не ми каже! Как не познах по телефона, че се е случило това! Обади ми се чак на сутринта, когато не е можела да търпи от болка и се уплашила.“ Притеснена и ядосана за премълчаването, може да си й се скарала. Може би, свикнала да не ви звъни за щяло и нещяло, за да не ви тревожи и да не я критикувате за проявено невнимание и непредпазливост, жената се е опитала да скрие за инцидента, очаквайки, че ще й помине. Елена, и аз изтръпвам и ми домъчнява, като си представям какво е коствало на майка ти да се изправи и да стигне до леглото си и
колко много реална болка
е изтърпяла часове наред от счупеното или спукано в тялото, допреди да се обади, оставяйки ти една последна спокойна нощ. 
„На път за болницата само повтаряше, че ако остане там, ще умре“. Съпреживявайки страха й от нови болки и от неизвестното, си се разколебала да вземаш решение: „Ортопедът ми каза вариантите. Едва го слушах. Като излязох от кабинета и като я погледнах, не посмях да й го кажа... Толкова съм объркана!“. Да, от бедата, от това, което си прочела в очите й. Тази, която някога е вземала смели решения за теб и сестра ти, сега може би е била
като малко дете в силен страх
от медицинските резултати и от решението ти. Изпитала си безпомощност пред въпроса „Кой риск за мама в тази възраст ще е по-малък?“. Споделяш, че и теб те е страх, а семейството като че ли се отдръпва и те оставя ти да решиш. Бдейки над нея, си се уплашила, че състоянието й се усложнява. 
Дали не би могла след нова консултация с лекаря за симптомите да призовеш семейния съвет, да съпоставяте предложените варианти и дори да предоставите на баба Радка
възможност за решение
Струва ми се, че ако тя бъде включена в избора, това би й дало повече сили да понесе дадена операция или да изтърпи отказа от нея и мъчителното излежаване в очакване болките да станат по-поносими.
„Не знам какво да правя! Какво ни чака и нея, и нас, какво ще се случва занапред...“ Чувстваш се объркана, Елена, може би от мама носиш рефлекс за справяне - „Нощем съм при нея, през деня се редуваме с мъжа ми“. Споделяйки това и с детето ти, то ще се учи какво е
да се погрижиш за родител, когато страда
и е безпомощен, ако не си ти. На работа още имат нужда от опита ти, колегите са съпричастни и можеш да излизаш, като се наложи. Дали не би могла да се огледаш в квартала за някоя вече пенсионирана медицинска сестра с висок дух, която би могла да ви отменя и да сте по-сигурни за компанията на баба Радка?
Добре би било, престоявайки при нея, да има с какво да изместваш вниманието й от болката - старите албуми, нови снимки на внучката и всичко от опита й, което ще ти е от мама - тефтер с готовност да запишеш готварска рецепта, инструкциите й за засаждането на доматите и пипера и силата ти, Елена, да не разсейваш изричаните мисли, с които старите хора са склонни да говорят за смъртта. Това им е нужно. Ако ти домъчнява, потърси някой, който може да ти бъде в помощ.