Здравей, Петя! Пише ти една много възрастна жена, но днес не ми се иска да кажа „много стара“. Не пиша да се оплаквам. Оплаках мъжа ми, който си отиде преди 25 години, тогава оплаках и себе си, че останах сама. Но един ден си взех книга от библиотеката ни и така постепенно вечерите ми станаха по-леки в самотата, благодарение на него. Мъжът ми беше пристрастен към книгите. От него ми останаха спомените и библиотеката. Благодарение на книгите, телевизията и на роднините, с които се виждаме ден през ден, разреждам компанията на болките в тялото със сладки приказки и с научаване с какви болки си правят компания брат ми и снаха ми, братовчедката - всичките сме от старата генерация и духом не се предаваме. Чета много и вестници и с тези мои роднини си купуваме различни. Като си ги разменяме, по-евтино като за пенсионери четем различна преса. Даже аз разказвам на дъщеря ми, която е в София, новини, които поради много работа не е успяла да чуе.
Да оставим сега тези бабешки работи. Ето какво исках да разкажа. Миналата седмица, както си четях вестника, се звънна долу от входа. Попитах от домофона кой е и чух мъжки глас: „Госпожа, вие в състояние ли сте да слезете до входа?“. Първо се уплаших за какво някой така ме подпитва и дали не е опасно за мен да сляза пред входа. Попитах и разбрах, че е някой познат от миналото. Щом слязох, видях двойка мъж и жена на моите години. Мъжът беше с патерици. Сега по-добре разбрах въпроса му, когато ми позвъня. Какво се оказа. Това беше мой съученик, с когото сме учили в основното училище. Разбрал, че живея тук, от негов роднина. И като го ударихме на спомени, забравихме, че мен ме болят краката, а неговите не го държат. Той като заразказва кого и с какво си спомня от класа ни, изреждаше само женските имена - Зорка, Райна, Маргарита, Ганка, и за класната ни такива спомени разказа, все едно е било вчера... Питам го: „Иване, ти момчетата не ги ли помниш?“. Посочи едно име и заразказва за него. Аз пък, Петя, първото момче, което си спомних, е това, което в последните класове ми показваше, че ме харесва. И като взех да се сещам за разни случки със съученици и учители, Иван ми казва: „А, ти пък, Наде, само мъжките имена споменаваш“. Жена му на Иван много се смя с нас. Спомнихме си и как през дървените ваканции, когато не се отопляваше училището, целият клас с учителката отивахме всеки ден у някого от класа. Майките правеха нещо да ни почерпят, играехме на разни игри, учителката ни разказваше интересни неща и родителите ни показваха албуми, книги, носии... И така, Петя, този следобед с Иван и жена му ми подейства толкова приятно! Бяха минали няколко дни, като разказах и на племенницата ми. Тя каза, че като говоря за това, съм весела и изглеждам поне десет години по-млада. Наистина, като че ли оттогава не ми се е „обаждало“ тялото.
Ето това исках да споделя, Петя, защото в една консултация във вестник „Утро“, която съм си запазила, ти обясни защо по-често старите хора стават жертва на мошеници - затова ме достраша да сляза пред входа, и как в старостта намалява паметта. А виж как неусетно прекарахме сигурно към час ние, старците, пред входа. Поради проблеми с паметта ли забравихме за болките в краката, или от хубавите спомени? Надежда, 84 г.

Здравей, Надежда! Беше ми приятно, като четох за срещата с твоя съученик от детството и за освежилите те спомени, които са ти дали както добро настроение, така и тонус и сила на тялото в твоята възраст. Предполагам, че това се е отразило за повече време и при него, и съпругата му, а и на всички други възрастни хора, на които ти и те сте споделили тези спомени.
С разказаното допринасяш днес да обърнем внимание не само на проблемите на възрастните хора, но и на
удивителните възможности на нашата психика ведно с тяло и дух
които се проявяват и в старостта.
Завършваш писмото си с въпроса: „Поради проблеми с паметта ли забравихме за болките в краката, или от хубавите спомени?“
След навлизането в третата възраст при много хора се наблюдава преоценка на ценностите в сравнение с тези от младостта. Това се случва на фона на все по-често изпитване на болки в тялото, което за съжаление остарява, а 
на хората им се иска да се чувстват както някога
и им се струва, че са болни, дори и когато всъщност не са.
Съвременната наука обаче разглежда стареенето не като угасване, а като продължаващо развитие на човека, което включва различни приспособителни и компенсаторни механизми или, иначе казано, като че ли губим едно, но за сметка на това спечелваме друго.
Хората са принудени да се приспособяват през целия си живот, а със започването на третата възраст се налага да привикват и към
измененията в себе си
В наши времена напредна медицината, подобрени са условията на живот и това е добра предпоставка за по-дълъг живот. Да видим какви промени съпътстват напредването във възрастта.
Сетивните и двигателни способности - свързаните със зрението, слуха, мускулната сила и пъргавината, отслабват. Уменията за съобразяване, за разсъждаване, поради което и за ориентиране в пространство, във времето или в нова информация, значително също се понижават заедно с отслабването на паметта, чиято сила постепенно започва да намалява още от младостта след 25-тата ни година. Това касае вниманието и краткотрайната памет, заради което много хора трудно усвояват нови неща. Затова пък става по-лесно подробното
припомняне на случки от миналото в ярки спомени
и се наблюдава едно удивително извличане на мъдрост от преживяното.
„Пише ти една много възрастна жена, но днес не ми се иска да кажа „много стара“. С тези думи, Надежда, ни подготвяш, че ще ни споделиш нещо, което те е подмладило. Може би и затова казваш, че няма да се оплакваш, защото считаш, че това се очаква от възрастните хора.
Разказваш ни какво ти е помогнало да превъзмогнеш загубата на съпруга ти преди 25 години и как си се справила с настъпилата самота. Намерила си 
смисъл в това, което ти е останало от него
- спомените и книгите му в голямата семейна библиотека. Може би четенето на книгите му ти е давало не само информиране и художествена и духовна храна, но и преживяване на близостта с него, когато вече не е до теб физически - „така постепенно вечерите ми станаха по-леки в самотата, благодарение на него“.
Разказваш ни и какво разнообразява пенсионерското ти ежедневие - книгите, телевизията, общуването с роднините, които са възрастни като теб и с които сте намерили начин да „разреждате“ компанията на старческите телесни болки със сладки приказки. И ето какво ви държи - „всичките сме от старата генерация и духом не се предаваме“.
С четенето на вестници стоите и в курса на времето и деня
Редовното купуване на вестници е скъп лукс за пенсионерите, но вие сте намерили добър начин, като си купувате различни и си ги разменяте. Да, става така, че понякога възрастните хора са по-информирани от заетите с работа - „Даже аз разказвам на дъщеря ми, която е в София, новини, които поради много работа не е успяла да чуе“. Това не е ли
добър пример за младите да четат същински новини
и да добиват лични информираност и впечатления, отколкото да възприемат преразказани от други в социалните мрежи?
И ето как, Надежда, ни пренасяш извън тематиката на „бабешките работи“ - със случката отпреди седмица, която освежи ежедневието ти и ти отвори нови въпроси. От входа ти е звъннал мъж с въпрос, който първо те е поуплашил поради честите посегателства върху възрастните хора и разпространените съвети за предпазливост. „Госпожа, вие в състояние ли сте да слезете до входа?“. След като си слязла, виждайки възрастен човек с патерици, вероятно си разбрала въпроса му като съпричастие в случай, че животът е ограничил двигателните ти способности, както неговите. Съпругата му е съпреживяла вашето
приятно припомняне на детството от основното училище
„И като го ударихме на спомени, забравихме, че мен ме болят краката, а неговите не го държат.“
Да видим какво така е разредило отново компанията на болежките ви. 
Интересно как хората във вашата възраст често в обръщения объркват имената на дъщерите и внучките си или трудно запомнят нови имена, а спомените са изплували с точните имена на съучениците ви. Паметта ви може да не е като на младите, но
чувството за хумор и наблюдателността
са запазени при теб или са се възвърнали и си забелязала, че връстникът изрежда само женски имена. Дали това е специфична негова особеност, дали е характерно за пола без значение от възрастта, дали пък, освежавайки спомени от пубертета, когато момичетата за едно момче започват да имат специално значение, това се запечатва в паметта и е дало този ефект върху него, може да се узнае по психологически път, а за повече хора и в големи психологични изследвания върху групи в различни възрасти. Ето, че закачката ти към него е била валидна и за теб - признаваш, че 
първо в съзнанието е изплувало името на момче
което е показвало, че те харесва, изредила си от спомените случки с имената на момчета от класа и Иван не ти е останал длъжен с това забелязване.
Споделеният спомен как сте прекарвали дървените ваканции ми се струва много ценен за днешния училищен живот. Целият клас с учителката сте гостували всеки ден на някого от класа и така сте обогатявали представите и познанията си за разнообразието в семейния бит, за специфични семейни ценности, чиито материални носители са албуми, книги, носии, и за 
общочовешки ценности, които поддържат живота
За това сигурно с благодарност сте си спомнили за учителите ви. Този приятен час с Иван и жена му пред входа има продължение в следващите дни. Племенницата ти е забелязала, че преразказвайки случката и събудилите се спомени, ставаш весела и изглеждаш с поне десет години по-млада. И това е не само на вид - „наистина като че ли оттогава не ми се е „обаждало“ тялото“. Ето едно практическо свидетелство за силата на приятните неща от миналото да разведряват настоящето. Вниманието при старите хора е неустойчиво в текущите нови неща, но в същото време то търси за какво да се залови и това във вашата възраст е най-често тялото с намалените сили и с болките. Но психиката е чувствителна и към друго и вниманието ни се отдава да бъде погълнато и изместено
от болежките към приятните неща
които ни идват като в услуга от миналото, за да подобрим настоящето си с нов цвят и смисъл на дните ни. Връщането в спомените има значение и за преосмислянето на неприятните стари моменти и трудностите, които сме преживели. Това обяснява нуждата на старите хора да преразказват. Други обичат да пишат и водят свои дневници, пишат мемоари или импресии и стихове по спомени или по асоциации от тогавашни чувства. С това помагат на себе си - да забравят болките в краката като теб и Иван, и на своите потомци - четейки да чувстват
близостта си с вас и със своите семейни корени
с общочовешки слабости и жизнени сили. 
Много на брой полезни рецепти ни даде, Надежда, и на младите, и на твоите връстници. 
Беше ми приятно и оптимистично за живота, който неумолимо напредва към старостта, а надявам се и на читателите на вестник „Утро“, че днес споделихме това преживяване на една не стара, а на една голяма НАДЕЖДА!