Щастието обича тишината. Тази максима напоследък се превръща във все по-любима и цитирана от хората, които предпочитат да запазят за себе си своите съкровени мигове и моменти на истинска радост. Без шум, без афиширане и излишни фанфари, а и без риск някой да завижда и злорадства.
Съвсем на мястото би звучала перефразата на същата максима и по отношение на благотворителността, където показността и изтъкването съвсем нямат място.
Точно в това вярва бизнесдамата и бивш общински съветник Нина Крушева, която от години е превърнала подкрепата и подаването на ръка в начин на живот. Трудно й е да говори за даренията си, защото го смята за излишно, и знае най-важното - че са на правилното място, и тези, които са ги получили, ги използват точно така, както е предвидено. Помощта има различни адреси и стига при лекари, които получават съвременно оборудване, за да могат да са максимално полезни за пациентите, не са подминати и самите пациенти, които успяват да получат адекватна грижа, да не говорим за малките спортисти, учениците, децата с таланти, хората на изкуството... Не брои колко жеста е правила тя, съпругът й Георги и фирмата им „Доминекс Про“ през годините, още по-малко пък на каква стойност са. Заделя колкото може, а сияещите от благодарност очи са нейната възвръщаемост, стимул и причина да продължава да върви по този път. Подчертава, че фирмата им не е богата и не смее да мисли колко ползи биха се натрупали, ако истински богатите започнат да заделят.
Събитията на „Ротари клуб“ я запознават с благотворителността
„Имаше период, в който дъщеря ми посещаваше уроци по английски език и нейната учителка се оказа ротарианка. След като се опознахме, тя явно видя в мен свой съмишленик и ми разказа за дейността на „Ротари“. Предложи да ме представи пред клуба и така от 2005 година съм техен член“, разказва Нина. Споделя, че още в началото усетила организацията близка до душата си, тъй като основната цел и мисия на клуба е да работи в полза на обществото. А днес приема повечето ротарианци за семейни приятели и хора от най-близкото си обкръжение. Събитията на клуба са и първите благотворителни инициативи, в които тя се включва. Впоследствие през годините помага и чрез семейната си фирма. А основен неин пример в правенето на добро и мисълта за града е филантропът Игнат Канев, който активно помага на УМБАЛ „Канев“, на Русенския университет и на родното си село Горно Абланово.
Градът ни е част от нашия дом и ако всеки откъсне нещо от себе си за него, промяната ще се усети
вярва Крушева и смята, че именно такава е философията на Канев, който проявява огромна загриженост към родния край, и това й е повлияло лично. Именно неговата щедрост, която акцентира на медицинската грижа, я подтиква да помага на болницата и лекарите. Знае, че условията в чужбина, които се предлагат на българските медици, са повече от атрактивни и е похвално, че немалка част от тях предпочитат да останат в родината си и да се грижат за своите сънародници. Затова смята, че делата им трябва да бъдат подкрепяни, а работата им - подплатена с адекватно оборудване, за да могат действително да спасяват животи и да лекуват пълноценно.
Първата акция в подкрепа на Голямата болница е отпреди 2 години с адрес Отделението по диализно лечение, на което четири фирми, между които „Доминекс Про“, дариха общо 2 апарата за хемодиализа. През февруари тази година щедро дарение получи Клиниката по ортопедията, която бе оборудвана с модерна операционна маса и лампа, а помещение за рехабилитация бе обзаведено както с уреди и приспособления за раздвижване, така и с мебели. Личното дарение от Крушева и съпруга й е на стойност 50 000 лева, като 
благодарение на новата маса лекарите могат реално да покажат уменията си по време на операция 
тъй като оборудването им развързва ръцете. Докато остарялата операционна маса е ограничавала действията им и на практика е понижавала качеството на оказваното лечение.
„Просълзих се, когато ми разказаха, че на тази маса е оперирано едно от тежко катастрофиралите деца от Сливо поле в края на януари. И именно благодарение на съвременното оборудване е направено всичко възможно за неговото спасяване, тъй като в противен случай е можело да има по-тежки поражения на здравето“, споделя Крушева и посочва, че в такива моменти изпитва щастие.
„Възхищавам се на дейността на лекарите в ортопедията, макар да не съм имала нужда от тяхната грижа до този момент. Затова работим по осъществяването на друго дарение за тях, което още повече ще им помага по време на операции. Става въпрос за апаратура, която буквално е „очите“ на лекаря и показва всеки един детайл по време на операцията“, разказва Крушева. Техниката обаче е доста скъпа - около 80 000 долара, затова идеята е да бъде закупена с помощта на Ротари клуб „Русе“.
И макар да не е опирала до грижите на ортопедите, оценява тяхната работа и признава, че друг лекар й е помагал в тежки моменти и му е безкрайно благодарна. Става дума за управителя на Белодробната болница д-р Светослав Дачев, който тя описва като лекар за пример
и още помни времето, когато е помогнал след тежък пристъп на 2-годишния й син
„Самата аз съм астматичка от ученичка. А след като синът ми, който вече е на 22, получи пристъп и лежахме в болницата, се свързах с д-р Дачев и оттогава разчитам единствено на неговите грижи. Мога да кажа, че друг като него няма“, споделя Крушева и разказва, че именно Тубдиспансерът е последното подкрепено лечебно заведение. В средата на май двата ротари клуба „Русе“ и „Русе-Дунав“, „Зонта“, двата „Лайънс“ клуба - „Сексагинта Приста“ и „Русе“, както и фирмите, управлявани от Крушева „Доминекс Про“ и от Младен Ганчев „Холлеман“, дариха на заведението бронхоскоп за 22 000 лева и предпазни средства за още 3000 лева.
Освен за по-добрата здравна грижа, Крушева се опитва да помага и за по-пълноценното развитие на децата и младите. И за да не са непрекъснато пред телефона или поредното смартустройство, насочва усилията си към финансиране на физическото възпитание и културата. Спортната площадка за учениците в Българския лицей в Кишинев е реалност, именно благодарение на нейните заслуги и включването й в голямо дарение, редом с двата Ротари клуба. Отделно е обещала да подкрепи молдовското училище и с фитнес площадка, като това е трябвало да се реализира този месец, но пандемията го направи невъзможно и отложи вероятно за септември.
Разказва, че е ставала свидетел как актьорите и директорът на Кукления театър Теменуга Хараланова си дават душата, за да радват децата в замяна на крайно недостатъчно финансиране. Затова е подкрепяла и тях и нейният жест е превърнал културната институция в приветливо и усмихнато място. Вече от година помага и на клуба по тенис на маса, който е затънал покрай загуба на спонсора си.
Видях нещо Господно - бившият спонсор беше роден на моята дата в годината, когато е роден съпругът ми
и реших да се включа с каквото мога. През годините, макар да са ставали републикански шампиони, тенисистите са загубили много класни състезатели. А сега, след като ремонтирахме залата, подменихме осветлението и подобрихме базата, виждам, че им се върна надеждата и това ме прави истински щастлива, споделя Крушева.
В същото време бизнесдамата е категорично против да се подкрепят професионални клубове, които реално са търговски дружества, и още като общински съветник през предходния мандат се е питала защо едни и същи спортни отбори получават дотация. Впрочем допирът й до местната власт й носи по-скоро огорчение, отколкото удовлетворение. Причината - за 4 години в редиците на Общинския съвет се е уверила, че няма как да да изпълнява реалната си функция и да контролира процесите в общината.
Като образец на правдата и човек, който не си мълчи, я канят на трибуната да си изкаже възгледите
По този начин от ВМРО убеждават Крушева да се включи в местните избори преди повече от 4 години, а тя вижда в това възможност да работи за града си. Това, на което става свидетел обаче, рязко се разминава с нейните очаквания, завършва мандата си разочарована и категорично отказва повече да участва в избори.
„Не видях за 4 години Общинският съвет да свърши някаква работа. Това на практика е едно звено към Общината, тъй като администрацията му плаща заплатите, а в същото време трябва да я контролира. Как да стане?! Видях, че важните решения на практика не зависят и не се гласуват от Общинския съвет, а се вземат от кмета и екипа му“, коментира Крушева и дава за пример, че в ръцете на съветниците е решението дали Общината да кандидатства по даден проект, но кой, при какви условия, как, защо ще реализира самия проект и конкретните му параметри се решават впоследствие от Общината. И като се убеждава, че няма как да изпълни това, което е възнамерявала, решава да се фокусира върху и без това динамичното си и натоварено ежедневие.
Със съпруга й работят бюро до бюро и ако се разделят дори за 2 часа, започват да си липсват
Семейната „Доминекс Про“ на Нина и Георги, основана през 2006 година, е наследник на бащината фирма на Крушева. Занимава се с производство на тръбни изделия и сглобяеми детайли за маси, легла и различни мебели, като продукцията им е изцяло за износ, а техен основен клиент е гигантът „Икеа“.
„От дете до ден днешен се занимавам непрекъснато с железа, тъй като помагах във фирмата на баща ми. Казваха ми, че ако искам пари, за да отида на море, трябва да си ги изкарам. И така всяко лято работех“, спомня си Крушева и посочва, че по този път вървят и децата й, тъй като синът й също работи във фирмата, а на 27-годишната й дъщеря дори е поверена управленска позиция.
В същото време мечтата на Крушева била да строи къщи. Завършила Математическата гимназия, където се записала тайно, повлечена от страстта си към математиката, докато родителите й настоявали да учи в Английската. Приели я във Висшия институт по архитектура и строителство, където кандидатствала с копнежа, че ще научи как се издигат сгради, но не го завършила официално. От обучението си там обаче се сдобила с нещо много по-ценно и скъпо от диплома - съпруг, в който и до днешен е влюбена.
„От 1991 година сме заедно и смея да твърдя, че съм щастливо омъжена и съм намерила своята половинка, надявам се и той така да го усеща. 24 часа в денонощието сме заедно, работим бюро до бюро и не просто, че не си омръзваме, а ако се разделим за 2 часа, започваме да си липсваме“, споделя Нина. Признава обаче, че имат доста различния, в които се допълват и това им осигурява хармония. 
Обичам да казвам, че 
ако вървим един срещу друг по еднопосочна улица ще се разминем
смее се Крушева и обяснява, че набързо направила столичанина русенец, а той е щастлив от това, че не живеят в София. В Русенския университет Нина завършва „Стопанско управление“, а впоследствие и магистратура „Мениджмънт и лидерство“ в УНСС. Като един от осемте обучаващи се с най-висок резултат я пращат на практика в Япония, която я смайва. Именно опознаването на нови места и култури е страст за Нина и споделя, че е впечатлена от Канада и Нова Зеландия. И казва, че за разлика от много хора предпочита да инвестира в пътувания, а не в коли и имоти.