В литературата героите се раждат с храброст, твърдост и непоколебима вяра в сърцето, но в живота героите стават такива в пламъците на големи несправедливости, бедствия или други катаклизми. Оскар Шиндлер е от вторите. Той не е светец. Напротив - обича парите, жените и веселието, член на нацистката партия на Хитлер и сътрудничи на Абвера. А въпреки това, а може би точно заради това, успява да направи нещо, което може да се съизмери само със себеотрицанието на българския депутат Димитър Пешев, който жертва високия си пост - подпредседател на Народното събрание, и цялата си политическа кариера преди 1944 година, а след това е осъден от т.нар. народен съд заради спасяването на хиляди хора, обречени на смърт само по една причина - че са евреи.
„Аз бях нацист и вярвах в нацизма“, признава Шиндлер след войната. „Истинското оползотворяване на човешките възможности се състои в разпознаването на възможностите“. Това изречение, написано от немския индустриалец в едно писмо през 1963 г., е почти програмна декларация на живота му: той разпознава възможностите там, където другите виждат само смърт.
Неговият героизъм е показан и разказан в един познат по целия свят филм - „Списъкът на Шиндлер“, но животът му е по-богат от всеки филм, а в един етап от него - и много по-рискован. Днес се навършват 52 години от смъртта му.
Момчето от Цвитау
Оскар Шиндлер се ражда в немско семейство на 28 април 1908 г. в моравския град Цвитау - днес Свитави в Чехия, а тогава в пределите на Австро-Унгарската империя. Баща му Ханс управлява фабрика за селскостопански машини. Оскар учи в търговски училища в Бърно, става инженер-механик и до 21-годишна възраст работи във фирмата на баща си.
Младият Оскар обича хубавите дрехи, бързите коли, коняка и жените - страсти, които ще го следват цял живот. През 1928 г. се жени за Емили Пелцл. Междувременно сменя една работа след друга: продавач на трактори, собственик на автошкола, служба в чехословашката армия, неуспешна птицеферма. По думите на неговия биограф Томас Кинили, той е бил „самопровъзгласен сибарит“ (любител на удоволствията, хедонист), който прекарвал времето си в пиене и любовни авантюри.
Ключов поврат в младостта му е влизането през 1935 г. в Судетската немска партия на Конрад Хенляйн - пронацистка организация на етническите немци в Чехословакия. По-късно става агент на германското военно разузнаване Абвер. Точно тези две „квалификации“ - партийната книжка и контактите в разузнаването, по-късно ще се окажат неговото най-мощно оръжие.
Краков: градът на възможностите
През октомври 1939 г., когато нацистка Германия вече е разгромила Полша, 31-годишният Шиндлер пристига в окупирания Краков с ясна цел: да забогатее. Скоро се запознава с евреина счетоводител Ицхак Щерн, който го съветва да не купува, а да вземе под наем обявилата банкрутство еврейска фабрика за емайлирани съдове „Рекорд“. През ноември 1939 г. сделката е сключена, а фабриката е преименувана на „Немска фабрика за емайлирани изделия“ - DEF, наричана накратко „Емалия“.
По-късно киното ще прослави този момент с една измислица, станала символ: Щерн цитира на Шиндлер мъдростта от Талмуда „Който спаси един живот, спасява целия свят“. Дали точно тези думи са прозвучали тогава, е спорно, но резултатът е исторически факт: през следващите години Шиндлер наистина ще спаси хиляди „светове“.
Малко известен факт от онова време е, че приятелите на Шиндлер шеговито казвали, че цялото му богатство се състои в „един евреин на име Банкир и десет емайлирани капака на тенджери“. Абрахам Банкир, бивш съсобственик на „Рекорд“, е реалният стопанин на фабриката, има кабинет до този на Шиндлер и никога не носи жълтата звезда. Съвременниците казват просто: „Без Банкир нямаше да има Шиндлер“.
Метаморфозата
През 1940 г. в „Емалия“ работят около 150 евреи. До 1944 г. те стават хиляда от общо 1700-1750 работници. Шиндлер ги наема първоначално, защото еврейският труд е най-евтин - едно от последствията на окупационния режим, може би най-лекото. Но нещо в него започва да се променя. През юни 1942 г. Гестапо идва да арестува четиринадесет негови еврейски работници, сред които Банкир. Но Шиндлер се намесва лично и ги спасява. А през март 1943 г., когато нацистите ликвидират Краковското гето, той кара своите работници да останат през нощта във фабриката и така ги избавя от кръвопролитието.
Сол Уърбах, един от „евреите на Шиндлер“, казва: оттогава Шиндлер „промени отношението си към нацистите и реши да спаси колкото се може повече евреи“. Самият Шиндлер обяснява промяната така: „Движещите мотиви на моите постъпки и на моето вътрешно преобразяване бяха ежедневните свидетелства на невъобразимите страдания на еврейския народ и жестокостта на режима в окупираните територии“.
Започва невероятната игра. Шиндлер подкупва офицери от СС с пари, подаръци, кредити и непрекъснати пиршества. Обявява дори децата и болните работници за „необходими механици и металисти“. Когато веднъж двама агенти на Гестапо идват по следите на еврейско семейство с фалшиви документи, Шиндлер ги посреща с коняк и три часа по-късно двамата се оттеглят с блеснали погледи, без да вземат никого, а и „уликите“ били изчезнали. По-късно, след като се разорява, фабрикантът изоставя луксозния си апартамент и се премества в малка стая във фабриката: „Или ще оцелея с тези хора, или ще умра с тях в борбата за това“.
Списъкът
През есента на 1944 г., с приближаването на Червената армия, СС затваря източните лагери. С помощта на личния секретар на коменданта Гьот - Метек Пемпер, Шиндлер издейства разрешение да премести фабриката си в родната му Судетска област, в малкото градче Брюнлиц. За целта трябва да докаже, че произвежда военна продукция и фабриката е преоборудвана за противотанкови гранати. Списъкът с имената - около 800 мъже и 300 жени - е съставен и напечатан от самия Пемпер.
Една драматична подробност: жените от списъка първо са изпратени по погрешка в Аушвиц. Шиндлер ги изтръгва оттам с подкупи, но не и преди бръсненето на главите и терора на лагера. Спасени са по чудо, в последния момент. А през януари 1945 г. в Брюнлиц пристига влак с 250 евреи, „отхвърлени“ от друга фабрика. Вагоните са замръзнали, 12 души вътре вече са мъртви. Оцелелите, тежко болни и негодни за работа, са приютени във фабриката и лекувани в импровизиран лазарет до края на войната. А фрау Емили Шиндлер отглежда кокошки, за да има супа за болните, и върви със съпруга си рамо до рамо в спасителната мисия, призната от Яд Вашем едва през 1993 г.
В Брюнлиц измамата достига своя връх: целият завод произвежда за цялата война един-единствен вагон боеприпаси, и то патрони със съмнително качество. Показателите се фалшифицират, машините „се повреждат“, а Шиндлер харчи състоянието си за храна, лекарства и подкупи. На 7 май 1945 г. той събира работниците си, за да чуят по радиото обявяването на капитулацията на нацисткия режим в Берлин.
И тогава идва един от най-разтърсващите моменти в тази история. В нощта на бягството от Брюнлиц спасените подаряват на Шиндлер златен пръстен, изработен от собствените им златни коронки. Вътре е изгравирана вече познатата мъдрост от Талмуда: „Който спаси един живот, спасява целия свят“. Според разказа на оцелелите, Шиндлер гледа пръстена и сълзи се търкулват по лицето му: „Аз бих могъл да спася още... Този автомобил - Гьот би го купил! Защо не продадох колата?“... Това са думи на човек, който е дал всичко и все пак се обвинява, че не е направил достатъчно.
Последната глава
Войната приключва, но за Шиндлер тя никога не свършва. Той пристига в Германия беден като църковна мишка. През 1949 г. заминава за Аржентина с Емили, където се опитва да отглежда птици, а после и нутрии за кожи. Фалира през 1958 г. Оставя жена си в Южна Америка и се връща в Германия, където поредицата от неуспешни бизнеси продължава до 1963 г., когато обявява банкрут.
А ето и факта, който казва всичко: през тези тежки години „евреите на Шиндлер“ от цял свят му изпращат пари и го канят в Израел. Когато той посещава страната през 60-те години, спасените от него хора го посрещат като родител. На 8 май 1962 г. Яд Вашем го обявява за „Праведник на народите на света“ и на Алеята на Праведниците засажда дърво в негова чест.
Оскар Шиндлер умира на 9 октомври 1974 г. в Хилдесхайм, Западна Германия, от чернодробна недостатъчност, само на 66 години. Той е единственият член на нацистката партия, погребан в римокатолическото гробище на планината Сион в Ерусалим, в подножието на Стария град. Спасените му хора следват ковчега му по улиците на Ерусалим. А на надгробната плоча е издълбано: „Незабравимият спасител на 1200 притеснени евреи“.
Днес децата и внуците на спасените от Шиндлер са десетки хиляди - цяла общност от потомци на спасените „цели светове“. На стената на фабриката „Емалия“ в Краков, превърната в музей, продължава да стои въпросът, който той си задава до последно: „Ами ако бях направил повече?“. Отговорът е гравиран върху златния пръстен и върху камъка в Ерусалим: който спаси един живот, спасява целия свят. Шиндлер го е направил хиляди пъти.
По материали от интернет