Ренета Вълева не обича прожектори. Не обича тя самата да застава в светлината на прожекторите. Дори когато получава награди. Защото чувства „по-свое“ амплоато на човек, който без много шум, без парадност, без афиширане си върши работата - и за тази работа да говорят резултатите. 
Само че в последните дни на директорката на Професионалната гимназия по туризъм й се наложи за два дни на два пъти да излезе пред „публика“ и да застане в светлината на прожекторите. На самия празник 24 май тя получи колективната награда „Русе“ за екипа на гимназията, а два дни по-късно, на 26 май, областният управител Галин Григоров й връчи почетното отличие „Неофит Рилски“. 
Така на Ренета Вълева й се наложи на два пъти да чуе и да приеме аплодисменти, а след това часове наред да чете мили думи за себе си в социалните мрежи - и да разбере, че има толкова много хора, които искрено я ценят. Повечето от тях са хора, на които е чуждо угодливото приклякане пред „началника“ и които не са от най-щедрите на комплименти и възторжени ахкания и охкания. Каквато впрочем е и самата Ренета Вълева. Може би точно поради това тя, която смята себе си за човек, който твърдо стои на земята и трудно може да бъде развълнуван до сълзи, този път е била трогната именно до това състояние. При това най-вече от едната от наградите, онази, която има само нематериален израз - 
грамотата-признание за личната дарба на русенката да ръководи училище
Наистина беше много трогателно, казва Вълева. И признава, че й е било по-лесно с наградата „Русе“. „Тя е за всички, които работим в училище, знам, убедена съм, че екипът заслужава това отличие - и знам също колко много се радват колегите. Може да звучи парадоксално, но нас наистина ни познават и много ни уважават извън Русе - появим ли се на състезание по професии, всички ни гледат с респект и очакват от нас да обираме наградите /ние това и правим/. И на такива състезания никой не се обръща към нас с името на училището - „Професионална гимназия по туризъм „Иван Петрович Павлов“. Всички ни викат „Русе, ваш ред е, Русе!“, „Готови ли сте, Русе“, „Медала печели Русе“... А сега общинската награда ни донесе и признанието на нашия град и това ни прави щастливи“, казва Вълева. 
При това призът идва малко преди края на една необичайна и крайно натоварена учебна година, от която българското образование като цяло и гимназията по туризъм в частност излизат с чест. 
„Да, наистина годината е необичайна. Всъщност, началото си беше нормално, всичко вървеше както трябва. В интерес на истината, нашите момичета и момчета се бяха подготвили перфектно за традиционното състезание по професии, бяхме готови за четири медала. Но 
това, което се случи в последните два месеца, зачерта всичко подготвено
И учебната 2019/2020 ще остане като „Ковид годината“, казва Вълева. 
Когато си припомня събитията от 13 март насам, тя има чувството, че са минали много повече от два месеца. 
„В известна степен това, че от септември работим с електронни дневници, ни помогна по-бързо да се ориентираме и да преминем на виртуални релси. В училището вече нямаме нито един хартиен дневник. Купили сме еднакви таблети за всички учители и всеки преподавател влиза в час не с дневника под мишница, а с таблета в ръка. Вътре са дневниците на всички класове, на които учителят преподава, седмичното разписание, там се пишат оценките, има специална графа за забележки. И всичката информация за съответния ученик отива при родителя. А когато в петък, 13 март, късно вечерта стана ясно, че от понеделник преминаваме изцяло на виртуално преподаване, колегите админи „отключиха“ също виртуалните учителска стая, дирекция, стаята за родители. И започнахме. 
Нямахме време нито да се вайкаме, нито да се чудим можем ли да се справим
И без друго ситуацията беше достатъчно комплицирана - със страховитите новини, които ни засипваха, с притеснението за здравето и живота на хората“, разказва Ренета Вълева. И продължава:
„Разбира се, че най-младите ни колеги се справяха много по-бързо и успешно с всичко в новите методи на преподаване и общуване. За хората от по-улегналото поколение стресът беше по-силен - още повече, че се налагаше да се ориентират мигновено, без да им е дадено време да размислят, да порепетират, да минат по метода „проба-грешка“. И точно в този момент се прояви онова нещо, което е толкова важно за всеки колектив - единението. Познавам си хората много добре - и въпреки това бях изненадана от начина, по който се събраха и се стегнаха, и от начина, по който по-младите помагаха на по-зрелите. Всеки, който знаеше нещо, което другите не знаеха, бързаше да им го предаде. Заедно се пишеха уроци, правехме си тестове едни на други - за да проверим времето и начина, по който да ги провеждаме с учениците. Всяко нещо проигравахме, за да не се губи време после с учениците. И точно тук безценна беше помощта на информатичките и на най-младите учители“. 
„Малките класни“ - така сърдечно наричат в гимназията учителите
които са само с по няколко години по-големи от своите ученици. Това е една от гордостите на Ренета Вълева. Става дума за класните ръководители на осмите класове и за още няколко младички учители. Почти всички са завършили ПГТ и са се върнали. Иван преподава барманство, сервиране и хотелиерство. Йордан, който има куп награди в състезания по сервиране още като ученик, а по-късно става втори в национално състезание по сомелиерство, е завършил география, а в момента готви втора магистратура по туризъм и преподава в ПГТ география, сомелиерство и сервиране. Биляна е учителка по български, а Дарина, също възпитаничка на ПГТ, е инженер технолог от хранително-вкусовия университет в Пловдив и води часовете по кулинарни изкуства. Другият випускник на гимназията, който също се завръща отново, е Венци - той е преподавател за първа година, дипломиран сладкар и това предава и на децата в училище. Още една „малка класна“ е Християна, която в момента следва кетъринг в Пловдив. Тя е бакалавър по сладкарство, но 
аз съм им казала на всички, че искам от тях магистратури! 
- непреклонна е Ренета Вълева. И прибавя към списъка на младия педагогически състав най-новата учителка. Борислава е назначена да води часове по български език и литература съвсем отскоро, буквално отпреди да връхлети Ковид-обстановката, така че с нея сме се виждали на живо един-два пъти, през останалото време си общуваме през екрана, усмихва се директорката. 
Точно младите учители оказали невероятно ценна помощ на по-възрастните си колеги във важния момент на навлизането във виртуалното училище. Отзивчиви, внимателни, деликатни, винаги готови да реагират, при това така, че да не накарат колегата да се почувства неловко, обяснява Вълева.
„Ние всички се учехме на разни подробности в движение. Сега вече знаем някои неща, които не ни бяха известни преди два месеца. Например пишеш си ти нещо в чата, а колегата отсреща те пита „Защо ми крещиш?“. „Ама как ще ти крещя - просто си пиша с главни букви, защото така добре виждам“, недоумяваш ти. Имаше случаи в началото, когато като се каже, че трябва „да харесат“ някое съобщение, някои колеги поставяха ръчичката с вдигнатия нагоре палец, но 
за по-сигурно добавяха и с думи „Харесано!“ 
За никого не е бил лесен този период. Всички работехме двойно повече часове, отколкото обикновено, казва директорката. Освен специалната подготовка на уроците, време изисква и проверката на всичко, което учениците са правили като самостоятелна работа. Аз като мина в клас да прегледам домашното, веднага виждам кой как се е справил - а сега трябва да отворя всеки прикачен файл, да прочета, да напиша на всеки индивидуална рецензия, казва Ренета Вълева, която преподава български език. 
Доста по-сложна била работата на преподавателите по чужд език и по готварство. Те издирвали клипове от професионални сайтове, в които се проследява стъпка по стъпка приготвянето на определено ястие, пускали ги на учениците, после заедно обсъждали процеса на приготвяне. Помогнал им още един възпитаник на училището - шеф Владимир Тодоров, който заема висока позиция в елитно столично заведение. Владо, който е член на Клуба на професионалните готвачи в София, съдействал и в неговото училище да се получават специално заснеманите тематични видеа по учебната програма. Работодатели също качвали професионални клипове по барманство. ПГТ станала член на Асоциацията на училищата по хотелиерство и ресторантьорство, където учители от цялата страна, в това число и от ПГТ, споделяли видеоуроци и тестове по отделни теми. 
„В началото ритъмът беше толкова напрегнат, че мислехме само как да се справим и 
нямахме време да страдаме, че не се виждаме 
с колегите и с децата. Като мина един месец, започнахме осезаемо да си липсваме. Струва ми се, че на втория месец и ние, учителите, започнахме да липсваме на учениците“, казва Ренета Вълева. И признава: „Аз по принцип не обичам такова общуване, друго е, когато гледаш човека в очите и улавяш интонации и нюанси. Затова сега всички чакаме с нетърпение да се върнем в училище. Със сигурност ще ни останат доста спомени от това напрегнато и наистина шантаво време. Но тази взаимопомощ и готовността на всички колеги да откликнат наистина ме впечатли изключително много и затова настоях да кандидатстваме за награда „Русе“, разказва директорката. 
И е убедена, че тази награда е за всичко, което учениците и учителите в Професионалната гимназия по туризъм правят - и за медалите и призовите места в профи състезанията, и за надпреварите в „Като шеф готвачите“ и „На върха на ножа“. И за другите постижения на децата, вдъхновени от педагозите - само за времето на Ковид-обстановката възпитаници на ПГТ са спечелили едно второ и едно трето място в национални състезания за литературни есета, 4 призови места във фотоконкурси, 1 награда от международно състезание... 
Едно е сигурно - за тези два месеца почти всички учители сме качили диоптрите, смее се Ренета Вълева. Но другото е по-сигурно: че щом като успешно са преминали през такава екстремна обстановка, едва ли има препятствие, което да озадачи и обезкуражи Гимназията по туризъм. 
В първия ден на матурите в понеделник след като приключи изпитът и зрелостниците се разотидат, преподавателите ще се съберат, за да се поздравят и да се снимат пред статуетката на награда „Русе“. Ще й се порадват и вероятно ще правят планове кога ще могат да се съберат и да се почерпят за полученото признание. Пък покрай това може да помислят и за нови предизвикателства.