Ако сте ходили в Нидерландия, със сигурност сте опитали малките пухкави палачинки, които се продават топли и посипани с пудра захар. Ако все още не сте стъпвали в Страната на лалетата, сте виждали по телевизора опашките пред павилионите, над които пише Poffertjes, и как майстори с две клечки сръчно обръщат малките поферти, които се пекат в специални гнезда.
Минипалачинките са известни още като Бебешки палачинки (Baby Pancake) и Дребни палачинки (Tiny Pancakes), а през 19 век са ги наричали Болабуш или Коремчета (Bollabouche) и Малките братя (Broedertjes). Всъщност името си poffertjes нидерландските палачинки дължат на факта, че се правят с мая и по време на печенето тестото бухва, а те стават меки като пухчета.
Има няколко версии за появата на минипалачинките, като най-разпространената, а и най-достоверно звучащата, е свързана с Наполеон. Според нея те са донесени в Нидерландия от френските търговци, които следвали армията на императора завоевател. А търговците ги купували от френските манастири, където около 1795 г. монасите ги пекат като свещен хляб. По време на Наполеоновите войни (Френската революция 1789-1804 г.) 99% от пшеничното брашно е иззето от френската армия и тогава монасите го заместват с елда, която е на разположение в изобилие, смесват я с малко количество от наличното пшенично брашно и започват да добавят мая, за да може тестото да бухне. Това е оригиналната рецепта за малките палачинки, които около 1815 г. в Нидерландия получават името си poffertjes.
В южната част на страната, която традиционно е католическа, църквите давали на вярващите минипалачинки по време на церемонията за причастие. Затова се предполага, че пофертите са се разпространили от южните провинции Лимбург и Северен Брабант към северните, протестантски територия на Нидерландия, и то доста по-късно заради традиционната вражда между католици и протестанти. 
В Кралската библиотека на Нидерландия се съхраняват ръкописи и книги за националното богатство, което включва и кулинарните традиции. Там се пази и книгата De Volmaakt Hollandsche Keuken-Meid, издадена през 1746 г., като за авторката се знае единствено, че е била “отлична нидерландска прислужница в кухнята”. В тази книга е и първата писмена рецепта за класически поферти, които се приготвят със смес от пшенично и елдено брашно, разредено с мляко и вода.
Известният нидерландски журналист Joop Witteveen (1959-2018), който изследва нидерландската кухня, пише, че съществуват две версии на поферти - за бедни и за богати. Бедните си ги правели с елдено брашно, мая и топла вода, а за богатите ги приготвяли с пшенично и елдено брашно, топло мляко и 3-4 яйца на половин килограм брашяна смес. Като десерт минипалачинките се мажели с масло, поливали се със сироп и се посипвали с пудра захар.
Запазените “счетоводни записки” на търговците на поферти дават представа колко популярно е това лакомство през 19 век в Нидерландия. Например в една такава отчетна книга е записано, че на Амстердамския панаир през 1875 г. са продадени 700 тарелки, което е около 16 800 броя минипалачинки. Чужденците, попаднали на тази панаири, с удивление откривали лакомството. В своите пътеписи италианският писател, поет и журналист Едмондо де Амичис (1846-1908) пишe: “На панаира могат да се срещнат десетки павилони, които се състоят от коридор и три-четири малки стаи, в които девойки в национални носии сервират на клиентите местен десерт, наречен “Малки братя”.
И днес в Страната на лалетата минипалачинките са любимо лакомство, а палачинковите ресторанти са популярни семейни заведения, в които се предлагат не само сладки, а и солени и пикантни версии. Почти всички нидерландски супермаркети продават готови поферти в комплект с пакетче пудра захар и малка порция масло. Те  трябва само да се поставят в микровълнова фурна. Отделно се продават готови смеси за минипалачинки, към които трябва да се добавят яйца и мляко. Пофертите се пекат в специални чугунени тигани с 19 или повече плитки гнезда. Има ги във всеки нидерландски дом. Сервират се горещи, поръсени обилно с пудра захар и задължително с бучка масло, а може и с кленов или друг плодов сироп. От март 2007 г. в кралството празнуват и Национален ден на палачинката (Nationale Pannenkoekdag).
Поферти има и в индонезийската кухня като историческо наследство от нидерландското колониално минало.
Всъщност палачинката е може би най-старият вид хляб, известен в различни форми в целия свят. Тя може да се яде както топла, така и студена. Произходът й обхваща античността, а рецепти за палачинки са включени в готварски книги още от 1439 година.
Различните нации имат своя история на палачинките и свои разбирания за перфектната палачинка.
В САЩ например се хапват предимно като закуска. Наричат се buttercakes, griddlecakes или flapjacks и обикновено са приготвени с бакпулвер или сода бикарбонат и се сервират със сироп. Има вериги с по над 1000 заведения, специализирани в предлагането на това изкушение. Денят на палачинката е във вторника преди началото на Великия пост, известен като Мазния вторник или Марди Гра. Това е последният ден, в който може да се яде нещо мазно.
В Англия в Денят на палачинката в Мазния вторник много популярни са състезанията, чиято цел е участниците да бягат до финала, без да изсипят на земята палачинката в тигана, който носят в ръце. Най-известното състезание се провежда в Олни, Бъкингамшир. Легендата разказва, че през 1445 г. една жена чула стряскаш камбанен звън, докато правела палачинки вкъщи, и хукнала към църквата, както била с престилка и с тиган в ръка. Една от традиционните рецепти за този ден включва в съставките си и бира!
В Германия Денят на палачинката е известен като Fastnachtsdienstag, Faschingsdienstag, Karnevalsdienstag или Veilchendienstag (последният и като Виолетов или Розов вторник) и се отбелязва с карнавални шествия и паради. Традиционните палачинки са с бити яйца, пекат се много тънки и се поднасят с мармалад или желе.
И въпреки че поферти преди векове са отишли в Нидерландия от Франция, там те са напълно забравени и заменени от прочутата френска Креп Сюзет, която се поднася, завита на руло и фламбирана със запален коняк. Денят за ядене на палачинки е 2 февруари, на който цялото семейство се събира, за да хапне от вкусното лакомство.
В Италия Денят на палачинката се нарича Martedi Grasso, отбелязва се в последния ден преди Великия пост, но италианците вместо палачинки предпочитат да ядат Chiacchiere или Angel Wings. Това е сладко пържено тесто, приготвено от брашно, яйца, захар, което е със захарна глазура отгоре, ронливо и хрупкаво.

Нидерландски палачинки

Необходими продукти:
1 1/3 ч.ч. брашно 
1 1/2 ч.ч. топло прясно мляко
1 ч.л. суха мая
1 ч.л. захар
1 яйце
щипка сол
масло за тигана
Начин на приготвяне:
В купа се смесват всички продукти без мазнината и се разбъркват добре. Сместа се оставя за 10-15 минути, за да се активира маята. След това се прехвърля в чисто шише за сос (като за майонеза, кетчуп или топинг) за по-лесно оформяне на палачинките в тигана. Ако нямате специален тиган с гнезда за палачинките, може да ги изпечете и в обикновен. Трябва да е добре намаслен, а самите палачинки не трябва да се оформят по-големи от 5-6 см в диаметър и да са на разстояние една от друга. Изпичат се на нетвърде висока температура за броени минути. След като се запекат от едната страна, се обръщат от другата. Още топли се поднасят поръсени с пудра захар, мед или течен шоколад.