За по-възрастното поколение това заглавие може би ще предизвика асоциации с един героичен съветски сериал от 1973 година, който роди мита за Щирлиц, а любовта към него роди безброй вицове в стила на британския сериал „Ало, ало“.
Само че такава връзка няма. Един от сюжетите, за които ще стане дума, прави някаква препратка към времето на филма, но тя не само не е търсена, а и е много, много далечна.
Извънредното положение, всекидневните комюникета за новозаразени с Ковид-19 и надвисналите мрачни очаквания за икономически и социални сътресения засенчиха излизането на една тъничка, но не и малка като стойност книга за Русе на Хачик Лебикян. Тя е озаглавена „Импресии на паметта“ и съдържа 13 истории, за част от които може да се намери нещичко и другаде, но е трудно да се разгледат другаде, при това през обектива на очевидец. Защото всяка от тях е илюстрирана с авторски снимки, които всъщност са солта или глазурата на книгата - както предпочитате.
Един от героите в тази пъстра мозайка е 
вестник „Дунавска правда“ и приемникът му „Утро“, който след по-малко от 3 месеца ще отпразнува 30-годишния си юбилей
И това е неизбежно. В „Дунавска правда“ носителят на награда „Русе“ за миналата година Хачик Лебикян сътрудничи с авторски снимки и текстове и това са първите му стъпки в журналистиката, а през 90-те години е част от редакцията на „Утро“.
Няма да разкриваме цялото съдържание на книгата, за да не отнемаме удоволствието на тези, които ще посегнат към нея. Все пак ще повдигнем завесата пред три от тях и ще покажем една загадка, поднесена от „Утро“ през 1991 година и находчиво разплетена от Хачик Лебикян, което му носи и награда.
Едно от свитетелствата от първо лице в книгата е 
посрещането на легендарната съветска ракетна установка „Катюша“
за която военните историци отчитат, че е сред решаващите фактори за сломяването на Хитлер във Втората световна война. Страховитото оръжие преминава тържествено през Русе в навечерието на 9 май 1975 година на път за Кула, Видинско, където в чест на 30-ата годишнина от победата на съюзниците над нацистка Германия се открива мемориал. Мястото не е избрано случайно - там през октомври 1944 година немците правят отчаян опит да спрат настъплението на Трети украински фронт.
От същата 1975 година започва и друг любопитен разказ - за строежа на телевизионната кула, която е завършена през 1983 година и със своите 206 метра е най-високата на Балканите чак до 2001 година. Днес кулата се извисява на 210 метра благодарение на допълнително монтираната антена и 
не можем да си представим Русе без нейния силует - все едно да изчезне Паметникът на Свободата или Доходното здание...
Но строителството е не само над земята, а и под нея. Така се ражда нещо интересно, красиво и ново за времето си - подлезът пред Централна гара. Неговото изграждане започва през 1980 година. За времето си подлезът е част от знаците, които приобщават градовете, в които се изграждат, към групата на големите. Показаният на снимката изкоп постепенно се превръща в модерен подземен тунел с четири вход-изхода, с 
вградено отопление в стълбищата срещу заледяване през зимата
с магазини за цветя и вестници, с фризьорски салон, гардероб, телефонни кабини и кафе-сладкарница. Пусковият срок е 1981 година, но и в плановите икономики не всичко върви по план. Лентата е прерязана през 1984 година и това дълго време е една от новите забележителности на Русе. След 1990 година постепенно блясъкът му помръкна и днес е един от проблемите на града. Нещо любопитно - ръководител на екипа архитекти, които изготвят проекта, е арх.Венелина Бучуковска. Днес  дъщеря й Живка Бучуковска е главен архитект на Русе.
А загадката е свързана с един специален надпис, появил се на сграда в Русе. Тя ще си остане без отговор тук
Важен принос за доброто оформление на книгата има Издателска къща „Парнас“. Важно е да се каже и още нещо - тя е посветена на паметта на един страстно влюбен в Русе и познаващ потайностите не само на града, а и на региона историк - Стоян Йорданов, с когото се разделихме през август миналата година.