Фалиралата Корабна гълта 32 хиляди лева месечно за охрана
Около 32 хил. лева месечно струва охраната на неработещата от три години Русенска корабостроителница. Това става ясно от молба на синдика на дружеството Росен Милошев до Русенския окръжен съд, с която той иска да бъдат покрити направените до момента от него разходи. Общата сума за периода ноември 2019 г. - май 2020 г. е 187 365,07 лева. В нея се включват и заплатите на синдика от 1500 лева месечно, както и възнаграждение за оглед и опис на дълготрайните материални активи в размер на 10 200 лева.
Русенският окръжен съд приема искането и издава съответстващо определение, което не подлежи на обжалване. Парадоксалното в случая е, че основен кредитор на Корабната, който трябва да заплати тези разходи, е фалиралата Корпоративна търговска банка. Тя пък е в несъстоятелност вече близо 6 години и натоварените със събирането на дълговете й синдици не само че не бързат да си съберат вересиите, но и протакат процедурата по всякакви начини. Което си личи и по случая с Русенската корабостроителница - фирмата не работи, сградите й се рушат, машините ръждясват, но нито се търси купувач на предприятието, нито пък активите му се продават.
От документите на дружеството не става ясно нито кой е охранявал Корабната до ноември миналата година, нито пък кой я охранява в момента. 32 хил. лева месечно си е хубава сума, достатъчна да осигури работа на 30 човека, които на три смени да пазят предприятието денонощно. Чудно е и защо чак сега се прави оглед и опис на дълготрайните активи. За това какво може да се случи с тях в бъдеще, можем само да гадаем, тъй като е видно, че нито синдикът на Корабната, нито тези на Корпоративна банка имат идея какво да се прави. Или поне не бързат да правят каквото и да е.
„Русенска корабостроителница Запад“ е в несъстоятелност от март миналата година, но фирмата спря работа още през февруари 2017-а. Началната дата на неплатежоспособността, определена от съда на 31.01.2015 г., направи недействителни всички задължения и договори след тази дата, което развърза ръцете на кредиторите да започнат продажба на активите - нацяло или на части. Тогава би имало вероятност да ги купи някой истински предприемач, който ще ги иска, за да ги впрегне в работа, ако още стават за нещо. Но моментът бе изтърван, а в настоящата ситуация на глобална пандемия и световна икономическа криза това едва ли може да се случи.