Лекар, писател, журналист, бивш депутат, общественик, дългогодишен директор на БЧК в Русе, човек с оригинален поглед, мнение позиция, които винаги може дабре да аргументира и защитава - Руденко Йорданов няма нужда от представяне. Потърсихме неговия поглед към напълно непознатата ситуация, в която изведнъж се озовахме заради невидимата заплаха Ковид-19, която пренареди живота ни.

- Руденко, как се чувстваш в това неуютно време? 
- Времето си е наше, макар и неуютно. Нашата съдба, нашия живот. И понеже се залостих у дома, според правилата, потърсих решение. Подкарах библиотеката си. Ето: Исак Бабел - одески евреин, прекрасен белетрист,  получил от Сталин, заради таланта си - ВМН /не е Нобелова награда, а Высшая мера наказания/ - тоест разстрел, през 1937 година. „Съдбата се забавлява с човека, а човекът се забавлява с музикални инструменти“ - прочетох в един разказ на Бабел. Та докато съдбата се забавлява с мен, аз реших да си намеря своя забава. И се получи.
- За теб изненада ли е този коронавирус? Който по признанията на специалистите се държи непредвидимо и все още в някои отношения остава загадка?
- Изненада ме „мокрият пазар“ в Ухан и проснатото на тезгяха мъртво куче. И още много знайни и незнайни твари, които не стават за гледане, камо ли за ядене. Но „който търси - намира“. Ами 
търсихме си го тоя вирус и си го намерихме
Някой ще рече - не, вирусът ни намери! Ами тогава що ще целокупното човечество в Китай да търси евтина работна ръка? Евтината работна ръка яде и евтина храна, в това число и прилепи, полусурови. Е, сметката дойде. Често, при уравнителното плащане, евтиното накрая излиза скъпо.
- Ситуацията е без аналог в новата човешка история. Какво извади на повърхността тя? Има ли нещо според теб, което остава встрани от вниманието на Националния оперативен щаб; на правителството; на твоите колеги в болниците и в кабинетите на личните лекари? 
- Как ще е без аналог? Без аналог е в нашия живот, в живота на моето поколение, което седемдесет и три години, за пръв път в цялата българска история, живя без война, без чумна или холерна епидемия. Просто махалото тръгна в обратна посока и ни дойде редът. А на въпроса какво извади наяве епидемията отговарям: смайващото лекомислие и неподготвеност на целия свят, който бъка от аналитици, стратези и всякакви умници, за своевременна и адекватна реакция на нещо, за което се знаеше, че ще се случи някой ден. 
Колкото до Щаба, 
чист късмет е, че след като затрихме армията си, не сварихме да затрием и Военномедицинската академия
И слава богу! 
Там успяха да се запазят и да развият своя професионализъм хора на честта и на дълга, които притежават и още едно много важно умение - да преминават без туткане от походен режим в боен. И то в режим „разузнаване с бой“. С малко познат противник, в движение. Шапка им свалям. А на Генерала козирувам.  
Но кое остава встрани? Встрани остана отговорността на държавните институции - министерства и ведомства, които оправдават собствената си неподготвеност с чуждата неподготвеност. Така било по света. Има юридическо правило: никой не може да черпи основания за свое неправомерно поведение от чуждо неправомерно поведение. В превод: никой не може да черпи правни основания за собствената си некадърност от чуждата некадърност. 
Разгеле, колкото до маските. Посрещнахме с фанфари шестстотин хиляди еднократни маски - естествено, пак от Китай! Ура, спасени сме! А на другия ден - заповед: слагай маските! Кой, кога и какви маски да слага - питам аз. Застрашените пенсионери са два милиона и триста хиляди. Маските са еднократни /най-много за един ден/ и са шестстотин хиляди. Решението - излизай поединично, карай с еднократната маска, докато се напълни с кир от едната страна и после я обърни от другата. 
Медиите да снимат! С маска ли си? Тъй вярно! 
Ей това е нашата балканска душица - всеки да имитира и всеки да се прави, че вярва. В нещо си. Араламбене му е майката, по Радичков. Или по Турхан Расиев: „Погледнато формално - всичко е нормално. Погледнато нормално - всичко е формално“. 
В този ред на мисли - пазвантите на КПП-то пред Банско бяха оборудвани със средства за радиационна и химическа защита отпреди половин век. Добре че не ги бяха закичили с противогази...
Да, с времето нещата се понаместиха, но защо ги ручахме жабетата в началото?
- Мненията по повод пандемията сякаш се разделиха почти по равно. Едни казват, че Ковид-19 не е нещо повече от вече срещаните коронавируси и процентно неговите жертви са не повече от тези на грипен щам. Други бият тревога и смразяват кръвта с покъртителни статистики и драматичен избор кой да живее и диша и кой - не. А животът на земното кълбо спря. Ти какво мислиш за тази ситуация като лекар? 
- Човешкият живот е ценен до доказване на противното. Един век назад - Първата световна война. Загиналите по бойните полета и в тила за четири години са милиони. На този фон Испанската /вирусна/ болест, дошла с американските войници от тренировъчен лагер в Канзас, САЩ, и потеглила по Европа и света от бойните полета на Франция през 1919 година, отнема също милиони животи, досущ сегашния вирус. Но 
на хората тогава нещата не им са се стрували толкова страшни, защото тъкмо е приключвала войната 
- смърт колкото щеш. Ежедневна, еженощна, зиме и лете, година, втора, край няма. Сто години по късно картината с вируса се повтаря, само че сега, в нашия подреден консуматорски свят, седемдесет и четири години след Втората световна война, човешкият живот се цени много повече, и затова, разбираемо, тревогата, драматизмът са много по големи. А тази тревожност у избирателите сегашните политици я чувстват с кожата си, дори и да нямат ум. Но колкото и да дундуркат населението, накрая, убеден съм, ще ни рекат, думайки: „Ние направихме каквото се искаше от нас, опазихме ви, дадохме ви време да пораснете, ха сега ваш ред е да се пазите сами!“  
Така че заради този вирус нито Земята ще спре да се върти /стига да не я шибне някой астероид и не я капичне на другата страна/, нито ние ще се откажем от сегашния си начин на живот. Те и пушачите знаят, че ракът ги дебне, но зависимостта от никотина е по-силна. Та и нашата обща зависимост от сладостите на живота пак ще вземе връх. Въпреки риска. 
Даже ще го живеем този си живот с още по голяма стръв и наслада
тъкмо заради риска. Който оцелее, оцелее.. Ролетката се върти, залагайте!  
- Ролята на доброволците точно сега е изключително важна - толкова хора разчитат на нея. Оказва се, че в България (при всичкия традиционен национален песимизъм) доброволческото движение е силно и живо. Отгоре на всичките лошотии - крадем от еврофондове и от баби по селата, караме като бесни по магистрали и булеварди, лъжем на всяка крачка и си затваряме очите за несправедливости и нарушения - оказва се, че сърцето ни все още не се е превърнало в леден къс?
- Неосветената част на Луната и неосветената част на душата. Човек е многолик и многостранен. Кризисните ситуации са лакмус за характера. Състоянията на нравствена екзалтация създават герои, дори и от свити, незабележими на пръв поглед индивиди. Непременно трябва да ги окуражим. Заради настоящето и бъдещо равновесие между добро и зло. Доброто иска да бъде отглеждано, то е нетрайно, ранимо, защото е култивирано. 
Да си добър се иска много по голяма устойчивост. Егоизмът ни е заложен биологично 
Нали помниш: „Свестните у нас смятат за луди“. Много е важно тия момичета и момчета, които искат и могат да бъдат свестни, да не бъдат броени за луди. От нас зависи. И още нещо. Убеден съм, че стореното добро носи най-много ползи на онзи, който го върши, защото прави по-непоколебимо благородството му и така го доближава още малко до Бога.  
А колкото до контрастите в човешкото поведение - не смятам, че с времето сме станали по лоши или по добри. Същите сме си, съдържаме и от доброто, и от лошото. Само дето някои са по-големи майстори в притворството. Като чета „Характерите“ на Теофраст, с описани преди повече от две хиляди години човешки типажи, все едно че виждам комшията си по лозе...
- Какво е за писателя Руденко Йорданов тази корона-драма? Ще провокира ли нови образи, сюжети, литературни поводи?
- Неведоми са пътеките към добрата литература. Вечер, на месечина, слизам в забоя да копая. Копая думи, образи, сюжети. 
Да влизаш в чужда кожа, без да се превръщаш в клиничен случай, е сладко, но опасно занимание
Седенето в чужда кожа, особено много години, не ти дава достатъчно време да пораснеш в своята. Затова много хора на изкуството си остават инфантили. По тая причина се захванах просто да живея своя живот, да отгледам още едно свое дете, да бъда близо до родителите си, когато поемат пътя към отвъдното. Ала крастата сърби. Пак се зарових в думите. Бода си очите и с един роман с работно заглавие „Кръвта, дори и живота“. Точно така, това са думи от военната клетва. Дано се получи. И на мен ми е интересен какъв ще бъде резултатът.
- И понеже поводът за този наш задочен разговор е коронавирусът, да завършим с твоето послание, съвет към читателите на вестник „Утро“ - като лекар, като червенокръстец, като белетрист и просто като човек, когото вероятно също смущават опустелите допреди дни улици и градинки в града? Какво да очакваме? Какво да не забравяме? Какво да не пропускаме?  
- Ох, не искам да се чувствам проповедник, обсебил амвона! Аз съм си един грешен човек, за когото понякога  твърдят, че изрича грешни мисли. Възможно е. Но това има и едно голямо предимство. 
От грешниците рядко се пръкват пророци
А най-големият кошмар при кризи са пророците. Когато хората са объркани и не знаят кой път да хванат, се явяват пророците. Между другото, при кризи пророците се развъждат като комари в топло блато.
Тъй че последното, което искам да бъда, е пророк. Заради блатото.
...Избягах ти от въпроса. И сега какво - нямаме финал... 
Имаме, имаме финал, сетих се! Ще го кажа по медицински, че деликатните иначе се дразнят. Та когато големият, московският брат, имаше флатуленция /газове/, ние с верноподанически интернационализъм отвръщахме със старателна, разнопосочна дефекация. Затова сега, по стар навик, да не вземете драги сънародници, когато големият американски брат започне да пие дезинфектанти по случай Ковид-19 /всъщност той наскоро вече започна/, моля ви!, моля ви!, не отвръщайте отново верноподанически с пиене на белина или хлорна вар. Пийте си само гроздова. Може и греяна, с медец и джинджифил... По-патриотично е, нали? Да живей България!
А сега сериозно. Може да моделираме сблъсъка си с вируса, но трудно можем да го избегнем. Затова - търпение, гъвкавост и пак търпение. С ясното съзнание, че за един месец търпение наградата ще бъде още два месеца от същото. И да знаете, че ще бъдем участници в нова дисциплина - маратонско бягане с препятствия. Свиквайте. На тази планета е така. Друга засега нямаме.