Треньорът по бокс в „Локомотив“ /Русе/ Алексей Василев навърши 59 години. По този повод „Утро“ разговаря с един от най-колоритните спортни специалисти в Русе.

- Алек, как минава времето - на хоризонта се задава юбилей!
- /Смее се/ Ами така излиза - крачка по крачка вървя нататък.
- Продължаваш ли да да се занимаваш с треньорска работа?
- От време на време. Ходя в залата, за да помагам на Алексей Рибчев. 
- Как стана, че посегна към ръкавиците?
- Бях в 7 клас, когато един мой приятел - Радослав Памуков, ме заведе за първа тренировка. Преди това учех във „Васил Коларов“ /днес „Йордан Йовков“ - б.р./. Изкарах една година в техникума по жп транспорт, а от 10 клас се прехвърлих в Спортното училище. Първият ми треньор беше Илия Сяров. В казармата бях състезател на ЦСКА. Тренирах при Васил Костов, а после при Стоян Пиличев, голямо име в българския бокс. Имам три медала от Балканиада - златен, сребърен и бронзов. Боксирах се в категории до 71 и 75 килограма. 
- Защо толкова рано сложи край на състезателната си кариера?
- Вярно, беше твърде рано - само на 24 години. Така се получи. Предпочетох да завърша Националната спортна академия и да стана треньор.
- Като обърнеш поглед назад, с кои твои възпитаници се гордееш особено?
- Няма до споменавам медалистите от държавните първенства, защото са много. Ще отделя тези, които спечелиха отличия от световни и европейски първенства - Хубен Алексиев, Серкан Ахмедов, Сайтън Сабри, Мерджетин Юсеинов, Павел Сяров, Светла Асенова, Николай Коев. Смятам, че на всеки от тях съм дал нещичко.
- Как минава времето ти сега, след като не се занимаваш активно с бокс?
- Радвам се на двете си внучки, дъщери на моя син Васко.
- Васко прави добра кариера като мениджър. Говорите ли са за шансовете на Кубрат Пулев да се бие все пак с Антъни Джошуа?
- Слушаме и четем всичко, каквото четат и другите. Аз се познавам лично с Кубрат, но не искам да го притеснявам и да го разпитвам. Дано да има такъв мач. 
- Честит празник и бъди здрав!
- Благодаря. Поздрави на вашите читатели!