Днес в Русе се чудим и питаме дали има бъдеще за единствения футболен отбор в града. „Дунав“ е в тежко финансово състояние, спонсорите ги няма, играчите и треньорите са на ръба на нервна криза. В тази обстановка никак не се знае дали тимът ще продължи участието си в първенството на Ефет Лига. 
На този фон историята разказва нещо, което сега звучи като фантастика - преди 1944 година в Русе има 43 тима! Разбира се, става дума за съвсем други и романтични времена. Играчите са работници, ритат топката за слава и удоволстие, нямат договори, не получават заплати и премии, сами си шият екипите, а всичко е подчинено на любимия Цар Футбол.
Имената на клубовете пък са прелюбопитни - до обичайните и логични за времето „Левски“, „Ангел Кънчев“, „Раковски“, „Победа“, „Ботев“, „Локомотив“, „Русенец“, „Борис Трети“, „България“, „Родина“ се нареждат отбори като „Борислав“, „Сава“, „Златна котва“, „Ураган“, „Вискяр“, „Диана“, „Вихър“, „Светкавица“, „Варуш“, „Рипид“, ФК 31.
Личи и тим на преселници в така известната и до днес добруджанска махала „Добруджа“.
Има и клубове по етнически признак - „Арарат“ за арменците, „Илдъз“ - за турците, „Акоах“ - за евреите.
Повечето от тези отбори играят мачовете си на терен в сегашния Парк на младежта. По-често обаче двубоите вървят на сгурия. И то пред много зрители за разлика от полумъртвите сега на практика стадиони не само в Русе, но и въобще в България. Та днес се отчита за колосален успех, когато ЦСКА и „Левски“ съберат на дербито 20 000 души!
Съпоставката между две епохи има смисъл само във въпроса дали град като Русе ще съхрани единствения си мъжки отбор. Ентусиастите от миналото и любовта им към футбола дават и някакъв отговор - че когато хората обичат нещо, правят всичко възможно да го има, да е живо и да радва.
Да, годините са различни, но във време, когато парите властват над романтиката, не е лошо да се сетим за онези 43 отбора на някогашния наистина футболен Русе.