Здравей, Петя! Чета тези консултации във вестник „Утро“ и намирам често отговори и на мои въпроси, които съм си поставял. Интересно как и на човек на моята възраст може да му просветне, че не е видял още всичко, не е разбрал всички „рецепти“ за живота и как той много добре ни поставя на място да не се възгордяваме... Проблемът, с който от един месец живеем, май няма скоро да отстъпи, за да продължим оттам, докъдето бяхме стигнали преди извънредното положение. Вече си мисля колко да е „извънредно“, ако то наложи нов масов ред?... Ние младите (все още) ще се справим някак си. И хората в миналото са се справяли и сега това е в архивите.
Повече се безпокоя за родителите ни. Аз съм далече от родния град. Родителите ми са стари хора, още жизнени и доколкото е възможно за възрастта им - здрави. Често се чуваме с тях и с брат ми. Купил им е маски, дезинфектанти. Те слушат него и Генерала. Интелигентни хора са, уважават правилата и обществения ред, но явно възрастта си оказва влияние. Случвало се баща ми да излезе за хляб без маска и като стигне до близкия магазин, да се сети и да се върне за нея. Приема разкарването с чувство за хумор, но ако го глобят заради новите още по-строги мерки, той е чувствителен и това би го стресирало.
За брат ми не е проблем само той да им пазарува, но за старите хора е пагубно да не излизат от апартамента дълго време. Допреди кризата се радвахме, че много се движат, а сега - от намалената активност ли, много бързо се уморяват. Наистина, че трябва да пазим родителите си и всички други стари хора, но какво ще се случи, когато се преодолее коронавирусът? Как ще им се отрази обездвижването, което е не по-малко застрашаващо здравето и живота им?
По социалните мрежи се нароиха конспиративни теории. Мислех, че нашето грамотно поколение ги игнорира, но ето - наборите и по-млади хора ги четат и слушат. Изслушах и аз две от тях. Уж не вярвам, но на фона на целия хаос звучат доста убедително. Нашите медицински авторитети, които гледаме по телевизията, като че ли се обединяват вече от общо становище заради трудността здравната система да поеме много заболели, ако се случи като в Италия. Като цяло обаче ми се струва, че сме затънали в противоречива информация, която ни поддържа в криза повече, отколкото коварната болест.
Не знам дали психологията има обяснения за подобни проблеми, но е тревожно грамотни хора да сме така объркани. Аз си поддържам моя баланс в ума и в дома ми, защото говорим за тези проблеми в семейството, но всеки дом е отделна крепост. И без това сме притеснени, поне от телевизора да не ни нападат със заплахи за смърт. Всеки път след подобно изявление звъня на родителите ми и ми става по-добре, като разбера, че са го пропуснали или не са го слушали внимателно. Дано да не изглежда като слабост и безотговорност. Иначе с брат ми не спираме да напомняме на родителите ни за маските и за въздържане от излизане, което може да си спестят. Вальо, 55 г.

Здравей, Вальо! Да, измина един месец в извънредно положение, което всеки преживява по различен начин. А как само започна! Докато научим как спасително го въвеждат в далечен Китай, изключително бързо заразата нападна Италия и за дни и часове осъзнахме
колко сме близо всички в ХХI век
независимо от стотиците и хиляди километри разстояние в различни държави и континенти.
Изглежда, че новата ситуация е отключила у теб въпроси, свързани със сложността на живеенето. Малко или много те имат потенциал да поддържат напрежение и вероятно това е станало причина да ги споделиш.
Може би те удивлява да откриеш как и на човек на твоите зрели 55 години „може да му просветне, че не е видял още всичко, не е разбрал всички „рецепти“ за живота и как той много добре ни поставя на място да не се възгордяваме“. Предполагам, че много на брой мислещи и чувствителни към проблемите на времето хора при настоящото изпитание достигат до тази мъдрост.
Допускаш, Вальо, че проблемът, с който от един месец живеем, може да не отстъпи скоро, за да продължим оттам, където ни свари извънредното положение. Връщайки се във времето чрез историята, си даваме сметка за
събития, които не е могло да бъдат избегнати
променили са живота на хората - като войните, които владеят съдбата и днес не само на пряко потърпевшите, и като тежки епидемии, които са дали тласък в развитието на медицината и на общественото здравеопазване. За настоящото извънредно положение си мислиш „колко да е „извънредно“, ако то наложи нов масов ред?“. Възможно е наложените масови ограничения в режима ни на личен живот и на работа да поставят още задачи за адаптиране. Разсъждения като твоите са ценни, защото след отмяната на извънредното положение за възстановяване
ако опитаме да възвърнем стария ни житейски ред и мироглед
може да се окаже, че връщаме живота силно назад, че превъртаме назад стрелките на времето. Добре би било да избегнем големи житейски сътресения, но също така и от промяната, която понасяме в момента, на нещо да се научим. На фона на споделените безпокойства го има и оптимизма ти, Вальо, от примерите от историята - „И хората от миналото са се справяли и сега това е в архивите“.
Мислейки за родителите ти, личи, че си загрижен за всички стари хора. Тяхното поколение като цяло са хора дисциплинирани, но все по-честото забравяне и по-бавното ориентиране в различни ситуации зачестяват
с напредването в годините
От една страна, трябва да се самоконтролираме да не им дотягаме с опека, която може да ги подразни, все едно подценяваме възможностите им да се оправят в ежедневието, в същото време е добре да внимаваме за риска да предадат житейското си управление на външна зависимост, била тя и на собствените им деца, и с това напълно да отслабят способността да мислят и самостоятелно да вземат решения. Може би добър начин да им оказваме подкрепа е, като ги питаме, да им даваме
възможност да споделят как се справят
Дори и да им е било трудно, понякога те прибягват в разказването до чувство за хумор, имат нужда и да се похвалят с някоя новост, която са усвоили, и възможността да ни разкажат прави вечерта им лека, съня им - спокоен, и ведро очакването на следващия ден.
Сравнено с други стари хора, с брат ти сте се радвали, че родителите ви са още активни за годините си. Намаленото движение в настоящата ситуация настина би отслабило още повече мускулатурата и ставите им.
Недостатъчното тонизиране на организма
се отразява и на умствената дейност и настроението.
Като превенция за стреса, който считаш, че може да претърпи баща ти, ако допусне гаф със забравяне на маската си и го глобят за неспазването на национално наложената инструкция, освен за връзка с вас, добре би било да ги поощрите заедно с майка ви
да се свързват по телефона със свои приятели и други роднини
които са активни и положително настроени.
Хората, които живеят на село, в момента са привилегировани, но за градските пенсионери отиването до мазата не с асансьора, а бавничко по стъпалата, поне за участък от три етажа при по-висок блок, и пиенето на чай на слънчевия им балкон или при отворен прозорец в хубаво време може да им компенсира липсата на разходка и посядването в парка. Можем да им помогнем за пролетното почистване на дома им, но едно самостоятелно от тяхна страна преподреждане на гардероб, скрин и шкаф с посуда е добра гимнастика не само за тялото, а и
за мисловните операции и енергийното презареждане на мозъка
Да погледнем, Вальо, и други твои безпокойства. „Като цяло обаче ми се струва, че сме затънали в противоречива информация, която ни поддържа в криза повече, отколкото коварната болест. Не знам дали психологията има обяснения за подобни проблеми, но е тревожно грамотни хора да сме така объркани.“ Така е - предупредени сме, че ако престъпваме инструкциите, поставяме на карта живота на нашите родители и на други стари хора, същевременно поради ограниченото им движение става обезпокоителна перспективата за здравето им след преминаването на забраните. Скоро си помислих как с речите и коментарите си наши политици атакуват
безпокойствата на съществуването
които са установени като основни източници на невротична тревога - смъртта, свободата, изолацията и безсмислието са или поставяни от екрана на телевизията, или са провокиран у нас отзвук от проблемите. Може би и политиците ни са също доста объркани поради напрежението, което изпитват, и го правят несъзнателно. Може би няма големи кризи, при които отзвукът към тези теми да е неизбежен.
Учудва те, Вальо, че нашето грамотно поколение се поддава на конспиративни теории, които преди сме пренебрегвали. Психичното напрежение спада,
когато бъдат удовлетворени актуални потребности
Неяснотата, която ни заобикаля отвсякъде, поражда стремеж за преодоляване на несигурността и чувството за хаос. Може би това е причината експерти, които доскоро спореха, напоследък да се обединят от безспорното основание за настоящия ред, валидно дори за икономически развити страни - невъзможността на здравните системи да обгрижат и лекуват много на брой заболели от коронавируса. Конспиративните теории също отразяват може би стремежа на техните автори да търсят и ако не намерят, да създадат логически обяснения и източници на проблемите в неяснотата. Но в тях обикновено се пренебрегва
естеството на кризите и в индивидуалния, и в колективния живот
- че те са естествена част от развитието, когато се е натрупало пренасищане по отношение на определен ресурс или опит. Както отделната личност, така и обществото, ако разпознае кои действия биха удовлетворили нови потребности, които чукат на вратата на настоящия ни опит, биха използвали кризата за стъпка нагоре в развитието си.
Споделяш, Вальо, че поддържаш баланс в ума и в дома си, като говорите за тези проблеми в семейството, „но всеки дом е отделна крепост“. За съжаление някои семейни крепости вдигат мостовете си и прекъсват връзката си със света чрез същинска социална изолация, а други се оставят да бъдат превзети от болестта или от паниката. Добре би било в този период, поне посветено на Великден,
да избягваме да допринасяме за насаждане на омраза
да не сочим с пръст тези, които ни се считат нарушители на реда, да се дистанцираме в безопасност и дискретно да подадем сигнал, ако може да им бъде помогнато, защото вероятно всъщност те имат нужда от помощ. Може да са стари хора, които поради отслабената си памет под напора на актуален проблем или под импулса на завладяла ги мисъл може да забравят маската си или определена забрана, може да са по-млади
хора, които ни се струват предизвикващи съдбата
Възможно е несъзнателно така да търсят начин да се освободят от страха си от болест и смърт - парадоксален начин да им се противопоставят, за съжаление, рискувайки сигурността и на други, от психологическа гледна точка също толкова разбираем, колкото и другата крайност - преживяването на ужаса в условия на самоизолация в непрестъпна домашна крепост.
Ето това е, което исках да допълня, Вальо, към твоя най-добър начин за справяне - пълноценното общуване вкъщи и с всички други скъпи за нас хора макар и от километри разстояние.