Сезон 1984-1985 година ще остане паметен в историята на ФК „Дунав“. Тогава русенският отбор играе бараж за влизане в „А“ група срещу „Шумен“. Нашите са завършили втори в Северната „Б“ група, а шуменци - 11-и в елита. По регламент се играят мачове при разменено гостуване. След 1:1 в Шумен следва реванш в Русе пред препълнени до последното място трибуни. „Дунав“ повежда с гол на Ешреф Сюлейманов-Шери, гостите правят обрат с две попадения на Ивайло Киров, Красимир Наков изравнява почти в края, а Шери се разписва буквално в последната секунда - 3:2! Такъв мач приляга напълно на превърналия се в досадно коментаторско клише изблик: „Каква невероятна футболна драма!“.
Но клишето в случая е съвсем на място казано.
Къде са героите, или поне повечето от тях, от този исторически мач? 
Ето какво знае „Утро“.
74-годишният старши треньор Аспарух Никодимов-Паро и помощникът му Стоян Йорданов живеят в София. 
Паро, човек със свежа памет и все така остро критично чувство, често прави коментари за водещ спортен вестник. И думата му се чува. 
Техничарят и диригент в средата на терена, талантът от футболното Бобошево Валери Кулинов, остана да живее в Русе. Той продължава да помага на приятелите си, работи в частна фирма. За него има два отбора - „Дунав“ и ЦСКА. Той е един от първите български футболисти, играли зад граница. За него френският „Лавал“ плати сериозните за онова време 80 000 долара. После бе с екипа и на отбор в Португалия.
Десният бек Васко Симеонов беше треньор в Спортното училище, вече е пенсионер.
Роденият в Кюстендил таран Йордан Димитров също като Кулинов остана в нашия град покрай русенската си съпруга. Доколкото знаем, човекът който ни най-малко не се боеше от остри сблъсъци със защитниците, работи в скандинавска страна. 
Следите на Драгомир Енчев се губят. След кариерата си в „Дунав“ той игра в Португалия. 
Безстрашният централен защитник Николай Боянов остана верен на „Дунав“ до последно. Игра кратко за „Локомотив“ /Русе/. И той се задоми в нашия град. Имаше малък частен бизнес до Кооперативния пазар, сега работи в Кипър. 
Бързоногото дясно крило и възпитаник на русенското спортно училище Борислав Стоянов завърши кариерата си в „Черно море“. 57-годишният Боби предпочете да живее във Варна. 
Танцуващият с невероятна игра във въздуха Ешреф Сюлейманов-Шери държи скромно магазинче за хранителни стоки в квартал „Дружба“. Винаги усмихнат и дружелюбен, работи със съпругата си. Казва, че и малкото му харесва, стига да има живот и здраве.
Дошлият от „Ботев“ /Пловдив/ Иван Михайлов завърши Стопанската академия в Свищов. Десният халф продължава да поддържа приятелски отношения с Шери. Живее в Пловдив.
Рожбата на ЦСКА Красимир Наков, автор на изравнителния гол срещу „Шумен“ /невероятно попадение с удар от въздуха/, завърши счетоводни науки. Живее в София.
Разградчанинът и възпитаник на Спортното училище в Русе, черноработникът в халфовата линия Диян Ангелов направи добра кариера в „Левски“, „Славия“, в испанския „Осасуна“, известно време живя и в САЩ. От завръщането си в България досега работи в школата на „Лудогорец“.
За съжаление някои от мъжете, участвали ва тази футболна драма, вече не са между нас - незабравимият д-р Никола Ветронов, централният защитник Борислав Богомилов, талантът, целунат от футболния Господ - Мирослав Миронов, масажистът Иван Кръстев. 
„Дунав“ от онзи епос: трети ред /отляво надясно/: Д-р Никола Ветронов, Марин Маринов, Люлин Беев, Любомир Желев, Валери Кулинов, Васко Симеонов, Красимир Колев, Петър Войнов и Иван Кръстев /масажист/; в средата /втори ред, отляво на дясно/: Аспарух Никодимов /старши треньор/, Йордан Костов, Борислав Богомилов, Михаил Стоянов Венев, Йордан Димитров, Драгомир Енчев, Николай Боянов, Красимир Наков, Диян Ангелов, Стоян Йорданов /помощник треньор/; долу /първи ред, отляво надясно/: Танко Начев, Тонко Манолов, Мирослав Миронов, Иван Михайлов, Борислав Стоянов, Ешреф Сюлейманов, Цветан Радков.