Прославеният щангист Златан Ванев посрещна вчера 47-ия си рожден ден като кмет на Николово в сложна за страната обстановка. Той е трикратен световен шампион в 3 различни категории и голямо име в българския спорт. Златан живее и работи от 11 години в Русе и както винаги бе любезен да говори за „Утро“.

- Златане, честит празник! Какво е положението в Николово?
- Слава богу, засега всичко е спокойно. Ние сме корав народ и мисля, че ще се преборим с коронавируса.  Нека всички спазват указанията на кризисните щабове и ще се справим. Пред нас е голямо и нечакано препятствие, но вярвам, че отново ще настъпят дни за усмивки. Хора, вярвайте си и спазвайте дисциплина!
- Да поговорим за спорта. Как се насочи към тежката атлетика?
- Бях на 10 години, когато тренирах за първи път. Моят брат Васил, с година и 4 месеца по-голям от мене, вече имаше стаж в залата в Шумен. Той ме заведе, баща ми се съгласи. Иначе моят откривател е Иван Пройнов. Същинският ми треньор обаче беше Иван Лечев, при когото се готвих 9 години. При него постигнах първите си успехи.
- А състезавал ли си се редом до брат си?
- И още как! Той спечели няколко медала от европейски първенства за юноши. Беше много добър състезател, но контузиите го отказаха от спорта. Помня един европейски шампионат за юноши през 1992 година в Кардиф, Уелс. Тогава брат ми стана шампион, а аз завърших втори в моята категория.
- И оттогава?
- Оттогава завоювах три световни титли при мъжете в 3 различни категории, други медали по световни първенства, 4 европейски титли и още куп отличия.
- Правил ли си сметки колко тежести минаха през ръцете ти по време на кариерата ти?
- /Смее се/. Ами, правете сметка. Като пълнолетен на ден вдигах по 25 тона. Бях активен състезател в продължение на 18 години. Умножете дните от тези години по 25 и ще разберете за каква работа става дума.
- Всеки ден по 25 тона?
- Почти всеки ден, изключенията се броят на пръсти.
- Ти имаше щастието да тренираш дълги години при легендарния Иван Абаджиев. Какъв човек беше той?
- Щастие? Малко е да се каже. За мене беше изключителна чест да работя под ръководството на този гениален мъж. Той ми беше като втори баща. Няма никакво съмнение, че до ден-днешен е най-добрият специалист в щангите в света за всички времена. За Абаджиев мога да говоря 24 часа. За него дисциплината и трудът бяха издигнати в култ. Знаеше как да ни мотивира. Имаше един период от 7 години, когато му нанесоха пореден удар и го изхвърлиха извън спорта. Той се върна по-амбициран отвсякога и като че ли чрез мене искаше да докаже правотата на методиката си. Подготовката ми беше на високо ниво. Преди всяко състезание бях в толкова добра форма, че бях сигурен - отивам за медал. Просто си знаех - не можеш да тренираш при Иван Абаджиев и да не не се качиш на почетната стълбичка. Този човек ни преливаше такава шампионска увереност. Помня, че по време на един лагер се обърна към всички и каза: „Вижте Златан Ванев как тренира само!“ Почувствах се неудобно, но в същото време ми стана особено приятно, че този великан ме сочи за пример.
- Вече не си на работа в Спортното училище в Русе. Липсват ли ти тренировките с децата?
- Разбира се, че ми липсват. Прехвърлих моите задължения на сина си Симеон и мисля, че се справя добре.
- Много пъти сме говорили, че така и не ти дадоха възможност да лицензираш свой клуб. Оше ли ти тежи тази несправедливост?
- И още как! Непрекъснато ме препъваха. В същото време дадоха път на фантомни клубове. Така ни притиснаха, че бях принуден да запиша моите деца от русенскато спортно училише като участници в първенствата от името на бургаския клуб „Георги Марков“. Но да не говорим на тази тема, че ще кипна отново. Сега предпочитам да мисля за друго - за хората в Николово и за моите сънародници, които трябва да се опазят от коронавируса. Да сме живи и здрави, а когато преминем през този ад, ще говорим отново за спорт. Вярвам, че доброто ще победи. Историята е пълна с доказателства, че справедливостта възтържествува някой ден.
- Пожелавам ти този ден да е по-скоро!
- Благодаря!