Лили Ганчева е част от Асоциация „Еврорегион Данубиус“ от основаването й на 9 май 2002 година, а от 2009 година е неин изпълнителен директор. С енергията, инициативността, почтеността, откритостта, добронамереността и отдадеността си през годините тя се превърна в символ на трансграничното сътрудничество между България и Румъния и това най-лаконично, но и най-точно беше посочено на последното Общо събрание на асоциацията на 29 септември - че тя се е превърнала в Мост на приятелството. Един от проблемите, за чието решаване „Еврорегион Данубиус“ не е спирал да работи, е отпадането на таксите за преминаване на Дунав мост. От румънска страна те бяха премахнати на 1 октомври. Това е и темата на разговора ни с Лили Ганчева.

- Как посрещнахте новината за отпадането на таксите за преминаването на Дунав мост от румънска страна от 1 октомври?
- Посрещнах я с огромна радост, защото вече 24 години съм посветила на трансграничното сътрудничество и то се развива много добре, това беше и общата констатация на скорошното Общи събрание на Асоциация „Еврорегион Данубиус“. Ние сме неправителствена организация, която е създателна от Областна администрация-Русе и Окръжен съвет-Георгиево да осъществява трансграничното сътрудничество на всички нива и във всички сфери на обществено-политически живот. И може да се каже, че една от първите ни каузи още от създаването на организацията беше да се премахнат таксите за преминаване на Дунав мост. Тази кауза неотменно беше в дневния ред на асоциацията. Затова казвам, че доживях сбъдването на една мечта.
- През какви етапи минаха усилията ви за премахването на таксите?
- Аз неслучайно казах от кого е учредена асоциацията, защото все пак ние сме неправителствена организация. Да, имаме идеи, имаме желания, даваме предложения, но все пак има институции, от които зависи всичко това.
- Вие имате идеи, но нямате лостовете на властта.
- Да, те са в ръцете на областни администрации, на министерства в България и Румъния, на Гранична полиция, на Агенция „Митници“. Но това, което искам да споделя е, че 
през всичките тези години е имало приемственост и  надграждане в работата по решаване на този проблем
наред с всички останали, разбира се. И може би тук ще отворя една скоба. „Еврорегион Данубиус“ се създаде по модела на еврорегиона „Виадрина“ на полско-германската граница. Там също както в Българо-румънския интеруниверситетски център към Русенския университет има студенти от двете държави, които учат и в Полша, и в Германия. И някак си ни се струва, че не е нормално студентите да плащат такса за това, че трябва да учат в съседната държава. Хубавото на нашата организация е, че в нея членуват и кметове на общини, директори на културни и образователни институции, хора с позиции, които имат инструментариума да работят за решаване на проблема.
- Този проблем обаче не е само за студентите.
-  Да, същност този проблем е на всички нива - и за бизнеса, и за културния живот, и за образованието, и за институционалните връзки... Искам да припомня какви бяха таксите преди 20 години. Да, сега може да ни се виждат много малки таксите - 2 евро от българска страна и допреди няколко дни 3 от румънска, но
имаше години, когато само в едната посока се плащаха 50 лева
т.е. това са 100 лева дори да се отиде до Румъния за един ден - много сериозна сума, като се има предвид, че тогава средната заплата беше много под 1000 лева, може би около 500-600. Плащаше се за дезинфекция, екотакса, уикенд такса... И кметовете на Русе и Гюргево с право недоволстваха, че съответната държава прибира всичко до стотинка, а за тях остава да обират негативите на гражданите за дупките по асфалта, лошото състояние на фугите на моста и на инфраструктурата въобще.
- Мит ли е в такъв случай, че Гюргево е получавал 30% от таксите и това е било много сериозно перо в местния бюджет, а респективно и причина да има тиха съпротива срещу премахването им?
- Може да се каже, че това наистина е мит. Той стъпва на факта, че до 2010 година дългогодишният кмет на Гюргево Лучиян Илиеску беше успял да убеди държавата общинската администрация да получава приходите от екотаксата, но сумите бяха минимални на фона на общата събираемост. Истината е, че кметовете и на двата града гледаха положително на идеята за отпадане на таксите.
- Какви бяха резултатите от усилията на „Еврорегион Данубиус“ са отпадане на таксите през годините? 
- Трябва да се отбележи, че благодарение на добрата ни работа с двете областни и общински администрации
бяхме постигнали един малък Шенген за бизнеса, културата и образованието
Наши членове бяха почти всички предприятия и институции на територията на Русенска област и беше постигнато споразумение всяко от тях да има право на един автомобил, който да преминава моста без такси. Това беше много важно, защото така се облекчаваха връзките във всички сфери - бизнеса, културата, образованието. Подчертавам, че това беше направено с усилията и разбирането на местните власти и на съответните местни органи на държавната власт. И пак благодарение на това постепенно започна отпадането на различните видове такси, докато пред 2010 година остана само таксата за преминаване на моста.
- Как започнаха вашите усилия за облекчаването на преминаването на Дунав мост, коя беше първата стъпка, която ви показа, че има смисъл да се борите и да се надявате на положителен резултат? 
- Те са толкова много през годините, но, разбира се, не може да бъде забравяна 2003 година. Тук искам да  споделя, че тогава съвсем случайно гледах интервю по румънската национална телевизия с тогавашния външен министър на Румъния Мирча Джоана, дипломат от много висок ранг. Той спомена темата в отговор на въпрос от зрителската аудитория. Реших да му изпратим писмо от  Асоциация „Еврорегион Данубиус“, с което да го запознаем с нашия общ казус - на Русе и Гюргево. И бях изключително изненадана, че 
не само получих отговор, а и той не беше формален
- напротив, в него се казваше, че на този проблем ще бъде обърнато внимание, за да се потърси решение /вижте карето/. 
- Но все пак доста време мина оттогава.
- Да, имаше забавяне и аз ще кажа защо. Политическият живот е много динамичен - постоянно в България и Румъния имаше избори, сменяха се правителство, министри, областни управители, администрации. И работата привидно винаги започва отначало. Казвам привидно, защото всеки нов министър, кмет, областен управител и т.н. разбираха проблема, не го неглижираха и всъщност не сме започвали от нулата, а сме надграждали малко по малко постигнатото до момента. Ще цитирам заглавието на мемоарната книга на бившия президент на Румъния Клаус Йоханис - „Стъпка по стъпка“. Изрично искам да подчертая и това да прозвучи ясно и да се знае много добре - всички представители на властта през годините са идвали от различни политически сили, но 
никой - нито асоциацията, нито някой от тях -  не е правил политика от проблема с таксите
Винаги се е работило и се работи ръка за ръка в името на общия интерес, на връзките и разбирателството между хората и институциите от двете страни на река Дунав. Това наистина е много важно да се каже и аз го правя много категорично, искрено и напълно убедено.
- Но пътят в момента е извървян до половината - Румъния премахна таксата на Дунав мост, а ние - не.
- Това е малко учудващо, но аз съм оптимист. 
- Румъния отправи призив към България за реципрочно премахване на таксите, но няма индикации какво ще реши правителството. Министърът на транспорта Георги Пеев официално съобщи, че се прави анализ, без да посочва срок за решение, каквото и да е то. Всъщност годишните приходи от таксите на Дунав мост са около 23 милиона евро, като приблизително 93% от тях се събират от тежкия трафик и автобусите. 23 милиона евро не са сума, без която държавата не може, дори в условията на голям бюджетен дефицит.
- Аз се надявах, че таксите и от двете страни на границата ще отпаднат с приемането на България и Румъния в Шенген. Има голям напредък в тази посока и очаквам пътят да се извърви докрай.
Въпросът според мен дори не трябва да се разглежда само през призмата на приходите
Пълното отпадане на таксите има нематериално, но много важно измерение - засилва се чувството на общност между две съседни държави и два народа, които са в приятелски отношения, членуват в едни и същи съюзи и имат обща цел: ускорено развитие и по-добър живот на хората. Затова не ми се вижда нормално тази такса да съществува. Тя, в материално изражение тя е малка за гражданите, но трябва да се измерва и в морален план. Друг е проблемът с транспортните фирми, които всеки ден изпращат камиони в Румъния. Тук таксата вече има и икономическо изражение, а премахването й наистина ще облекчи бизнеса. 
- Има един въпрос в контекста на връзките между Русе и Гюргево, който периодично се обсъжда между хората, особено тези, които пътуват рядко до отсрещния град - необходимо ли е да се купува винетка, а пътуването и само до Гюргево?
- Не, ако от кръговото след граничния пункт се тръгне към Гюргево, не е нужна винетка.

Лили Ганчева получи писмо от
румънското Външно за таксите

На 25 юли 2003 година „Утро“ съобщава за получения отговор до „Еврорегион Данубиус“ от Министерството на външните работи на Румъния във връзка изложението й до министър Мирча Джоана. Препубликуваме материала с автор гергана Димитрова с автентичното му заглавие.

Румънското Министерство на външните работи е изпратило писмо до главния експерт на асоциация „Еврорегион Данубиус“ Лили Ганчева във връзка с проблемите около граничните такси на Дунав мост. То е в отговор на нейното изложение до външния министър Мирча Джоана. В него тя моли за помощ при разрешаването на проблема, който влияе на двустранните отношения и пряко засяга работата на „Еврорегион  Данубиус“. Румънските дипломати благодарят на Лили Ганчева за „будното съзнание и предоставената информация“. Те потвърждават, че информацията й е взета под внимание и стои на дневен ред. Изказана е благодарност за демонстрирания интерес и пожелание за успех в дейността, която г-жа Ганчева развива самостоятелно и като член на „Еврорегион  Данубиус“.
„Писмото ми бе провокирано от участието на министър Джоана в популярното директно предаване „Добър вечер“ на румънската национална телевизия на 13 юли. Там му бе зададен въпрос по проблемите, които срещат румънските граждани при преминаването на Дунав мост. Той разказа за всички усилия за решаването на въпроса, положени от външните министерства на двете страни, от президентите на България и Румъния, от срещите между министрите и посланиците, както и между експертите от отделите „Консулски“ на двете външни министерства“, разказва Лили Ганчева. Тъй като не е успяла да се свърже със студиото по открития телефон, тя изложила в писмен вид проблема от българска гледна точка и дейността на „Еврорегион Данубиус“ за решаването му.