Здравейте, Петя! Аз съм пенсионерка - човек в уязвимата възраст за новия коронавирус. Би трябвало да ме успокоява, че има и по-уязвими - още по-възрастните хора, особено тези с хронични здравни проблеми. Мисля обаче, че възрастта им ги предпазва от интернет. Предпазва ги от стрес и от разочарования. Моля да не си помислите, че гледам зле на младото поколение. Напротив, изпълнена съм с много надежда поради способностите на младите хора. Възхищавам се на моята лична лекарка и на докторите специалисти, които посещавам. Но се обърквам от едни впечатления спрямо други. Изразявам само лично мнение. Активното време в живота ми беше посветено на учителството и децата. Имам малко приятели във Фейсбук - някои роднини, реални приятели и колеги и пораснали ученици. Как хората понасят извънредното положение разбирам от това, което ни поднасят телевизията, радиото, вестникът - чета вестник „Утро“. Дъщеря ми дойде в неделя да ми донесе някои неща. Отвори лаптопа си да ми покаже от нейния Фейсбук нови снимки на наши роднини от чужбина - колко са им пораснали децата. После разгледах какво публикуват фейсбук приятелите й. Млади, интелигентни хора, а какви неща пишат! Седем-осем човека се възхищаваха на речта на генерал доктор Мутафчийски, друг споделил публикация против генерал Мутафчийски - че с присъствието си засяга демокрацията, че военните превземат ситуацията и гражданството. Може би е неправилна, много субективна, преценката ми, но ми се струва, че на повечето хора им личи, че с подобни преповтаряния на публикации от медиите и с личните си коментари дават израз на паниката си. Но не мога да разбера дали наистина са в паника или сега така е модерно да се пише - да разтревожиш други хора? Не трябва да подценяваме опасността, но чрез социалната мрежа ми се струва, че тя става по-голяма. Сигурно ще прозвучи старомодно и да не излезе, че като бивша учителка продължавам да се стремя да поучавам, но според мен хората трябва да си дават сметка, че там четат и деца - по-малки или по-големи и че изявите на всеки могат да бъдат добър или лош пример за подражание или за разочарование на мислещите и чувствителни деца. Както ние отправяме надежда към тях, така в наше лице трябва и те да имат оптимизъм и стремеж да се развиват, като виждат добри примери и четат окуражаващи неща. Така мисля. С уважение! Колева, 68 г.

Здравейте, госпожо Колева! Има повече причини от COVID-19, за да публикуваме Вашето писмо и настоящата консултация приоритетно.
Коронавирусът изглежда само фон на важни въпроси, които поставяте.
Специалистите заявиха, че хората в пенсионна възраст са най-уязвими от него. Казвате като под условие: „Би трябвало да ме успокоява, че има и по-уязвими - още по-възрастните хора, особено тези с хронични здравни проблеми“. Даваме си сметка, че повечето данни са статистически, но и че
всеки може да е уязвим според свои физиологични особености
В първите ми студентски години една състудентка беше разбрала, че по предмет, по който й предстоеше изпит, преподавателят късал по двама на сто студенти. „Какво ме топли това, ако един от тези двама съм аз?“ - направи извод тя и се зарови в дебелите учебници. Не помня дали се мотивира само от това да вземе изпита или и да научи много неща по предмета, но ми се струва, че в настоящата кризисна ситуация би било добре да съблюдаваме двете необходимости - 
да оцелеем, но и да се научим на нещо повече
За най-възрастните отчитате, че са предпазени от интернет, а с това и от стрес и от разочарования. Често обръщам внимание, че човешките слабости са добре изучени от психологията още от годините на утвърждаването й като съвременна наука в края на XIX и началото на ХХ век. По-нататък многобройни изследвания установяват кои от тези слабости са свързани с оцеляването въобще или какви особени лични нужди стоят в основата им, какви са ефикасните начини за предпазване, помощ и терапия - как да намалим слабостите, за да не ни завладеят, и как да преодолеем състоянието, когато те вече са ни завладели. Други заинтересовани обаче се възползват от човешките слабости (както беше коментирано наскоро тук по повод процъфтелия през последните години масов хазарт). Когато хората се усетят и търпението им се изчерпи, те реагират. Най-често с
най-достъпния и мигновен начин - в социалните мрежи
Споделяте, госпожо Колева, че Ви обърква това, как интелигентни хора дават израз на паниката си, публикувайки безкритично всичко, което ги впечатли от водопада на информацията, който сега имаме за сметка на информационната завеса през социализма, и в който водопад можем да се удавим, ако не сме подходящо екипирани и обучени за изплуване при поток от силна вода. За това сравнение може да съм повлияна от опита с колегите ми доброволци от БЧК. Сигурна съм, че познанията и упражненията как нещо се прави повишават опитността и дават ориентир кога да не го прилагаш, да се въздържиш, как търпеливо да изчакаш проверена информация и указания за действия, които ще бъдат полезни, без риск да се навреди.
Казвате: „Изразявам само лично мнение“.
Има на какво да се научим от Вас
Не се изказвате като глобален наблюдател и властелин на познанието за всичко у хората и за света, както звучат множество лични коментари в социалните мрежи. Обръщам внимание на етичността Ви, защото се надявам така да повлияем на млади хора, четящи тази страница на вестник „Утро“, които са чувствителни към проблемите, които поставяме, биха могли да ги намалят в себе си и да се развиват - повече да помагат с изказванията си и по-малко да вредят на други в социалните мрежи.
Гледате критично на впечатленията си и допускате, че субективният поглед може да Ви заблуждава. Добре би било всички да филтрират внимателно информацията от публикация, която ги впечатлява и биха искали да споделят
Понякога реагираме само на някое заглавие
написано като категоричен генерален извод или съвет. С тази човешка слабост бързо ставаме разпространители на статия, без да сме я прочели, а съдържанието й може да се окаже повърхностно (като това как се конкурират ибупрофен и парацетамол, след като и двете не биха могли да се изправят пред инвазията на Covid-19 в организма).
„Но не мога да разбера дали наистина са в паника или сега така е модерно да се пише - да разтревожиш други хора?“ В зависимост от личната ситуация, в която човек се е развивал като малък, или пък
според стъпалото на личностния си растеж
до което е стигнал или на което се е задържал, при едни хора е особено силна нуждата да се чувстват значими, да могат да повлияят на други, дори само като ги накарат да реагират на изказаното от тях, без да отчитат дали е полезно. Скоро във Фейсбук прочетох изразено опасение от колежка какви поражения може да се очаква от кризисната ситуация в това извънредно положение, как то може да подложи на изпитание семейните отношения и много съпрузи, както не са свикнали да споделят толкова много време заедно вкъщи и не са на работа в момента, може да влошат непоправимо отношението си един към друг и да се увеличат разводите. В това публикувано мнение имаше
премного апокалипсис
в разговорния смисъл - като „свършек на света“. И аз се питах, госпожо Колева, дали това беше израз на лична паника (значи вместо окуражаване за справяне професионалисти биха предизвикали отчаяние), или дали по този начин си прокарва път стремежът да се предизвика прочит, да се уцели съзвучие у Фейсбук приятели и клиенти, да се спечелят харесвания - неща от списъка на човешките слабости според нуждата да сме значими и одобрявани, като експлоатираме страха от опасности у хората. От прочита на други коментари преди това ми се искаше да призова да се въздържаме от допринасяне към многото шум в интернет, да говорят само лекарите, учителите, свещениците, психолозите, но си дадох сметка, че не всички го умеят правилно като за време на криза. Защо смятам, че
в извънредното положение трябва да е доста по-тихо
За да чуваме указанията към институциите и хората кой каквото и да мисли за генерал доктор Мутафчийски. И аз изразявам мое мнение, което обаче е формирано не само от обучаване в кризисно консултиране, но и от ученията и опита, които предоставя Червеният кръст. Преди малко повече от година доброволни екипи в Русе имахме среща-обучение за действия при бедствия и кризи с доц. д-р Александър Парашкевов, когато за кратко беше директор на болница „Канев“, защото като военен лекар има солиден опит от международни военни мисии и много познания в областта на големите кризи. Завършихме срещата ни с безпокойство
дали държавата е в готовност да действа при голяма криза
дали ще може да овладее рисково поведение на хората, дали ще организира добра координация между институциите с необходимата в такива ситуации йерархичност на указване на мерките, изпълнението им и отчетността. Много бързо дойде време за проверка на нашите граждански рефлекси в кризисна ситуация, на нашите знания, на нашата готовност и на нашата мъдрост.
Защо военен лекар, генерал, е на чело на Националния оперативен щаб за защита при тази пандемия? Защото опасността е от медицинска компетенция и 
намаляването на риска и ограничаването на пораженията изискват дисциплина
и съблюдаване на ред. В кризисни ситуации не е ефективно да отправяме покани към свободната воля на другите, разчитайки на способността за разумни преценки и да изискваме същото за себе си с „ако обичате“, „моля“, „бихте ли“. В криза спасява императивният стил на ръководене на борбата с опасността. Той спасява и от паниката, която е плод на объркване на собствените ни мисли и ориентация, а
масовата паника е пагубна
Няма опасност генералът лекар да застраши демокрацията. Щом се преодолее кризата, ще се върнем на „моля, ако обичате“, „благодаря“, „извинявайте“ и ще бъдем благодарни, че заповедите и командите са ни давали чувство за сигурност, защото в ситуация на обърканост и непредсказуемост най-голяма е трудността да вземаме правилни решения и да сме уверени в тяхната правилност.
Сутрин се надяваме на новини за края на извънредното положение, но вместо това разбираме за мерки, които ни подготвят за дълго изпитание. Както каза един приятел, „стагнацията за всички тепърва започва“. От това може да има човешки загуби, здравословни усложнения, големи икономически сътресения. Не можем да предвидим всичко, но можем да направим много
последствията да са по-малки и после да ускорим възстановяването
и след извънредното положение пак да можем да се гледаме един друг в очите. От психологическа гледна точка поведението и преживяванията по време на криза са нормална реакция за една необичайна и ненормална ситуация, но е важно от нея да излезем повече израснали и по-устойчиви за живота нататък.
Налага се по-малко да излизаме и да се срещаме с други хора. Няма да е тежка социална изолация, ако по телефон и във видео връзка се срещнем със стари приятели и с роднини. Филмовите сериали помагат, ако имаме любими сред тях. Може да прочетем книгите, за които преди не сме имали време, да почистим пролетно дома си. Ученици и студенти, учете!
Презапасяването с излишно пазаруване е реакция на оцеляването
която повече ни доближава до нашите биологични братовчеди висшите животни и предизвиква заразяване с масова психоза и страхове да не останем без ресурси за живот. Приятелка стоматолог сподели във Фейсбук: „след обявяване на извънредното положение си купих нов цветарник, саксии и пръст, за да си пресаждам цветята“. Нужда от пролетна грижа имат насажденията и на село, на вилата, само спазвайки ограничен контакт с други хора според масовите инструкции.
Ако имаме нужда от помощ, да я поискаме
чрез близки, които да се свържат с кметството. Оттам се координират действията на всички помощни служби в дадена община.
Слушането на разпоредбите на националния щаб е наложително, но може да ограничим телевизията до централните новини.
Слушаме националния щаб и лекарите!
Можем да следим и предписанията на сайта на БЧК. Там редовно има съвети и за гражданите в периоди на трудни ситуации.
Нашите реакции и поведение наистина са много важни в очите и разбирането на децата, госпожо Колева. Присъединявам се към съвета Ви, защото в социалните мрежи четат и деца и изявите на техните родители, учители, кумири спортисти, певци, артисти могат да бъдат добър или лош пример за подражание или за разочарование - „Както ние отправяме надежда към тях, така в наше лице трябва и те да имат оптимизъм и стремеж да се развиват, като виждат добри примери и четат окуражаващи неща“.