Статията е публикувана в портала voxeu.org. Авторите са проф. Агнес Бенаси-Кюер, Парижки университет, проф. Рамон Марином, Икономически университет в Барселона, Жан Писани-Фери, Европейски университет, проф. Лукреция Рейчилин, Лондонско училище за икономика, проф. Дирк Шумейкър, Университет на Ротердам, проф. Беатрис Ведер ди Мауру, президент на CEPR

Освен чисто медицинския и хуманен акпект, разразяващата се епидемия с коронавируса представлява и доста тежък стресттест за икономиката на Европа, и то от напълно непозната за всички посока. Този пък ударът срещу реалната икономика е директен и равен за всички (просто разликата ще е в датите).

Буферите и защитните стени, които бяха поставени след световнта финансова криза и еврокризата са направени да с борят с различен тип криза. Такава във финансовия сектор и за отделна държава. Сега е напълно различно

По тази причина и защото битката срещу интегрирането не е спирала, за решаването на тази криза трябва общоевропейски отговор. Това не е само икономически краштест, но и тест на европейското обединение. Как ще еропейските лидери ще се справят с него в обстановка на постоянен страх за собствения си народ, ще се помни завинаги. От друга страна, кризата дава възможност на тези лидери да изградят доверие, да покажат обединение, сила, загриженост и солидарност. Те трябва да покажат, че Европа може да направи един наистина ефективен план за справяне с катастрофа. Броени седмици след Брекзит, Европейският съюз трябва да покаже, че има сили да е справи в драматична обстановка.

Няма покрив над Европа

Преди 12 години заради глобалната финансова криза стартира голяма рецесия и за много страни започна "загубената декада". Европа влиза в новата криза с различни силни и слаби страни. Силните са, че банковият сектор е по-добре капитализиран и ликвиден; дериватните пазари са по-прозрачни; Европейският механизъм за стабилност може да служи като последна преграда при банкови проблеми и най-важното - може да окаже спешна помощ на държава-членка, при дадени уловия или при наличието на програма за излизане от кризата; и не на последно място ЕЦБ може да помага при атака към страна-членка, като купува неограничено количество ДЦК, отново при различни условия или програми за реформа.

Следователно банките са по-силни от преди и въпреки че държавите са по-слаби заради различните акумурани дългове, потенциалът за тежка криза на фондовите борси е намален.

От слабата страна ЕЦБ вече няма такава сила с отрицателна лихва по депозитите и малко място за маневри. Дългият период на изключително ниски лихви доведоха до големи заеми и плаващи цени на имотите в еврозоната, както и по различни канали и по-различен начин стига до всички страничлеки; това отслаби банките, пенсионните фондове и секторът за застраховки. Въпреки предприетите микроблагородни стъпки от различните държави, някои играчи влизат в криза с дългове, свръхоценени придобивки и малки разлики в лихвте.

От фискална гледна точка, европейският таван не само прокапа, но направо липсва в разразяващия се шок. Европа има бюджет за хубаво време, който не е правен за екстремни ситуации. Битките отпреди COVID дали той да е 1,11% от националния (предложението на ЕК), 1,02% (нивото за периода 2014-2020) или 1,07% (компромисът! ще изглеждат смешни и патетични за бъдещите историци, които ще сравняват китайската и европейската реакция на COVID-19. Още повече, че адекватността на преварителено разпределен бюджет за период от 7 години, е още по-проблемен: няма място за реакция или дори реаранжирането на разходите. Още повече, че дългата дикусия за нов капацитет за фискална стабилизация ан европейско ниво не стигна до никъде, ако не се брои микро-BICC (Budgetary Instrument for Convergence and Competitiveness) от октомври 2019 г.

Много сериозна икономическа криза за Европа

Шокът COVID-19 комбинира такива в търсенето и предлагането. Да приемем, че епидемията затихне до лятото на 2020 г. Кризата в Европа ще се разрази на четири фази, които се припокриват:

Първа - китайският шок (януари-март): този на липсата на доставки от Китай в големите вериги. Те са видни в някои производители и продукти; ефектите върху различните сектори на икономиката са сериозни, но микроефектите са дребни, след като по-сериозно засегнатите сектори (транспортна екипировка, електроника, лекарства и тестил) предтавляват около 4 на сто от националния продукт (в Германия повече).

Втора - секторни проблеми (започват февруари): удря се по туризма, авиацията, хотелите и забавленията. Той ще е по-силен от първия, но пак не би трябвало да е толкова силен. Това е 5% от брутния вътрешен продукт, ако се включат и ресторантите (повече в Испания, по-малко в Германия).

Трета - остри икономически проблеми (започнаха през март в Италия, а след 1 до 3 седмици в цяла Европа): общ шок на предлагането заради карантината и липсата на мобилност. Това ще е различно за страните, но всички ще приложат мерките. Спирането на училища, обществен транспорт ще задълбочи проблемите. Производството ще падне доста в тази фаза, но все още в рамките на единици. Рязкото спадане на цените на петрола ще компенсират за кратко, но няма да е толкова сигурно, защото в другите сектори ще има недостиг.

Четвърта - възстановяване (стартира от май или юни): няма как да се получи да стане бързо. Най-вече заради проблеми с доверието. Компаниите в сферата на обслужването ще са загубили много, а малки и средни предприятия ще са фалирали. Банките ще имат доста необслужени кредити, а домакинствата няма да разполагат със средства. Това е най-сериозната опасност за връщането на нормалния ритъм след края на медицинската криза. Отново ще има опити за международно разпростиране, което ще доведе до регионални и национални трудности. Ако уроците от световната финансова криза са релевантни, то не ни показаха точно до какво могат да доведат подобни шокове и разпростирания.

Адекватната политика зависи от фазата

Правилната политика зависи от каква фаза е икономиката. През първата има много малко инструменти, с които да се влияе. Може би точно определени мерки по сектори, като субсидиране на по-кратно работно време. Това вече се обсъжда в Германия заради липсата на доставки от Китай.

Във втората са необхидими спешни ликвидни мерки. За се започне с онлагае на данъци и социални вноски. Създаваенето на схеми за кратка безработица и то на национално ниво. Това е най-доброто извън допълнителните пари за здравеопазване.

Третата изисква доста сериозно кризисно подпомагане по няколко причини. Първо са разходите за медицина (временни болници, екипировка, назначения и наемане на персонал) и свързаните дейности (охрана, контрол на каратината и прочее), които трябва да се увеличат сериозно. Много е трудно да се определе сумата, но със сигурност ще надвиш няколко десети от процента на брутния вътрешен продукс. На второ място идва обслужващия сектор, който ще страда от липса на средства, а не само от ликвидност. На малките и средни предприятия им е необходима сериозна финансова подкрепа, които включват отмяна на данъци и допълнителни кредитни линии върху вече предприетите мерки, за да се спре с банкрутите. Да се ативира помощ за временна безработица, защото това дава буфер срещу масовите съкращения. Директна помощ за семействата чрез директен кеш (ваканция от данъци или покриване на сметките за ток като в Италия) или пряко получаване на суми (като в Хонконг и Сингапур). Директни трансфери на независими работници.

При карантина от над 1 месец и намаляването на активността на 50% от частния сектор, ние изчисляваме, че мерките ще струват от 0,5 до 1% от БВП. Следователно общата цена (спешен медицински план плюс икономическа помощ) ще е в рамките на 1 до 1,5 от БВП. Това изглежда невероятна сума, но в Италия действа вече програма за помощ на стойност от 10 милиарда евро или 0,6% от БВП. Заедно с фискалните стабилизатори, подобен екшънплан ще достигне и до 2% от БВП.

Тези суми ще бъдат сериозен тест за фискалния капацитет на застрашените страни-членки. Заради това е нужна намеса и на европейско ниво.

В четвърта фаза ще трябва доста сериозен ресурс за да се намали истерията. Всичко зависи от дължината и дълбочината на трета фаза, но е по-добре да се планира, за да се вземат адекватни мерки. Които да гарантират заличаването на раните от кризата. Приоритет в тази фаза трябва да бъде общото търсене, а не просто вземането на мерки по сектори. Най-доброто ще е директно плащане на семействата. За това не трябва план, а просто задействане в най-подходящия момент. И отново еворпейските дименции ще бъдат в основата на големинета им.

През втора и трета фаза ЕЦБ трябва да е в готовност да осигури ликвидност на банките, които ще бъдат под натиска на кредитното си качество, както и да има средства за спешно отпускане на средстсва за краткосрочни кредити. ЕЦБ има достатъчно опит с точно насочени дългосрочни операции и трябва да помисли за такава програма (в зависимост от кредитите на банките за малкия и среден бизнес). Колкото до монетарната политика, трябва да има отслабване съчетано с финансови стимули. Намаляването на цената на петрола ще подейства на общата инфлация, н не и тази на семествата и фирмите. Заради това ЕЦБ трябва да има сериозна комуникация, за да не се стигне до дефлация.

След като търсенето на непроизводствени заеми (NPL) ще намалее ЕЦБ и националните банки може да предложат временно спиране (например до края на годината) на вече договорената в ЕС резолюция за намаляването им. Премахването на стандартите от Базел за такива заеми също ще е полезно. И накрая някои специфични буфери могат да се отслабят. Но не трябва да се допуска сериозна детиорация на балансите на банките, защото те ще са нужни за рестарта на икономиката в четвърта фаза.

Гаранциите от Европейската инвестиционна банка ща помогнат за баланса на банките и ще могат да се отпуснат по-големи кредитни линии за малките и средни предприятия.

И накрая, третата фаза ще създаде не само ликвиден, но и платежоспособен проблем за различните икономики, като всичко зависи от специфичните засегнати сектори и големината на фирмите. Тези проблеми не могат да се решат от някаква монетарна политика и ще е необходима фискална намеса.

Европейски финансов отговор

В сегашната ситуация, съветът по икономика и финанси трябва веднага да одобри, че всички разходи по овладяване на кризата ще бъдат извън предвидените към момента. Те не трябва да влизат в оценяването на страните за съответствие с договора за стабилност и растеж. ЕК даде индикации за подобно нещо, но няма общо решение за момента. Това ще доведе до задействането на извънредната клауза, предвидена в договора за стабилност (Регулация No 1177/2011, член 2).

След края на кризата обаче, няма да е толкова важен Договорът за стабилност, а как да се увеличи БВП. Тук страните-членки не са равнопоставени. Между 22 февруари и 10 март 10-годишните ДЦК паднаха с 0,3% в Германия, останаха стабилни във Франция, но се покачиха с 0,4 и 0,15% в Италия и Испания. Твърди се, че това е логично при различните състояния на националния дълг. Но интересът на Германия и Франция е в това да се ограничи харченето в Италия и Испания за справянето в кризата, защото това ще доведе до икономическа слабост в цялата зона. Следователно, трябва да се дофинансират мерките в тези страни.

Планът за съставането на такъв за облекчение на катастрофата трябва да бъде насочен към помощ за правителствата във войната с пандемията и то бързо да бъде направен.

Най-нужният приоритет е да се финансира допълнителната болнична инфраструктура и да се плати за допълнителните часове на медиците. На второ място е да се отвори прозорец за индиректно финансиране на мерките за обществено здраве като затваряне на училища и прочее. Това може да се надзирава от експертен комитет. Може да се покриват сигурността, временната безработица и специлфични сектори като хотелиерство, авиация и забавления, разбира се след като бъдат получени данните от всяка една страна, а не да се действа на принципа който се обади. Комисията може да отпуска парите седмично и да направи одит, когато кризата приключи. Прозрачността, а не бюрокрацията ще бъде основен приоритет за сполуката на подобна фискална интервенция. Във всяка страна шокът е различен и заради това не трябва да има питания дали някой е легитимен или не. Това трябва да е водещо за целия съюз.

Ние искаме точен и спешен пакет, който да направи ЕС отговорен за голяма част от целия опит за справяне с кризата. Това ще изисква намирането и освобождаването на десетки милиарди евро от ЕС, въпреки сегашните рестрикции на бюджета му.

Президентът на ЕС Шарл Мишел и президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен декларираха на 10 март, че ЕС трябва да вземе участие в битката с болестта, но и да бъде макроикономически стълб. Обявиха се инициативи, които още не са специфични. Подкрепяме такива инициативи, но простото преименуване на бюджетните кредити и обявяването на някакви водещи фигури, просто няма да свърши работа. Ситуацията изисква преразпрделение на ниво ЕС на нови средства, определени за справянето с болестта вътре и извън ЕС. Сега не е моментът членките да се страхуват от "мутации". Те трябва повече да се страхуват от изолация.

Възможните източници на финансиране:

1. Съществуващи фондове, включително European Solidarity Fund и European Globalisation Adjustment Fund. На тях ще им трябва дофинансиране, защото в момента са под 1 милиард евро.

2. Преразпределенение вътре в бюджета на ЕС. Всички бюджетни кредити към структурни фондове трябва да отидат за спешно справяне с медицинската опасност. Член 317 на пакта TFEU разрешава подобно преразпределение. Така страните членки ще плучат помощ независимо от техния дял в структурните фондове или разпределението на средствата, които не са изхарчени. Най-нормалното е част от бюджета да отиде в Европейски фонд за справяне с катастрофата, а догодина засегнатите да бъдат компенсирани от бюджета за 2021 г.

3. Кооперирането на страните членки извън бюджета на ЕС. Разрешено е от член 122, алинея 2. И той бе използван за създаването на European Financial Stability Facility (EFSF).

Какъв може да е план "Б"?

Знаем, че нашият план няма да се хареса на политиците от много държави в еврозоната. Но преди да г отрекат трябва да разберат рисковете до които ще доведе поведението им.

Началната точка е, че финансовите пазари са късогледи: те не претеглят бъдещите печалби или платеите данъци, както се очаква при ниски лихви. Следователно няма да има място за многократно изравняване и не трябва да вярваме на тезата за добре държащите се финансови пазари.

Какво ще се случи, ако се вдигнат лихвите във всички страни, което ще направи всичките им дългове невъзвращаеми? Тава не е теоретична заплаха, защото повечето правителства вече ходят по ръба на бръснача. В такива обстоятелства няма да има друго решение освен да се отвори програмата за финансова помощ ESM или по-добре тази за ЕCBT за директа намеса на пазара. Всичко за някакви мерки за промени във фиска трябва да останат за след кризата. За всички правителства.

В крайна сметка, няма гаранции, че план "А" ще е по-скъп. Политиците във всички страни ще са по-добре, ако покажат солидарност пред лицето на драмата, отколкото да се опитват да лавират между новата нужда от социален партонаж, новите реалности и влиянието на ЕЦБ. Сега е времето европейците да мислят повече за възможната цена на ситуацията, която е икономическа, социална и политическа.