Здравейте! Синът ми е на 9 години. С баща му се разведохме преди пет години. Не изтърпях да съм като майка на две деца - малкото в ръцете ми, а голямото - на компютъра си дори и ако тръгне да се събаря къщата! Не беше само това. Имаше и друго, което много ме огорчи, но да не се отклонявам от това, за което реших да Ви пиша. Синът ми все едно е само дете на рода на мъжа ми. Ако не настоявам, контролирам, напомням, мърморя, като че ли няма желание да направи нищо, което си знае, че трябва - да се опита да си напише сам домашните, да си подрежда стаята, да си мие зъбите сутрин и вечер и много други неща. Като го видя да се изляга по същия начин на леглото си или на дивана като баща си и като дядо си - бившия свекър, много се ядосвам. Може би проблемът е в мен. Знам, че детето ми не може да бъде съвършено по мое желание, но е мудно, мързеливо, разсеяно, склонно всичко да отлага. Иска ми се да променя нещо с помощ или поне от специалист да разбера дали си внушавам и дали аз не трябва да се променя. Да не пропусна и това, че иначе се разбираме с баща му, даже може би повече, отколкото като бяхме женени. Детето му гостува не само по споразумението. Ако съм заета, винаги мога да разчитам, че като му се обадя, ще го прибере от училище или от някое мероприятие. Благодаря Ви, ако нещо ме насочите! Елена, 36 г.

Здравей, Елена! Споделяш за трудности да приучиш детето към по-добра организираност за учене и за създаване на навици за подреждане на стаята си, за спазване на ежедневна хигиена. От писмото се разбира, че те безпокои то да не прилича по инертност на баща си. Може би се питаш дали такава склонност се унаследява, дали се научава по подражание, дали и какво е възможно да направиш, за да придобие детето и от твоите качества.
Описваш сина си като муден, мързелив, разсеян и склонен всичко да отлага. 
В нашите национални традиции
в народните приказки, в поговорките, както и в литературата за малките деца и ученици мързелът е критикуван и осмиван. Темата за него е източник на вдъхновение за наши големи творци, запечатали в съзнанието на всеки българин не само ярки образи и поука, но и симпатия към героите. Първите, за които се сетих са Галена Богданка на Ран Босилек и Мързелан и Мързеланка на Асен Разцветников. Но да погледнем проблема психологически.
Това, което в живота определяме като мързел
го няма като понятие сред категориите, с които психологията описва човешката психика. Макар накратко, посочваш неща, които са ценни като информация за семейната ситуация на детето, но за по-доброто ориентиране липсват други съществени данни.
Казваш, че синът ти е на 9 години. Обикновено в първи и втори клас е периодът, когато по-добре изпъкват някои отражения на
проблеми от ранната лична история на детето
а именно - как са протекли бременността на майката и раждането, дали е имало усложнения. Задушаване от увита пъпна връв или друго забавяне при раждането обикновено оставя своите най-често малки отпечатъци (не се плашете, но това е в мозъка), които са невидими в израстването на детето до училище. То може да проходи и проговори навреме и неустойчивостта на вниманието му да не впечатлява, защото в ранна и в предучилищна възраст детето предимно играе и самото учене прилича на игра. Когато обаче тръгне на училище,
по-продължителната умствена работа и в клас, и вкъщи
е неизбежна за усвояването на четенето, писането и смятането. Тогава може да се забележи, че детето не може да се концентрира, учителите също съобщават, че в час се разсейва и е по-бавно спрямо други деца. Много майки, Елена, се оплакват, че трудно издържат да виждат как детето им се държи като оглупяло, че не разбира елементарни неща. На част от тях им липсва и търпение. Липсвало им е и когато то е било в предучилищната възраст и когато е можело да му предоставят
подготвящи за училищна работа занимания и игри
„Дантелки“ по редовете на голяма тетрадка тренират силата и издръжливостта на ръката при продължително писане, игрова математика с разнотипно онагледяване на количества както в детската градина го забавлява - да поставя табели от картон с номера на „паркоместата“ на своите колички или да си играе „на магазин“, в който естествено всяка стока ще си има поставена цена, според която то ще отброява банкноти за игра или самостоятелно направени, като нареже хартия.
Много често на родителите им липсва внимание да забележат кога детето си играе по подобен начин и да му предложат да разнообрази играта си с
действия, които ще го забавляват и упражняват същевременно
и самочувствието му, че знае и може - нужно в училище, ще се повишава. Още по-зле е, когато пристъпят към осигуряване на тишина и спокойствие за себе си вкъщи, слагайки отрано в ръцете му таблет или телефона си (на този риск сме обръщали внимание в друга консултация във вестник „Утро“). Не споменаваш
дали детето ти е пристрастено към електронните устройства
както баща му към компютъра, но се надявам, че не е, иначе си мисля, че би споменала, ако имаше и такъв проблем.
С баща му сте се развели преди пет години. „Не изтърпях да съм като майка на две деца - малкото в ръцете ми, а голямото - на компютъра си дори и ако тръгне да се събаря къщата!“ С впечатлението ти, че си се грижила като че ли за две деца, обръщаме внимание, че то се набива в двойка, в която единият е достатъчно зрял, с това и готов за семейство, а другият упорито, като по своя воля, изостава и дори раждането на детето не му повлиява да приеме, че е
голям, което значи да може да се погрижи
за дете, за съпруг /съпруга, за себе си като голям човек, а не като стремящ се към безгрижие и развлечения.
От думите ти - „Синът ми все едно е само дете на рода на мъжа ми“ и „Като го видя да се изляга по същия начин на леглото си или на дивана като баща си и като дядо си - бившия свекър, много се ядосвам“ - улавяме яд към склонности на бившия ти съпруг и неговия баща и може би не забелязваш по какво прилича на теб и на твоите родители, защото, разбира се, всяко дете е носител на гени и на двамата си родители. Някои качества, които синът ти сам ще формира по пътя на подражанието вкъщи при теб и
навици, които ще усвои благодарение на упоритите ти усилия
може да се проявят по-късно във времето и - повярвай - вероятно ще ги показва навън сред хората - на детски лагери, като гостува на близки. Понякога става така - като че ли детето несъзнавано воюва за свободата вкъщи да релаксира, ако навън се старае повече.
Правиш обаче честна преценка, Елена, като не пропускаш да отчетеш, че макар да сте разтрогнали брака, за нуждите на детето поддържате
добро родителско партньорство
с баща му - „Да не пропусна и това, че иначе се разбираме с баща му, даже може би повече, отколкото като бяхме женени. Детето му гостува не само по споразумението. Ако съм заета, винаги мога да разчитам, че като му се обадя, ще го прибере от училище или от някое мероприятие“. Това е добра предпоставка въпреки житейското разминаване да чувстваш доверие в бившия си съпруг и положително отношение да се излъчва от теб в присъствието на детето. За него е важно
да има положителен образ за себе си
а го придобива по-лесно, растейки със съзнанието, че родителите му имат добри качества, на които може да се разчита.
Споделяш: „Ако не настоявам, контролирам, напомням, мърморя, като че ли няма желание да направи нищо, което си знае, че трябва - да се опита да си напише сам домашните, да си подрежда стаята, да си мие зъбите сутрин и вечер и много други неща“. Много майки сами си изграждат коварен възпитателен капан, като им стане навик да
диктуват полезните действия
на които искат да приучат до навик детето. То вече ги знае, но между вас се е създал порочен автоматизъм ти да повтаряш едно и също и той да го прави само и когато възпроизвеждаш този „аудио запис“. Опитай с въпроси. Като се прибере отвън, изчакай да видиш дали сам няма да се втурне към банята и ако се разсея, тогава попитай: „Дойде отвън, а сега какво имаш да направиш?“. Същият въпрос или в различен вариант би могла да използваш, когато трябва да започне да учи или да си подреди стаята, да мие зъбите.
Проявяваш критичност не само към детето и близките мъже в живота му, но и към себе си: „Може би проблемът е в мен. Знам, че детето ми не може да бъде съвършено по мое желание“. Бих искала да те разтоваря малко и от
чувството и мисълта за вина
у себе си и у другите роднини на детето. Много често родителите, чиито деца не показват подобни слабости, не правят нещо кой знае колко по-специално. Може да се върнем на въпроса за начина, по който са преминали раждането и ранното детство, а може според свои неврологични и други индивидуални особености децата да се различават по степента на адаптивност, по начина на усвояване на опит и на възприемане на похвалите и порицанията, които съпътстват резултатите от усилията им. Това обикновено се обсъжда в консултации със специалист по проблемите на детското развитие.
Много често в психологическата практика се срещаме с
родителска позиция в двете крайности
- родителят да е много обгрижващ и посветен на детето, приел като даденост всяка негова слабост, или пък да е силно раздразнителен и изразяващ и пред детето песимизъм, съмнение, че то би могло да се справи някога и доживотна обреченост на слабости и проблеми. Крайните нагласи и свързващото се с тях поведение вредят, защото не могат да стимулират за напредък детето. То или свиква родителите му да правят всичко вместо него, или ще се депресира от липсата на вяра в силите му от
хората, които имат най-голямо значение като източник на енергия
за него - родителите му.
В консултация на родителя  с психолог би могло да се обсъди развитието на детето до този момент и кои житейски и свързани със здравето събития може да са представлявали изпитание за неговата адаптивност. Тогава може да се планира подходящо изследване с него с цел да се уточнят проблемите, но и да се види дали и как то има склонност да ги компенсира или преодолява,
какви силни качества показва
защото, като обърнем внимание и на тях, може да стигнем до извод как детето може да ги използва за преодоляване на слабостите.
А това, което би могла да направиш и сама, Елена, в полза на детето, е да си помислиш какви други добри качества има баща му, защото едва ли притежава само слабостите, които те дразнят, и да разказваш на твоя син как се запознахте, какво ви даде смелост да заживеете заедно и заради какво, въпреки че се разделихте, винаги ще сте щастливи, че той е ваше дете.