Патината на времето не покрива имената на великите личности и стореното от тях. Напомняме на обществото за тях  не само като исторически сведения, но и  да породим размисъл за смисъла на живота и за това какво оставяме след себе си в краткия отрязък на земното ни съществуване.
Личностите винаги са били и ще бъдат двигател на прогреса. Такава фигура е и Никола Петков - лидер на земеделското движение, държавник и журналист с активна гражданска позиция. Той се превърна в символ на съпротивата срещу налагането на комунистическия режим.
Като водач на Обединената опозиция в Шестото Велико народно събрание (което заседава от 1946 до 1949 г.), той влиза в открит, драматичен словесен двубой с тогавашния министър-председател Георги Димитров. Единият е радетел за демократичното и парламентарно развитие на България, за запазването на частната собственост и свободното стопанско развитие. Другият е представител на съветско-болшевишкия модел, основан на диктатура, ликвидиране на частната собственост, физически репресии срещу политическите противници и управление под прекия диктат на Москва. Острите лични нападки, идеологическите сблъсъци и взаимните обвинения бързо превръщат дебатите им в безкомпромисен двубой на идеи и принципи. 
Представяме на читателите най-напрегнатите реплики, запазени в стенографските дневници на Великото народно събрание по време на разгорещените парламентарни дебати:
Георги Димитров: Вие, господа опозиционери, си играете с огъня! Вие се опитвате да саботирате народната власт и да върнете страната назад. Но знайте едно - тази власт няма да позволи на никого да пречи на социалистическото строителство. Който застане на пътя на народа, ще бъде смазан! Вие не сте никаква народна опозиция, вие сте агенти на чужди централи!
Никола Петков: Господин министър-председателю, вие говорите за народа, но народът не е само във вашите партийни редици. Ние представляваме стотици хиляди български селяни и работници, които не искат диктатура! Вие плашите от тази трибуна. Но ние не се плашим от вашите закани и от вашите затвори. Ние сме родени в България и ще умрем в България за нейната свобода!
Георги Димитров: Вие ще си платите за предателството към родината! Помнете какво се случи в Лайпциг - аз не се уплаших от Гьоринг и нацисткия съд! Мислите ли, че ще се уплаша от шепа реакционери? Народният съд ще си каже думата и за вас.
Никола Петков: Вие бяхте в Лайпциг, господин Димитров, и там се защитавахте пред чужд съд. Но докато вие бяхте в Москва, ние бяхме тук, в България, и се борехме срещу фашизма в нелегалност! Ние създадохме Отечествения фронт, от който вие сега ни изхвърляте. Ние не сме предатели. Предатели са тези, които превръщат България в чужда провинция и подкопават нейната независимост!
Гласове от мнозинството (комунистите): Млъкни, предател! Вън от залата! Фашист!
Никола Петков (продължава по-силно от трибуната): Можете да ме арестувате, можете да ме убиете! Моят баща бе убит на улицата, брат ми бе убит от фашистите, мен също можете да обесите! Но идеите на БЗНС и свободата на българския народ няма да погребете!
Това всъщност бележи края на българската демокрация и парламентаризъм
Броени седмици след тези словесни сблъсъци, на 5 юни 1947 г., имунитетът на Никола Петков е снет и той е изведен с белезници от парламентарната зала пред погледа на народните представители. Актът цели да всее страх у останалите опозиционери и да им покаже, че същата съдба може да застигне всеки от тях.
Съдебният състав, сформиран по бързата процедура, осъжда земеделския лидер на 16 август 1947 г. на смърт чрез обесване. След 38 дни, в нощта на 22 срещу 23 септември същата година, присъдата е изпълнена в Софийския централен затвор.
След 1989 г. несправедливата присъда на Никола Петков е отменена и той е реабилитиран посмъртно. И какво от това? Да, това е необходимо обществено признание, но може ли то да изкупи или да оправдае нечовешкото злодеяние?!
Оценките за личността и делото на Никола Петков продължават да вълнуват историците и обществото и до днес. Често се подчертава неговото участие като съучредител на Отечествения фронт (ОФ) преди 1944 г. и позицията му на министър без портфейл в първото правителство след събитията на 9 септември същата година. Някои критици го обвиняват, че е бил във властта по време на най-жестоките репресии и вълната от лични отмъщения, отприщени от БКП (тогава БРП /к/).
Тъкмо сблъсъкът с тази жестокост обаче поражда у него несъгласие с еднопартийния диктат и беззаконието
Отечественият фронт е замислен като коалиция от равнопоставени субекти. Бруталното обсебване на властта от комунистите принуждава Никола Петков да напусне правителството още през 1945 г. и да премине в опозиция, отстоявайки демократичните си убеждения.
И тук си задаваме въпроса: защо между министъра от 1944-та. и осъдения на смърт опозиционен лидер от 1947 г. има не просто разлика, а дълбока политическа еволюция? Тази промяна прави образа и действията на земеделския лидер много по-сложни, автентични и интересни за анализа.
Тази еволюция не е признак на политическо лутане, а на осъзната отговорност пред съдбата на България. Никола Петков бързо разбира, че идеалите, в името на които се е борил срещу фашизма - свобода, плурализъм и народно право - биват подменени с нова, още по-зловеща диктатура. Осъзнавайки това, той не избира удобството на властта или мълчаливото съучастие. Избира честно и свободно да каже истината каква ще бъде съдбата на България!
Никола Петков отказва да бъде параван на чужди интереси
Когато преминава в опозиция, той знае на какво е способна машината, срещу която се изправя.  Неговият отказ да напусне страната, въпреки ясните знаци за подготвения му край, е върховният израз на тази еволюция - превръщането на политика в държавник и мъченик.
Процесът срещу него придобива огромен международен отзвук. Водещите демокрации в света обвиняват властите в България за недопускане на свободно изразяване.  Съединените американски щати и Великобритания изпращат официални и изключително остри дипломатически ноти до правителството в София и до Москва с настояване смъртната присъда на земеделския лидер да не бъде изпълнявана. Вашингтон открито заявява, че съдебният процес е пародия на правосъдие, целяща да ликвидира законната опозиция. Режимът в България, с подкрепата  на Кремъл, бърза с екзекуцията, за да покаже на Запада, че страната вече е в съветската сфера на влияние и че никой не може да спре налагането на тоталитарната власт.
Днес, 79 години по-късно, Никола Петков ни напомня, че демокрацията не е даденост, а право, което изисква постоянна бдителност и характер. Постави въпроса пред нас и поколенията след нас: готови ли сме да браним истината, когато цената е твърде висока?  Патината на времето може да заличава спомени, но паметта за личността и делото  на Никола Петков ще се пази в българската история - като символ на несломимия дух срещу диктатурата.