Патронен празник на едно от легендарните русенски училища - „Христо Ботев“, препълни в петък вечерта Голямата зала на Доходното здание. Деца в униформи посрещаха гостите на тържеството и им подаряваха червен карамфил, превързан с фина трикольорна лентичка. 
С аплодисменти на сцената бе посрещнат кметът на Русе Пенчо Милков, възпитаник на школото наследник на прочутата Мъжка гимназия. „Здравейте, съученици!“, започна словото си той, в което призна, че не е бил най-добрият ученик на гимназията, но „нашето училище дава познания, формира характери и прави приятелства за цял живот“. Да си Ботевец е огромна отговорност пред нашия патрон, пред неговия поглед, добави Пенчо Милков. 
Очевидно с тази отговорност трудно се справя сегашният директор на СУ „Христо Ботев“ Теодор Коцев. Той звънко отсъстваше от патронния празник - провел се, впрочем, след двегодишна пауза без такова честване. Оказа се, че директорът Коцев си е пуснал отпуска точно за деня, в който ученици, учители, родители и бивши възпитаници честват патрона. Нещо повече - изведнъж след поздравленията, поднесени от началника на Регионалното управление на образованието Росица Георгиева и председателя на Общинския съвет Иво Пазарджиев, леко смутени, водещите тържеството ученици обявиха: „Поздравителен адрес от директора на училището Теодор Коцев!“. 
„Такова нещо не е бивало!“ - коментира полугласно смаяният бивш директор на гимназията Минко Цочев, който бе сред гостите в залата. 
А в това време водещите изчетоха „адреса“, изпратен от директора-отпускар. Текстът гласеше: „Честит празник! Гордея се, че три поколения от моята фамилия са випускници на това училище. Бъдете живи и здрави!“. 
Ако за хората, които са извън СУ „Христо Ботев“, демонстративното отсъствие на директора е необяснимо и прави впечатление, то явно не така стоят нещата в самото училище. Липсата на „главата“ не се отрази на прекрасния концерт, който представи по най-добрия начин талантливите и способни деца в СУ „Христо Ботев“. 
Въпросът къде е мястото на директора на подобни знаменателни дати, каквато е патронният празник, си остава. Впрочем, в деня на Освобождението на Русе от турско робство Коцев отново липсваше на тържеството пред Паметника на свободата, а училището, което той управлява, единствено не поднесе венец. Ботевци липсваха и миналата година на 24-омайското градско шествие. Странни са такива отсъствия точно на важни дати, които свято се тачат от всички...  
Все пак, не приляга такова поведение на директора на училището, където е написан химнът „Върви, народе възродени“, на училището, което са смятали като свое светли умове и именити личности. Между другото, говори се, че портретите на тези умове и личности директорът Коцев е отказал да постави по стените на школските коридори - с обяснението, че пет години след ремонта нищо не бивало да се слага по стените...