256 производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, фигурират в регистъра, воден от Министерството на земеделието, показа проверка на „Утро“. Броят им обаче вероятно е двойно по-голям, тъй като до момента в базата данни са вписани под 40 на сто от всички биопроизводители у нас.
Огромната част от производителите на екологично чисти храни в областта са пчелари или собственици на овощни градини, отглеждащи предимно черупкови плодове като орехи и лешници. Не липсват обаче и стопани, отглеждащи по биологичен начин плодове като сливи, череши, кайсии, праскови, ябълки, ягоди, арония, винени лозя, билки като лавандула, маточина, мента. По-редки са случаите, когато фермерите отглеждат без изкуствени торове и препарати култури като домати, зелен фасул, арпаджик, моркови, тикви и чесън, семена и посадъчен материал. 
Биологичното производство се доказва със сертификати от контролиращите фирми, които имат и задължението да впишат данните им в регистъра. Тъй като процесът вървеше бавно, в началото на годината земеделският министър издаде заповед, че до 10 февруари е крайният срок, в който всички данни трябва да са внесени в регистъра, тъй като регистърът ще се ползва при изплащането на субсидиите и кандидатстването за подпомагане през следващата година. Към момента обаче едва 2516 от всичко 6300 оператори у нас са с коректни данни. Забавянето може да коства до 5000 лева глоба на контролиращите лица. Ако продължават да бъдат неизрядни, ще се стигне до отнемане на лиценза им. 
Забавянето няма да се отрази на производителите, обещават от аграрното министерство.