Здравейте! Чета консултациите във вестник „Утро“ и често ми е мъчно. Понякога ми става малко по-леко, като разбера, че има хора, които търпят по-лоши неща от мен. В същото време се ядосвам на себе си, защото тези хора поне са се осмелили да споделят и да признаят за проблема си. Е, най-после се реших и аз да го направя.
Скоро отговорихте на една жена, която постави въпрос за ревността. Моят проблем е по-различен, но в отговора Ви към нея има много сходства с това, което понасям ако не всеки ден, то през ден или през два от няколко години насам. Все едно разпознахте приятеля ми. Срам ме е да призная пред родителите ми и пред брат ми, който е по-малък от мен, но би ме защитил. Ако кажа, че се разделям с приятеля ми, не излиза ли, че не искам да се боря за любовта си? Дали има шанс да се промени, като започва да се държи все по-зле и по-зле? Не е същият човек! Във всеки момент ме обвинява, че съм го направила нещастен. Попитах иска ли да се разделим и щеше да ме набие. Трябва да призная, че ме блъсна. Заплашва ме. Струва ми се, че му доставя удоволствие да стане скандал и да посочи виновницата. За други жени говори с възхищение, а мен ме нарича „боклук“. Сега често изпива много алкохол, но не разбирам дали пие, когато се е държал зле - да си го преглътне по-добре, или е пил и преди, без да видя, и това го кара да се държи зле и после пак пие. Не си мислете, че не искам да си тръгна. Много съм объркана, защото ми е мъчно заради любовта, която изпитвахме, но знам, че с нищо не съм заслужила да се държи така с мен… Не знаете какъв беше в началото, как се стараеше. Как може един човек в даден момент в живота да е един, а после да стане друг? Какво го промени? Ели, 34 г.

Здравей, Ели! Прочетох споделеното от теб и прегледах писмото и отговора, които са станали повод да се окуражиш за твоето писмо. Казваш, че често ти е мъчно, но, четейки отговорите тук, попадаш на страдания, пред които твоето ти изглежда поносимо. Така човек би могъл да прекара потиснат още много години в живота си. Сред читателите на вестник „Утро“ сигурно има хора, които силно ти съчувстват, а други биха казали: „Момиче, за какво търпиш!“. Далеч съм от мисълта, че си проявила пасивност. 
От писмото ти разбирам, че мъжът в живота ти е приятел - не сте женени. Не споменаваш да имате деца, нито дали някой от вас по-рано е имал брак. Разбираме, че имаш живи и здрави родители и по-малък
брат, който би те защитил
Това някак ми подсказва, че ако в семейството ти знаят какво търпиш в момента, по-скоро биха те подкрепили да се защитиш и не би било отстъпление да се прибереш вкъщи (не се разбира къде живееш, може би при приятеля ти). Какво те спира да споделиш? „Ако кажа, че се разделям с приятеля ми, не излиза ли, че не искам да се боря за любовта си?“ Може би в твоето семейство
любовта е скъпоценност
Може би си отраснала в любов и вярвайки в голямата любов. Може би страдаш и от това, че ако си тръгнеш, има опасност да преживееш решението и действието си като отстъпление от голямата любов?
Да погледнем с предположение и от другата страна. Ели, не споменаваш нищо за семейството на приятеля ти. За неговите родители, дали има брат, сестра. Струва ми се, че при теб любовта е на хубаво място - и в семейството ти, и в душата ти и в ума и сърцето на брат ти, който винаги би защитил сестра си от всеки, на когото му хрумне да я обиди. Допускам, че това кавалерство го е научил още от малък от татко ви.
Засега само гадаем каква е ситуацията при приятеля ти. В кабинета, когато някой сподели за проблем, подобен на твоя, и като попитам, често се открива, че единият родител на партньора е бил
отхвърлящ или е прилагал домашно насилие
а с другия човекът няма приключили отношения. Разбира се, връзката между деца и родители не приключва, но в някои случаи, макар децата вече да имат свои семейства и свои деца, поддържат такава връзка с родител (често с майката), която разстройва отношенията в младото семейство, защото това се допуска от двете страни - от нея и от
детето, което не пораства като голям и отговорен човек
Питаш дали има шанс да се промени, като започва да се държи все по-зле и по-зле. Казваш, че не е същият човек. Всички се променяме, не сме статични. Възрастта, животът и изпитанията в него се променят и това ни се отразява. Но ти, Ели, споделяш, че си много объркана, че ти е мъчно заради любовта, която сте изпитвали. Казваш го в минало време, както че в миналото той е бил друг, стараел се е, а сега се държи противоречиво. „Във всеки момент ме обвинява, че съм го направила нещастен. Попитах иска ли да се разделим и щеше да ме набие. Трябва да призная, че ме блъсна. Заплашва ме“. Струва ти се, че изпитва
удоволствие от скандал
и да те изобличи като виновницата. Показва ти, че те вижда в контраст - нескрито се възхищава на други жени, а теб те нарича „боклук“. Иска ти се да разбереш дали алкохолът разлага ума и любовта му и дали има връзка поведението му с пиенето. „Сега често изпива много алкохол, но не разбирам дали пие, когато се е държал зле - да си го преглътне по-добре, или е пил и преди, без да видя, и това го кара да се държи зле и после пак пие“. Много добре описа опората с пиенето. Не знам как е при приятеля ти, но в подобни случаи и двата варианта, за които питаш, са възможни. Струва ми се, че не пиенето като страст към алкохола е причината той да те унижава. По-скоро алкохолът му снема
напрежението, което изпитва, когато те унижава
Помага му да се нивелира между това, което преди години за известен период е бил, и това, което не е избегнал да стане.
При такава склонност човек би могъл да е хладнокръвно жесток и същевременно да изглежда подвластен на алкохол, понякога и на хазарт, на възхищението си към различни жени - да демонстрира личен дефицит на отговорност и на този фон да изисква отговорност от приятелката си, обвинявайки я, че тя го прави нещастен и принуден в отклонения, включително да я обижда. Чрез поведението си
запазва равновесие
като прехвърля върху другия болката. Така не я усеща заедно със собствените си вътрешни противоречия, които отказва да долови. Хора с такова поведение „като че ли не правят зло нарочно“, но го правят, защото това е единственото, което могат, за да съществуват. Пренасят болката върху друг и това им позволява да чувстват стойност за сметка на другия. Нахвърля се върху самоуважението ти, Ели, и върху доверието ти в себе си - нарича те „боклук“, като редовно ти повтаря, че си виновна да е нещастен. С това повдига собствената си стойност. Сам лишава себе си от дълбочина и от нюанси на чувствата и се предпазва да разбере твоите сложни чувства, а своите не може да регулира. За такива хора често се казва, че бързо избухват и бързо им минава след скарване така, все едно нищо не се е случило. В някои случаи изглежда, че изпитват
наслада от страданието на другия
и от съмненията му така, както им е приятно да го унижават.
Отрекли болката в себе си, в душата им стои празнина, която имат нужда да запълнят с живот за сметка на чувствата на другия - да го унищожат, да го накажат за свободата в душата му, която са готови хладнокръвно да отнемат и да изпитат нужното им усещане за превъзходство. Наслаждават се на страданието на другите, рушат, за да се утвърдят. Критичността им е изострена. Показват повишена чувствителност към най-малките несъвършенства и грешки в действията на другия, следят, критикуват, атакуват го за настроенията му, които те режисират, стремейки се
да изпъкват като по-добри от другия
Налагат непрекъснатата си неудовлетвореност и се стремят да изтръгнат самопризнания за вина от другия и извинения за поведението му, когато е бил разстроен и изтощен от това, което всъщност те са му причинили.
Казваш, Ели, „Не си мислете, че не искам да си тръгна“. Трудността идва от тъгата, от скръбта по несбъдналата се любов, по чувствата и мечтите си, когато е бил влюбен. Налага се да приеме, че преди години се е влюбил в човек, който за малко в живота, също от влюбване или от безгрижието на младежките години, е показвал старание да се чувства с някого добре заедно. Ако не са се струпали тежки за понасяне събития в живота, които биха могли да го разболеят, може би, Ели, приятелят ти по-скоро се е върнал към стара склонност да не се грижи за доброто в живота си всеки ден. Ели, това, което понасяш е морален тормоз.
Това е насилие
Груб е към теб и те заплашва. Унижава те. Такова насилие е коварно с това, че се редуват ужасен и „нормален“ ден и така пречи да се осъзнае като такова и да му се даде отпор. Човек рядко успява да стори това сам. Ако би могъл да го направи, значи още почти в началото е можел да каже, че не заслужава това, или пък години е очаквал отношенията да се подобрят, докато един ден не се заобича силно с решение да спаси душата си, отказвайки повече да го нараняват. Така, както казваш „но знам, че с нищо не съм заслужила да се държи така с мен“, се налага
да се изправиш пред него и да кажеш „не“
Би могла да поговориш с приятели, с брат ти, с родителите ти. Никой от тях не би искал да се жертваш, за да не ги разочароваш, да не ги смущаваш с проблемите си. Обикновено жените до последно се питат дали проявяват достатъчно търпение, дали той би бил склонен заедно да посещават психолог. Дали не прибързват, преди да дадат шанс на връзката им. Често допускат същинското отстъпление - да се върнат отново при този мъж, чието поведение после не показва извинение и желание животът заедно да е добър, а стават още по-жестоки и отмъстителни.
Прибягващият до насилие би могъл да се промени,
ако това поведение е защитна стена
пред други слабости, ако осъзнава това и пожелае да се справи. Тогава сам би потърсил помощ. Иначе е в състояние да съсипе всяка среща с психолог, защото така преживява превъзходството, от което се нуждае.
Всеки, който търпи подобно насилие, Ели, следва да разбере, че не е отговорен за положението си, а е поемал отговорността за ситуацията. Докато не се изтръгнеш от този капан на „отговорна“, оставаш
в плен на съмнението
и на чувството за вина, които приятелят ти непрекъснато се старае да усили. Предполагам от лична дискретност, вместо по име, което за писмото щях да променя, ти избра да го наречеш „приятеля ми“. Струва ми се, че отдавна е изчезнало и приятелството ви. Това е повод човек да си поплаче и да се събуди готов за нов ден и да направи сам живота си по-добър.