Много съм объркана. Имаме връзка с приятеля ми от десет години. От много години чакам да заживеем заедно. Той е в чужбина. Идва си два или три пъти в годината. Допреди няколко месеца силно се надявах, че е там, за да събере пари за общия ни живот тук. Преди често си мислех, че бихме могли да живеем и там, където е той. Защо не ми предлага да замина при него? От известно време насам ме обхваща безпокойство. Дали съм затънала в някакви свои илюзии? Как да разбера? Приятелка ми намекна, че проблемът ми е за гледачка. Това също ме притеснява, не знам точно с какво - дали защото ми се струва глупаво, първобитно, или ме е страх да чуя истина, с която ще изгубя надеждата... Друга приятелка пък ми каза, че ако разкажа на психолог, той може да прецени, знае признаци и ще ми каже каква е вероятността сериозните намерения на приятеля ми за живот с мен да са истина. Така ли е и можете ли да ми препоръчате нещо? Ани, 25 г.

Здравей, Ани! Възможно е да чувстваш и друго освен обърканост, както наричаш състоянието си, в което си решила да напишеш това писмо. Ако те е обладало за малко, сигурно щеше лесно да го преодолееш. Понякога и само написването на това, което човек чувства и мисли, помага да даде израз на вълнуващото душата му. Представяме си
какво става в душата на момиче
на 25 години - на една млада жена...
И това лято си отиде. Не споделяш кога за последно твоят приятел си беше тук. Сега е есен. Поредната есен вероятно със същите ти мисли и въпроси както миналата година... Ще дойде отново зимата, но с това и Коледа и новогодишната нощ. Пак ще си пожелаеш нещо важно за теб. А дали ще бъдете заедно? Дали ще си пожелаете заедно едно и също нещо?
Казваш "Много съм объркана".
Често се случва, когато човек е много потиснат или иска да заглуши силни чувства като страх за дните напред или тъга, без да осъзнава, да отклонява сам вниманието си
от чувството към мислите
От това може да изпита обърканост.
Живеем във време, в което почти във всяко семейство има близки хора, които са в чужбина, или наши най-добри приятели са заминали далеч. Ако ни липсват наши родители или брат, сестра, дете, много по-лесно е да споделяме чувствата си, да си говорим по телефона или през интернет, да задаваме свободно въпросите си и също така свободно да отговаряме на техните, да планираме на глас и да споделяме как прекарваме и виждаме напред времето и живота си. Какво обаче става,
когато двамата от двойката са далеч един от друг
Ако се чувстват много близки, споделянето на мислите и чувствата е също така свободно - могат да си казват колко им е мъчно, че си липсват, че се обичат, да обсъждат предстоящия си ден, седмица или месец, да планират заедно ваканцията си, да спорят свободно и да се скарат за нещо без страх, че това ги разделя. Щом са свързани силно в ума и душата си, разстоянието в пространството много малко ги разделя - по-малко отколкото онези, които споделят ежедневно хляба на масата си и леглото си, но са отчуждени помежду си…
Казваш, Ани, "Имаме връзка с приятеля ми от десет години". Сега си на 25 и си представяме момичето в юношеството и
онези първи влюбвания
в които в себе си човек се посвещава за цял живот... Такова ли беше и твоето?
"От много години чакам да заживеем заедно". Да се опитаме за миг да си представим как би прозвучало същото, казано от приятеля ти. Дали би могла да го "чуеш" с неговия глас, мислейки за теб - "От много години чакам да заживеем заедно", или пък, Ани, да си го представим, че казва: "Вече много години сме разделени и това е цената да заработя парите, с които най-после да уредим живота си и да заживеем заедно". Успяваш ли да чуеш достоверно второто? Ще поставям тук
въпроси за включване на вътрешния компас
"Той е в чужбина". Как го чувстваш - в далечна страна, но много близък, или ти потръпваш от мисълта, че всяка изминала година ви отчуждава? "Идва си два или три пъти в годината". Да, може би в работата му това е броят на допустимите отпуски. Как прекарвате, когато си е тук, дали и двамата искате да сте почти през цялото време заедно?
"Допреди няколко месеца силно се надявах, че е там, за да събере пари за общия ни живот тук". Ани, говориш
за силата на надеждата в минало време
Дали е изчерпана силата й или считаш, че са отслабени неговото желание и намерение да свържете живота ви?
"Преди, често си мислех, че ние бихме могли да живеем и там, където е той". Имала си готовност, надявала си се на всеки вариант, само да сте заедно! Може би не си посмяла да го поискаш на глас. "Защо не ми предлага да замина при него?" - копняла си за предложение, да бъде изречено от него, да изпиташ
щастието той да те повика
"От известно време насам ме обхваща безпокойство". От колко време, Ани, и какво ти говори безпокойството? - "Дали съм затънала в някакви свои илюзии?". Илюзиите ни идват в помощ, създаваме си ги, за да понесем по-леко даден труден момент. Но ако дълго сме в труден момент и защитаваме с илюзии слабостта на душата ни да го преживеем, не даваме шанс на вътрешната си сила, поддържаме се слаби и в инерцията.
Питаш "Как да разбера?" и споделяш, че приятелка ти подметнала да се обърнеш към гледачка. От думите ти ми се струва, че би го направила, ако беше сто процента сигурна в силното му намерение да живеете заедно.
Страхуваш се може би от
потвърждението на съмнението
което те е обхванало, Ани, наричаш го прямо "страх да чуя истина, с която ще изгубя надеждата". Друга приятелка ти е казала, че психолог би могъл да прецени, знаейки признаци, вероятно от думите и поведението на хората, каква е вероятността сериозните намерения на приятеля ти за живот с теб да са истина. Питаш дали е така и дали мога да ти препоръчам нещо.
Това твое очакване много ми прилича на представата, която имаш за гледачките - нещо или някой отвън да даде знак, който обаче се опасяваш, че ще ти отнеме надеждата.
Добре, нека се върнем на началните ти думи - "Много съм объркана".
Ако проявиш милост към себе си
би могла малко да намалиш тази обърканост. Колкото и болезнено да ти се струва в този момент, представи си, че прегръщаш сама себе си… Попитай се и бъди истина на себе си: когато си мислиш за твоя приятел, какво изпитваш - повече желание, повече страх, повече тъга?... Ако е желание - желание за какво? Ако е страх - за какво - че не те обича достатъчно или че плановете му за живот заедно с теб не са свързани с толкова голямо желание, колкото твоята мечта?
Дали днес мечтаеш толкова силно
това или вече съмнението е завладяло мисълта ти за него? Ако изпитваш тъга, за какво тъгуваш - за изминалите дотук години в очакване, за Ани от предишните години в началото на връзката, за Ани днес, за Ани, която и утре ще се събуди незнаеща дали има смисъл да се надява?
Би ли могла да назовеш точно чувството, което изпитваш към себе си - обич и тъга или вина към себе си, или срам, или гняв, ако приятелките ти намекват, че го чакаш излишно, или пък страх, че ако се откажеш, а той те повика или се завърне завинаги, ще те свари недочакала?...
Когато мислиш за него и когато назоваваш чувството и го преживяваш точно, каквото е, без да му измисляш друго име,
от какво имаш нужда
за да се почувстваш по-добре - от утеха, като да би прегърнала себе си или като в мил спомен, когато си била прегърната за утеха от родител? От въздух, ако чувството те задушава? От движение, за да разредиш напрежението от застоя? От неотложна яснота заради това, че животът и времето ти в него са ти скъпи? Или друго?... Когато при мисълта за теб и него почетеш с ясното му име чувството ти и изпиташ нуждата, която се свързва с това чувство тялом и духом,
какво би те облекчило
да направиш? Да повикаш близък човек, който да те утеши? Да отвориш прозореца, да вдишаш дълбоко въздуха, от който се нуждаеш, и да се изпълниш със светлината на деня? Да излезеш навън, да вървиш, вървиш каквото и да е времето - под есенното слънце, сред шумолящите листа, или пък в дъжд и вятър, от които да потръпваш и да ти връщат усета на тялото? Или да му се обадиш без отлагане и смело да го питаш
мисли ли за теб толкова, колкото ти за него
мечтае ли да свърже живота си с теб, има ли желание и цел за близките месеци, за предстоящата година – за новата година, която предстои!
Има моменти на изпитания в живота, Ани. Има и цели човешки животи, които са изпитания за силата на човешкия дух. Всеки би могъл да се посвети на нещо, на някого, на любовта си. Би могъл да оттегли посвещението си, ако открие, че то не се посреща с уважение. Би могъл да сложи финален кадър на досегашния си филм, в който не е щастлив герой, да направи
съкровена среща със себе си
да се опознае, да чуе своите нужди, да изпита сам уважение към себе си и да освободи "изпълнителя" за продължението на живота без години на чакане или пък с очаквания, които обаче го вълнуват щастливо.
Ето, признаците на такива свои сили би могъл да намери човек в срещите с психолога, в които открива истински споделено чувствата си, добива кураж да изразява смело мислите и желанията си на глас и достига до нужното за себе си в този момент от живота си и до решението кога, как и с кого да го удовлетвори.
Ани, не съжалявай за написаното писмо. Нека то достигне до други като теб на 20, на 25, на 30 и на повече години, които живеят разделени, в несигурност за връзката си и без кураж да потърсят подкрепа.