С присъда от 3 години затвор при общ режим бе наказан 76-годишният Петко Славов, който на 12 ноември прегази 5-годишната Марая в кв.Долапите. Впрочем, за стореното той бе осъден на 4 години и половина, но заради признаването на вината си и съкратения съдебен процес наказанието спихна с 1/3. За присъда в такъв размер пледира ден по-рано прокуратурата, докато защитата на Петко поиска условно наказание. Шофьорската му книжка пък бе отнета за срок от 5 години, но решението е само на първа инстанция и може да се обжалва, до което не е сигурно дали ще се стигне, тъй като всички страни по делото посочиха, че тепърва ще преценяват.
Възрастният шофьор бе оправдан по обвинението, че е избягал от мястото на инцидента, а председателят на съдебния състав изрично пожела да мотивира решението си. Той изтъкна постановление на Върховния касационен съд, според което бягството от местопрестъпление се наказва, когато има установени опити за укриване на престъпника, за потулване на случая и замаскиране на следите от извършеното. И макар по тази утежняваща квалификация дядото да бе оневинен, съдът посочи, че е прочел ефективна присъда заради повечето утежняващи вината му обстоятелства. Това постановление, макар и от 1987 година, бе цитирано и от адвоката на дядо Петко, който също настоя за оправдаването му по това обвинение, като посочи, че прилагането му е задължително. 
До трагичния случай се стигна, след като малкото момиченце било навън с баба си и водело на примитивен повод кокер шпаньол. Към кръстовището в кв. Долапите, където те се намирали, приближил дядо Петко със стария си камион „ГАЗ 53“, с който редовно превозвал строителни отпадъци. Дядото тръгнал да завива надясно, кучето се спуснало към товарния автомобил и дръпнало детенцето, при което то излязло на пътя, а баба му била обърната с гръб към него. Възрастният шофьор не реагирал навреме, не спрял, а продължил макар и с ниска скорост, при което премазал на два пъти крехкото дете, което издъхна от тежка черепно-мозъчна травма. През цялото време бабата на момиченцето викала да спре. Петко я чул, обърнал се и я погледнал, но си продължил по пътя, оставяйки зад себе си причинения ужас. По-късно дядото бе открит от полицаи и задържан.
Преди делото да стартира в съдебна зала, Петко твърдеше, че въобще не е видял и разбрал, че е прегазил детето. Хвърляше цялата вина за трагедията на бабата, която според него не е пазила внучката си и дори не я е държала за ръка. В последния момент обаче възрастният шофьор, осъждан 2 пъти в миналото за пътни инциденти със смъртен случай и причинена средна телесна повреда,  реши, че обвиненията срещу него са справедливи, и направи самопризнания за стореното. По този начин той и защитата му имаха основание да пледират за условна присъда, която на този етап не успяха да извоюват. Дали ще обжалват затвора, е въпрос и на тактика, тъй като докато втората инстанция се произнесе, дядото вече може да е излежал половината си наказание.