Вековният бряст край Нисово от времено на цар Иван Александър въздъхна и полегна на една страна в събота. Неговият естествен край разстрои както специалистите, така и туристите и местните жители, за които той бе гордост и символ на непреходното.
Истината е, че биологията и физиката са причина за смъртта на Дядо Бряст - през пролетта започват да текат сокове от корените към клоните и тъй като брястът е имал изгнили клони откъм скалите, водата в него е натежала и е съборила цялото дърво, обясни директорът на ПП „Русенски Лом“ Милко Белберов. В събота той отиде по спешност в местността Одалийка край селото, за да види сам какво се е случило с белия бряст, включен като забележителност в маршрутите на парка.
700-годишното дърво спечели националния конкурс „Дърво с корен 2011“ и зае третото място в международния конкурс „Европейско дърво на годината 2012“. Неговата корона се извисяваше на 18 метра и той бе най-старото дърво в Русенска област, обявено е за природна забележителност със заповед още през 1984 годината.
Вълнуваща легенда от стари времена свързва величествения бряст със Златица, красивата внучка на нисовския воденичар хаджи Добрил. След страшна чума дядото останал сам с девойчето, което било искусна танцьорка, но то скоро било отведено в Русчук от Кадир Кърджията, за да играе пред ханъмите. Случило се, че Златица ослепяла и я върнали отново в старата воденица при дядо й. Мливарите от цялата околия ходели там да смелят брашното си и да се порадват на красивото незрящо момиче, което продължавало да ситни стъпки в народни ритми. На Гергьовден Златица полегнала да си почине край бряста, а от разранената от въжетата на гергьовденската люлка кора потекъл сок. Яно, чиракът на дядо Добрил, събрал сълзите на вековното дърво и измил с тях невиждащите очи на девойката. Пробола я пареща болка, а на сутринта момичето прогледнало и прегърнало силно вековния си спасител. Целебната прегръдка бе част от ритуала, който не пропускаха да изпълнят всички туристи, преминаващи покрай бряста, макар че за да се обхване стъблото от 5,5 м, са нужни няколко сплетени ръце. Легендата гласи, че ако се докосне и после се напишат три желания, а листчетата се пуснат в Бели Лом, те ще се сбъднат.
Природните сили успяха да повалят Дървото на желанията, но красивите легенди за мястото остават живи. На това място от „Русенски Лом“ вече са решени да засадят ново, младо брястче, което да съхрани спомена за Дядото.