Сладолед, макарони със сирене, пържени картофи, пармезан и шампанско - всички тези обичайни днес удоволствия за небцето Америка дължи не на някой друг, а на третия си президент, автор на Декларацията за независимост и баща на Вирджинския университет Томас Джеферсън (1743-1826). Освен всичко това той е изявен кулинар и страстен ценител на хубавите вина, а 5-годишното му пребиваване във Франция като посланик за търговски преговори с европейските страни му дава възможност да изучи френската кухня и да й остане верен до края на живота си. Той дори води със себе си един от робите си - Джеймс Хемингс, който да изучава „изкуството на готварството“, а и самият собственоръчно записва рецепти при посещенията си в различни френски градове.
Когато се връща в Щатите и след година е избран за президент, Джеферсън внася нови неща в кухнята на Президенството, включително френски готвач, а гостоприемството там става пищно. Един гост например описва вечеря там така: „Супа от ориз, стек от говеждо месо, пуешко, овнешко, шунка, телешки бекон, котлети от овнешко или телешко месо, пържени яйца, пържено говеждо месо, пай, наречен макарони... Много добър сладолед... Ястие донякъде като пудинг... Ястие, покрито с много фин сметанов сос. Голямо разнообразие от плодове, изобилие от добри вина“. 
От Франция Джеферсън донася не само рецепти за сладолед, но и фризер, за да му се наслаждава постоянно. И, разбира се, изненадва своите гости с непознатото лакомство. А споменатият „пай, наречен макарони“ сервира на държавна вечеря за първи път през 1802 г. и макароните със сирене стават градска тема. На повечето официални вечери той държи да се поднася само най-доброто френско шампанско. Като легенда се разказва, че Джеферсън бил толкова запален фен на искрящото вино, че държал тирбушон в същия калъф, където била четката му за зъби. От Франция той си донася и рецепта за pommes de terre frites a cru en petites tranches (дълбоко пържени картофи на малки пръчици) и този негов ръкопис изпреварва с почти половин век първата публикувана рецепта за френски пържени картофи. Единствено идеята му в Америка да се произвежда пармезан, който Джеферсън обилно поръсвал върху макароните си, удря на камък. В крайна сметка той се убеждава, че не могат да се пресъздадат ароматите в сиренето, тъй като то е направено от мляко от италиански крави.
И въпреки цялото това изобилие от аромати и вкусове, президентът се храни предимно със зеленчуци. „Живял съм умерено, ям малко животинска храна, и то само като подправка към зеленчуците, които съставляват основната ми диета“, пише Джеферсън. Може би това е причината, когато се оттегля от държавния пост в имението си Монтичело, да създаде голяма овощно-зеленчукова градина, запазена и до днес като част от музейния комплекс „Томас Джеферсън“.
Джеферсън се възхищава на континенталните стилове градинарство и използва книгата „Наблюдения върху съвременното градинарство“ на британския автор Томас Уайли при планирането на собствените си градини в Монтичело. Той е привлечен от описанието на Уайли на концепцията на ferme ornee (декоративна ферма) - стил, който съчетава работеща селскостопанска ферма с красотата на градина за удоволствие. Този стил е видим и днес в орнаменталния, но функционален дизайн на градините около Монтичело. 
Джеферсън превръща своите градини, разпрострени на 20 000 декара, в експериментална лаборатория, в която отглежда нови и непознати зеленчуци, за които събира семена от цял свят. Той подробно записва многобройните си опити и грешки в грижите за над 300 различни сорта от над 90 растения, включително и екзотични за онези времена като сусам, нахут, морско зеле, и 130 разновидности на овощни дървета като праскова, ябълка, смокиня и череша. Култивира различни растения - от италианско грозде до френски естрагон, от тексаски чушки до ирландска пшеница, и през цялото време внимателно документира процедурите за засаждане, разстоянията между редовете, кога се появяват цветчета и кога храната е готова за трапезата. „Най-голямата услуга, която може да бъде предоставена на всяка страна, е да се добави полезно растение към нейната култура“, пише Джеферсън. Той дори вярва, че робството на афроамериканците в дълбокия Юг може да бъде премахнато, ако захарната тръстика се замени със засаждане на захарен клен. Въпреки че е против робството, самият той използва робски труд и всеки ден работи в градината с Уормъл Хюз - роба, който след години изкопава гроба му в имението Монтичело. Президентът умира на 4 юли 1826 г. точно на 50-годишнината от приемането на Декларацията за независимост.
Много от опитите на Джеферсън в зеленчукопроизводството се провалят. Записките му от 1809 г. например разказват за прекомерна суша и студ, погубили морковите, цвеклото, киселецът и бамята, карфиолът, естрагонът и китайските пъпеши. В книгата си „A Rich Spot of Earth“ („Богато място на Земята“) Питър Хъч, който отговаря за градината на Монтичело, пише: „Думата „неуспех“ се повтаря в градинската книга на Джеферсън и човек се чуди дали някой градинар е писал за неуспех толкова, колкото Томас Джеферсън. Веднъж той е написал също, че ако се е провалил 99 пъти от 100, успехът си струва 99 провала“.
Въпреки разнообразието от зеленчуци, които президентът произвежда в градината си, рецептите, приписвани на семейството му, са доста типични - колониален пудинг, сушен боб в американски стил. Той записва най-малко 10 рецепти на ръка, от които са оцелели само осем. Сред тях има за френска супа от бял боб, блан манже (бадемов крем) и nouilly a maccaroni (тесто за паста). Рецептата за супа от бял боб, която ви предлагаме днес, е включена в ръкопис за готвене в Монтичело, съставен от внучките на Джеферсън - Вирджиния Рандолф Трист и Септимия Ан Рандолф Майклехам. Със сигурност тя е присъствала на трапезата на президента като едно от многото ястия на нея.

Супа от бял боб Монтичело

Необходими продукти:
4 чаши бял боб
16 чаши вода или зеленчуков/пилешки бульон
2 големи моркова
2 малки репи
1 среден пащърнак
3 големи стръка целина с листа
2-3 с.л. безсолно масло
4 филии селски хляб
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Бобът се почиства, изплаква и накисва в студена вода за една нощ. На следващия ден се отцежда, залива се с 16 чаши вода и се оставя на среден огън, докато омекне. Супата се подправя със сол и черен пипер. Добавят се почистените и нарязани на кубчета моркови и ряпа и се оставя да къкри около 15 минути. Добавя се нарязаният на кубчета пащърнак и супата къкри още 15-30 минути, докато всички зеленчуци и боб се сварят. Маха се от огъня и се прекарва през сито или мелница за храна, за да стане на пюре. (Днес за това използваме блендер или кухненски робот.) Връща се в тенджерата, добавят се нарязаните ситно стебла от целина и се оставя да къкри още 15 минути на среден огън.
Филиите хляб се препичат и се нарязват на хапки. Разпределят се в затоплени купички и отгоре се сипва супата. Сервира се гореща с няколко препечени хапки хляб.