Биляна Дудова се състезава за трета поредна година с трикото на русенския клуб „Юнак“, а ето - за втори пореден път стана Спортист №1 в анкетата на „Утро“ и община Русе! 22-годишната студентка в Югозападния университет на Благоевград надви конкуренцията в 48-ото издание на допитването с третата си европейска титла в свободната борба. Тя е един от българските спортисти, от които всички очакват квота за олимпийските игри в Токио и медал от Олимпиадата. Победителката в допитването даде специално интервю за читателите на „Утро“.

- Биляна, честито! Какво е да получиш за втори път най-голямата спортна награда на Русе?
- Благодаря! Благодаря на всички, които гласуваха за мене. Това е голямо признание, което задължава много, особено в олимпийска година. Аз се чувствам русенка и тук съв като у дома си.
Винаги ме посрещат топло и като своя
Неслучайно когато получих покана да стана състезателка на „Юнак“, не се замислих много. 
- Да припомним как премина в клуба?
- Главен виновник беше почетният председател на българската федерация по борба Валентин Йорданов и членът на УС на централата Стефан Николов. Те ме убедиха в мисията си да направят в Русе силен женски отбор. И резултатите са налице - ние сме клуб номер 1 в България за женската борба. 
- На награждаването каза, че годината зад тебе била много тежка. Какво имаше предвид?
- Всичко е зад гърба ми. Станах европейска шампионка, на световното не ми стигна малко шанс. Не искам да говоря за миналото. Аз съм научена от малка да се боря сама и да не се предавам /б. а.- майка й умира в ръцете й, когато Биляна е дете. Шампионката е отгледана от баба си/. 
Искам да гледам напред и към хубавото
което всеки иска да получи в резултат от работата и труда си. 
- Годината за тебе почна отлично със сребърен медал на много сериозния международен турнир „Яшар Догу“ в Турция.
- Като за начало не е зле. Малко не ми стигна да стана и златна медалистка. Това отличие дойде навреме, защото беше първото ми, и то голямо състезание след известно отсъствие на тепиха. Бях подготвена добре. Благодарение на Валентин Йорданов и на федерацията бях на лагер в олимпийския център на Украйна. Участвах в спаринги с много добри състезателки, поработих сериозно под ръководството на треньора Мариян Недков.  Въобще, каквото и да кажа за г-н Йорданов, все ще е малко. Не познавам спортист, на когото би отказал помощ. 
Той е като баща на българската борба
Винаги се стреми всичко при нас - и в подготовката, и по първенствата да е наред. Г-н Йорданов е голяма школа в нашия спорт, истински учебник - и като спортист, и като човек. Знае толкова много, че от него можеш да научиш всичко. 
- На тепиха в Истанбул се срещна още в първия кръг с другата националка на 57 килограма - Мими Христова. Ти успя да я победиш, но как ще разделите тази категория, като се има предвид, че  е олимпийска? Все пак става дума за две много добри състезателки, а квотата, доколкото е известно, е само една за всяка страна.
- Нямам намерение да сменям категорията. Всяка от нас ще се бори за своето място под слънцето. 
- Пътят към квотата и Токио изглежда прекалено сложен. Къде всъщност, ако може така да се каже, ще раздават първите „билети“?
- Наистина е сложен. 
Понякога е по-трудно да се класираш за участие в Олимпиадата, отколкото да се представиш добре на нея
Конкуренцията е убийствена, ситото е много ситно. Първата олимпийска квалификация ще е в Унгария през март. Квоти ще получат само първата и втората във всяка категория. После ще има и квалификация в България. И на нея ще е същото - заверка за Токио ще вземат само шампионката и първата й подгласничка. Няма да е никак лесно, но аз съм амбициозно момиче. Ще се трудя както си знам. Идеята е ясна - да стигна до Олимпиадата и да се представя добре, което значи най-малкото медал. Само се моля да съм здрава и да се радвам на малко спортно щастие, от каквото всеки състезател има нужда.
- Колко тежка е шампионската раница?
- Тежка е. Когато хората ни гледат усмихнати по празници с награждаване, сигурно си мислят, че сме стигнали дотам по възможно най-лесния начин. А
никой не знае какво е да си на постоянен режим, да се храниш и да тренираш под час, да планираш всяка свободна минута
- Борците и боксьорите често се оплакват, че най-тежкото преди състезание е очакването дали кантарът ще покаже необходимите килограми. Как стои тази тема при тебе?
- /Смее се/. По този повод имам даже нещо като девиз: „Бъди винаги с настроение и боен дух, дори да си гладна и жадна преди кантара!“
- Как една шампионка, обсебена от амбицииите да успее, и предвид тежката всекидневна програма, намира време за себе си?
- Като всеки млад човек - чета, сърфирам в интернет, срещам се с приятели. 
Имам и домашен любимец, Нерон - едно много добричко и сладко кученце
- Биляна, пожелаваме ти от сърце да постигнеш нещо голямо и през идния олимпийски сезон, а догодина отново да те посрещнем като една от звездите на русенския и български спорт!
- Благодаря ви! И само си казвам: „Дано!“