Темата за мръсния въздух е сред водещите всяка зима, след като почти всеки ден се отчитат нива на фини прахови частици в пъти над нормите. Проблемът се дискутира всекидневно в медиите и социалните мрежи, без да има надежди скоро да се стигне до консенсус относно това кои са основните виновници и какво да се прави.
Според някои проблем изобщо няма, защото „от хиляди години хората се топлят на дърва“. Други обвиняват за всичко ТЕЦ-а, който гори основно въглища, трети подозират конспирация, целяща да прехвърли вината от индустриалните замърсители към битовите печки.
Вестник „Утро“ се постара да събере данни от различни източници - официални и експертни, които може би ще са полезни и ще разсеят някои популярни заблуди. Защото темата трябва да се разисква на базата на числа и факти, а не на основата на лични впечатления и спомени от едно време.
Замърсяването на въздуха е риск №4 за здравето
според Световната здравна организация (диаграма 1). Прахови частици, които са по-малки от 2,5 микрона в диаметър са достатъчно малки, за да проникнат в тъканта на белите дробове и влязат в кръвта. Така те могат да предизвикат възпаление на сърдечносъдовата тъкан, както и коагулация на кръвта, артериални блокажи и сърдечни атаки, инфаркт на миокарда, симптоми на коронарни сърдечни заболявания, инсулт, сърдечни аритмии и смърт. 
Помещенията, в които се отоплява и готви с печки на дърва и въглища, най-често не са добре проветрявани и в тях се събира много висока концентрация на фини прахови частици плюс високи нива на серни и азотни оксиди. Това носи голям здравословен риск за хората, които прекарват повече време в такива помещения. В най-добрия случай резултатите са хроничен бронхит или по-леки белодробни смущения, а в най-тежкия - сериозни и необратими болести на дихателната система.
Високите нива на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ) водят до 
преждевременна смърт на 1600 човека на 1 милион жители у нас
Или 11 200 на година. Това e по официални данни, изнесени по време на процеса срещу България през 2017 г. заради мръсния въздух и липсата на мерки.
Поради мръсния въздух средностатистическият българин губи 2,5 години живот в добро здраве. Това твърди докладът „Качество на въздуха в Европа 2017“ - www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR18_23/SR_AIR_QUALITY_BG.pdf (диаграма 2).
Битовото отопление е отговорно за 42% от замърсяването с ФПЧ10 и за 57% от ФПЧ2.5 в Европейския съюз. Делът на промишлеността и на земеделието е по около 15%, на шосейния транспорт и енергетиката - около 11% (диаграма 3). 
Според Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, 85% от замърсяването на въздуха в България е от битовото отопление, а твърди горива използват 54% от домакинствата - www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=18235.
В периода 1 април-30 септември на миналата година няма нито една седмица, в която средноседмичните нива на ФПЧ в Русе да са били над нормите
(в отделни дни има). Средноседмичният максимум при PМ10 e 26 при норма до 50, а на PM2.5 - максимум 15 при допустими до 25. И целия топъл сезон сме в зелено. Ситуацията е обратна през зимните месеци - почти няма седмица със средни стойности в нормите. През студените месеци нивата на ФПЧ са средно четири пъти по-високи отколкото през лятото. https://airtube.info/stats.php? location_id=&country= BG&city=Ruse&date from= 2018-04-01&date to=2018-09-30&groupby=w. 
Тази статистика също показва, че основен принос за високите нива на ФПЧ има ОТОПЛЕНИЕТО.
Изгарянето на 1 тон въглища в обикновена печка изхвърля 20 кг ФПЧ в автмосферата. А 1 тон букова дървесина - 23 кг ФПЧ. 
За една зима всяка печка на твърдо гориво отделя между 50 и 100 кг ФПЧ 
(диаграма 5). Изгарянето на пелети замърсява 20 пъти по-малко отколкото дървесината.(sustainability.bg)
Газов котел емитира толкова фин прах за цял отоплителен сезон, колкото едно старо кюмбе за 8 часа, нова (екологична) печка за 1 денонощие или пелетна печка за 3 денонощия (диаграма 4). 
Едно кюмбе емитира толкова фин прах за един ден, колкото изминаването на 1700 км от един автомобил или изпушването на 600 кутии цигари. (sustainability.bg). 
ТЕЦ „Русе“ изхвърля във въздуха 37 430 кг ФПЧ годишно по официални данни на ИАОС. http://pdbase.government.bg/forms/public_eprtr.jsp?a=2&id=189&year=2018. Т.е. ТЕЦ-а замърсява колкото 600, максимум 700 печки. Но отоплява 18 000 домакинства и голям брой други административни и бизнес сгради, като целогодишно ги снабдява и с топла вода. Разликата идва от електрофилтрите а комините на ТЕЦ-а, чиято ефективност достига до 99% и могат да улавят частици с много малки размери в порядъка от 1 до 0,1 микрометра.
„Керос“ изхвърля 11 000 кг ФПЧ годишно. „Монтюпе“ - 8280 кг (пак според информационната система на ИАОС). 
Един от сериозните източници на миризми и мръсни газове е регионалното депо за отпадъци
- 268 000 кг амоняк, 783 000 кг въглероден диоксид, 235 000 кг метан и 3359 кг други летливи органични съединения годишно. http://pdbase. government.bg /forms/ public_ eprtr.jsp?a=2&id=152&year=2018
Изпушването на три цигари в помещение от 60 куб.м увеличава концентрацията на ФПЧ до опасни нива. Експеримент в Италия показва ниво от 343 (PM10), 319 (PM2.5), и 168 (PM1) микрограма/куб.м, което се задържа в продължение на часове. Приблизително същият резултат се получава ако стар дизелов двигател работи на празен ход половин час. https://tobaccocontrol.bmj.com/content/13/3/219
Един дизелов автомобил изхвърля в атмосферата поне 14 пъти повече ФПЧ и азотни оксиди отколкото автомобил на бензин (sustainability.bg). За съжаление политиките на ЕС целят намаляването на отделяния от автомобилите въглероден диоксид, а за емисиите ФПЧ няма стандарти. (диаграма 6).
България е страната с най-мръсен въздух в ЕС и държавата, в която отоплението с дърва е най-масово
През 2017 г. 33,2% от енергията на домакинствата идва от биомаса. 
Най-екологичното гориво - природният газ, у нас е най-малко използвано (само 2,9%). Средно в ЕС за отопление се ползва най-много газ - 36%. (sustainability.bg)
Газ за отопление и готвене използват около 3000 русенски домакинства (към 4%). А според информация на „Овергаз“, използването на газ в Русе намалява вредните емисии във въздуха с 2700 тона годишно. 
Ако трябва да предложим някакъв краен извод - няма бързо и лесно решение, трябва да се работи във всички посоки с малки, но постоянни стъпки, за да няма сътресения. Защото
при всички случаи ще ни струва скъпо
Където е възможно енергийните помощи за твърди горива трябва да се дават за изгаряне на пелети, а не на дърва и въглища. Държавните и общински програми да се насочат към газификация. Там са големите резерви, тъй като този най-чист енергоизточник е много слабо използван у нас. 
ТЕЦ-Русе може би също ще мине на газ след някоя година, тъй като да гори въглища става все по-неизгодно. Може да се увеличи данъкът за дизеловите коли и да се намали за бензиновите. Да се диференцират и акцизите за дизел и бензин. Да се направят регионалните инспекции по околна среда по-ефективни, като им се достави необходимата апаратура за изследване на въздуха. И най-вече да станат по-независими, за да не се упражнява върху тях някакъв натиск.