Историята за Микеланджело Буонароти и Доменико Гирландайо е история за ученика, който надминава учителя си - този, който дава знания на крехкия талант, вдъхва му увереност и го подкрепя в първите му стъпки, които са и най-трудните. Този наставник е Доменико Гирландайо, чието име не е така популярно и разпознаваемо като на Микеланджело, но е един от видните представители на Флорентинската живописна школа, един от най-изтъкнатите флорентински художници от периода Куатроченто и основател на художествена династия, която продължават неговите братя Давид Гирландайо и Бенедето Гирландайо и синът му Ридолфо Гирландайо. Този великолепен стар майстор си отива от света, който толкова обича и така вдъхновено рисува на днешния ден преди 526 години - на 11 януари 1494 г.
Доменико Гирландайо е роден във Флоренция на 2 юни 1448 г. в неделя сутринта (което предопределя и избора на името - на италиански неделя е domenica), с пълното име Доменико ди Томазо ди Корадо ди Дофо Бигорди. Той е най-голямото дете на Томазо Бигорди и първата му жена Антония.
Бащата Томазо Бигорди е 
търговец и производител на коприна, гирлянди и украшения
Според Джорджо Вазари, оставил обширно описание на Томазо и семейството му, бащата на Доменико е известен флорентински ювелир и името „Il Ghirlandaio“ (майстор на венци), което Доменико взема за своя фамилия, идва от занаята на Томазо, известен с изработката на колиета подобни на венци, които са носени от флорентинските девойки по това време.
Семейство Бигорди произхожда от градчето Скандичи, близо до Флоренция, в което дядото на художника притежава недвижими имоти. В началото на XV век Бигорди се преселват във Флоренция, но запазват връзката с родния си град и имота в Скандичи. Доменико е най-голямото от петте деца на Томазо и Антония. Майка му умира през 1462 г., а две години по-късно баща му се жени за втори път и има още две деца.
Доменико започва обучението си като чирак на бижутерите Бернардо ди Гучио и Бартоломео ди Стефано и се обучава от 1463 до 1469 г. Според Вазари младежът, който не изпитва наклонност към ювелирното дело, не престава да се занимава с рисуване. В крайна сметка баща му е принуден да се откаже от плановете си Доменико да продължи семейния бизнес и го изпраща
да изучава живопис и изкуството на мозайката в ателието на флорентинския художник Алесо Балдовинети
Чиракуването там изиграва важна роля за формиране на стила и художествения почерк на Гирландайо, които той ще доразвие впоследствие.
Първите самостоятелни работи на Гирландайо са фреските в капела Веспучи в църквата „Онисанти“ във Флоренция (частично съхранени) и фреските с житието на свети Павлин Нолански в църквата „Санта Кроче“ във Флоренция (разрушени), след които името му вече е покрито със слава. Изследователите считат, че фреските с житието на свети Павлин са създадени от художника около 1470 година.
Първата значима работа на Гирландайо, която се е съхранила до наши дни, е фреската изобразяваща „Свети Йероним, света Варвара и свети Антоний“, нарисувана в абсидата на църквата „Сант Андреа а Черчина“ в околностите на Флоренция, се датира в началото на 1470-те години. В тази ранна творба ясно проличава влиянието на други художници. 
През 1472 г. 
художникът встъпва в Братството на Св. Лука - обединение на живописци, скулптори
ювелири и други професионалисти, имащи отношение към изобразителното изкуство. През същата година Гирландайо изписва Капела Веспучи във флорентинската църква „Онисанти“ където поставя подписа си под сцените „Дева Мария на милосърдието“, „Пиета“ и две фигури на светци в ниши. В стари времена по време на множеството преустройства на църквата фреските са замазани и са преоткрити едва през 1878 г. под дебел слой мазилка.
През 1473 г. името Доменико от Флоренция се споменава за пръв път в градските документи на Сан Джиминяно, където той пристига за да работи в местната църква „Коледжата ди Санта Мария Асунта“ по фреските в капела „Санта Фина“. Капелата често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на Ренесанса“. Тя е посветена на младо момиче на име Серафима, по-известно като „Фина“, канонизирана по късно като местна светица.
От ноември 1475 г. до април 1476 г. Гирландайо заедно с брат си Давид е в Рим, където двамата 
рисуват във Ватиканската библиотека фрески с портрети на пророци и философи
В тези години се формира художествената работилница Гирландайо, наричана Ботега Гирландайо, в която според нуждите са привличани различни художници и най-знаменитият от тях е младият Микеланджело Буонароти. Работилницата на Гирландайо по това време е едно от най-големите художествени предприятия на Флоренция от последните две десетилетия на XV век.
През 1476 г. Доменико и Давид работят в абатството „Сан Микеле Арканджело а Пасиняно“, където рисуват „Тайната вечеря“ в манастирската трапезария.
От декември 1478 г. до февруари 1479 г. Гирландайо е в Пиза. В местния музей се съхранява картината „Мадоната с младенеца на трон, заедно със св. Йероним, св. Ромуалд, и двама светии“, която се отнася към този период.
През 1480 г., Гирландайо рисува „Свети Йероним в своята килия“ и други фрески в църквата „Онисанти“ във Флоренция. В манастирската трапезария към храма, той изрисува в мащаб 1:1 сцената на „Тайната вечеря“. Съхранен е документ от 31 май 1481 г. за изплащане на възнаграждение на Доменико и Давид Гирландайо от монасите от манастира Сан Донато за изписването на манастирската трапезария, но тези фрески не са се съхранили.
По това време Доменико Гирландайо е 
вече толкова успешен и известен живописец
че през 1481 г. папа Сикст IV го кани заедно с други прочути художници, да изрисуват капела във Ватиканския дворец, която по късно става известна като Сикстинската капела. Заедно с него за изписване на капелата са поканени и други известни майстори - Пиетро Перуджино, Бернардино Пинтурикио, Сандро Ботичели, Козимо Росели и Микеланджело.
През 1481 г. Доменико заедно с брат си Давид работи в Рим и рисува в Сикстинската капела две фрески: „Възкресението на Исус Христос“ (не е запазена) и „Призоваването на апостолите Петър и Андрей“ (запазена), в която рисува изображенията на най-видните флорентинци, служещи в Рим. Неговата работа прави голямо впечатление на флорентинците, удостоени с честта на бъдат увековечени в папската капела, и те бързат да съобщят това и на своите родственици във Флоренция. Ето защо не е чудно, че Доменико се връща в родния си град в зенита на своята слава и е буквално засипан от поръчки.
На 5 октомври 1482 г. Доменико получава първата официална поръчка от флорентинското правителство: изписването на Залата с лилиите в Палацо Векио. Там Доменико работи със своите братя и помощници. На 20 май 1483 г. Синьорията му възлага да изрисува олтара за капелата в същия дворец, но работата така и не е завършена.
В последните години на живота си Гирландайо се занимава активно и с изработването на мозайки
1492 г. реставрира мозайка на Чимабуе в катедралата на Пиза а през 1493 г., заедно с брат си Давид - тази на апсидата на катедралата в Пистоя, която е разрушена през XVI век.
През 1480 г. Доменико Гирландайо се жени за Костанца Нучи, дъщеря на Бартоломео Нучи, с която имат четири деца: Бартоломео (1481), който става астроном и философ, по-късно монах в манастира „Санта Мария дели Анджели“ във Флоренция, получава длъжността приор през 1522 г. и умира през 1543 г.; Ридолфо (1483), единственото от деветте деца на Гирландайо, което поема по стъпките на баща си и става художник; Антония (1484) и Франческа (1485).
След като Костанца умира по време на раждане, Гирландайо се жени за Антония Паолии, дъщеря на Паоло Паоли, вдовица от Сан Джиминяно, която му ражда още пет деца - три дъщери и двама синове, един от които през 1507 г. става монах в манастира „Санта Мария дели Анджели“ под името Микеланджело. Съдейки по всичко, Доменико Гирландайо 
прекарва по голямата част от живота си във Флоренция в дома си на Виа дел Аренто, в съседство с известна старинна остерия и с винарната „Чело ди Чардо“
пътувайки в други градове само за изпълнение на конкретни поръчки.
Доменико Гирландайо умира на 11 януари 1494 година, след кратко боледуване от треска. В регистъра на починалите към енорията Сан Паоло се намира следният запис : „...Доменико, син на Томазо, внук на Корадо Бигорди, живописец, почина в събота сутрин в 11 ден от януари 1494 г. Погребан в събота вечерта в „Санта Мария Новела“ между 24 и 1 часа след полунощ. Голяма загуба, поради това че покойният беше значим във всяко отношение, и скръбта беше голяма за всички...“. А семейният хронист Вазари описва последните му дни така: „...Доменико заболява от такава силна треска, че болестта го уморява за пет дни. Когато той се разболява, Джовани Торнабуони му изпраща в дар сто златни дуката в знак на приятелство и за предаността и услугите, които Доменико оказва постоянно на Джовани и цялото му семейство. Доменико живя четиридесет и четири години и с много сълзи и плач от Давид и Бенедето, неговите братя, и от Ридолфо, неговия син, след тържествена служба е погребан в църквата „Санта Мария Новела“, и тази загуба силно натъжи неговите приятели. Също и много превъзходни чуждоземни живописци, чувайки за смъртта му, пишат на родствениците му, изразявайки съболезнованията си по повод жестоката му смърт...“.
Съдейки по описанието на Вазари, Доменико е бил не само изключително талантлив, на и много добър човек и приятел, заради което е спечелил обичта своите близки и приятели.

Ботега Гирландайо

Работилницата на Гирландайо приема толкова много поръчки за фрески и картини, че самият Доменико не може да участва в изработването на всички лично, затова по правило, той съставял общия план и главните детайли на бъдещите творби, които изпълнявали под неговия надзор многобройните му помощници. Даже такава важна поръчка, като олтара да Капела Торнабуони, е започнат от Доменико, и е завършен след смъртта на художника от неговите помощници. Последната голяма творба на Гирландайо - „Христос в слава с дарител“ (1492-1493, Пинакотека, Волтера), предназначена за абатството „Санти Джусто е Клементе“ във Волтера, е създадена по рисунка на Доменико от неговите помощници. Работоспособността на Доменико Гирландайо през тези години е безгранична. Както свидетелства Вазари, „...такава била неговата любов към работата и към това да угоди на всекиго, че заповядал на своите помощници да приемат всяка поръчка, с която идвали в работилницата, дори тя да бъде за изработка на гирлянди за дамски кошници, казвайки им, че ако те не искат да правят това, то той ще ги изработи сам, така че никой да не напусне неговата работилница недоволен.... той възложил всички задължения в работилницата на своя брат Давид, като му казал: „Остави рисуването на мен, а ти се занимавай с деловите неща, защото сега, когато започнах да разбирам това изкуство, единствено съжалявам, че нямам поръчка да изпиша с фрески целите градски стени на Флоренция...“.