Когато точно в полунощ гръмнахме шампанското и посрещнахме 2020 година, в първите й минути още по време на пищната заря във всеки гръцки дом беше разрязан традиционният новогодишен кекс, наречен Василопита, който задължително присъства на празничната трапеза. Първото парче е за Исус Христос и Богородица, второто - за дома, третото - за главата на семейството, останалите се разпределят по старшинство. И някой от всички около масата е големият късметлия, на когото се пада паричката във Василопитата. Традицията много прилича на нашата на Коледа, когато най-възрастният член на семейството разчупва обредната пита, в която е скрита паричка за късмет. Но докато ние го правим на Бъдни вечер, гърците спазват обичая на 1 януари - деня, в който християните почитат свети Василий. Именно на него е наречена Василопита или иначе казано - питата на Василий.
И този ухаещ на цитруси и бадеми кекс е любимо лакомство не само в първия ден на новата година, а до края на февруари, когато на сайта vasilopita.gr се прави виртуално разрязване на Василопита като символ на обединението на всички гърци по света. Защото Василопита е точно това  - символ на единството на гръцката нация. И в този виртуален ритуал напълно официално се включват министри и духовни лица.
Защо свети Василий е толкова почитан в южната ни съседка? Св.Василий бил архиепископ на родния си град Кесария Кападокийска (сега Кайсери в Турция). Легендата разказва, че веднъж управителят на римската провинция Кападокия, в която влизала и Кесария, заповядал на жителите да съберат голяма сума пари, като ги заплашил със страшно наказание, ако не изпълнят заповедта му. По това време - 378 г., Римската империя се управлявала от император Флавий Юлий Валент, който бил последовател на арианското християнско учение, което отрича божествения произход на Христос. Жителите на Кесария пък изповядвали никейския Символ на вярата, който и до днес се използва от всички източни православни църкви. И заради това властите смятали, че кесарийци трябва да бъдат наказани. Василий Велики предложил да съберат кой каквото има и да се оставят на Божията милост. Когато управителят дошъл, за да вземе парите, Василий го помолил да отговори само на един въпрос: Защо изнудва и наказва гражданите? Римският управник не могъл да отговори и си тръгнал, без да вземе парите. Василий решил да върне събраното, но тъй като не знаел кой точно какво е дал, наредил да се изпекат хлябове и във всеки хляб сложил нещо ценно. Като по чудо всеки от гражданите на Кесария получил точно тази ценност, която преди това жертвал.
Същата легенда има и друга версия. Според нея Василий Велики заемал висок пост в Кесария - бил деспот, и помагал често на бедните, болните и хората в затруднено положение. Появил се обаче един тиранин, който заплашвал да нападне и завладее града, ако не му бъдат предадени всички съкровища и злато, които жителите му притежавали. Василий напразно се опитвал да убеди тиранина, че хората нямат злато и няма какво да предложат. Тогава злодеят се разгневил и заповядал да убият Василий. Народът обаче се застъпил за него и хората събрали всички ценни предмети, с които разполагали, сложили ги в един сандък и го предложили на тиранина в замяна на живота на любимия им деспот. Когато злият тиранин отворил сандъка, от него излязъл с ослепителна светлина смел конник с войниците си, които убили натрапника и неговите хора. Конникът бил св.Меркурий с неговата армия от ангели. След като Кесария била спасена, Василий Велики се изправил пред друг проблем: Какво да стори, за да върне на хората златото и ценностите им? Дошла му идеята той и неговите помощници да замесят питки и във всяка от тях да поставят по малко от съкровището. Така всяко семейство получило обратно ценностите, с които се били разделили по-рано в името на спасението на своя деспот.
Каквато и да е била точно случката, от него момент станало обичай за празник да се пече пита, в която се слага паричка за щастие. И естествено гърците я нарекли Василопита - питата на свети Василий.
Днес Василопитата не е пита, а по-скоро козуначен кекс, който обичайно се покрива с пудра захар, върху която се изписва: „За много години“ или „Щастлива година“. Приготвя се лесно от общодостъпни продукти, ухае на цитруси и се усеща вкусът на бадеми. Днес във Василопитата се слагат миниатюрни копия на старите драхми с имитация на златно покритие, които се продават буквално във всички магазини преди празниците. През целия месец януари във всички фирми, банки, държавни учреждения в Гърция служителите се събират за тържествено рязане на Василопита, да се почерпят и да си пожелаят спорна и хубава нова година. Василопита се продава във всички супермаркети и сладкарници до края на февруари, а някъде може да се намери дори и в началото на март. Защото гърците обичат празниците и се стараят да ги продължават колкото се може повече.
Василопитата не е еднаква във всички краища на Гърция. Може да е сладка като кекс, козунак или бисквита, но може и да е солена във вид на баница със сирене или месо. Цариградската или Политики се прави като козунак, с мая и ароматни подправки като махлеб, мастикс, настъргана кора от портокал и др. Измирската или Смирнеики е пръхкава и трошлива и по консистенция прилича на голяма ронлива бисквита, характерен за нея е печатът на двуглавия орел, а наоколо се украсява с орнаменти, които се правят с вилица, за да пази според поверието от лоши очи. В Тракия се прави солена като българската баница с късмети, а по други места е с пълнеж от месо, например пилешко. 
Най-голямата до тази Нова година Василопита - 240 кв. метра с тежина 3,5 тона, е дело на 30 майстори от Асоциацията на пекарите в Атина, които я нарязват и раздават на 30 декември 2018 г. Те я приготвят от 1200 кг брашно, 600 кг маргарин, 470 кг захар, 440 кг мляко, 160 кг пудра захар, 60 кг бакпулвер, 470 яйца, 750 портокала, 40 кг слънчогледово олио, 60 кг мастика, 1,5 кутии ванилия. Но в атинското предградие Перистери амбициозни пекари посрещнаха 2020 година със заявка за нов рекорд за Гинес - 5-тонна Василопита. С обединените усилия на 30 пекарни сладкишът беше разположен на над 300 квадратни метра, нарязан на 35 000 парчета, а в 20 от тях имаше скрита паричка за щастие.

Василопита

Необходими продукти:
1 ч.ч. прясно мляко
3 ч.ч. брашно
2 ч.ч. захар
1 ч.ч. смлени или филирани бадеми
1 ч.ч. масло
5 жълтъка
1 с.л. настъргана лимонова кора
1 с.л. настъргана портокалова кора
4 с.л. бакпулвер
2 ванилии
стафиди по желание
Начин на приготвяне: 
Маслото, захарта, яйцата, ванилиите и лимоновата кора се разбиват с миксер. Добавят се топлото мляко и бадемите. След това постепенно се добавя брашното, което е предварително разбъркано с бакпулвера. При желание могат да се добавят стафиди, предварително накиснати в малко ром или коняк.
След като се получи еднородна смес, се изсипва в намазнената форма за печене.  Пече се около 45 минути в предварително загрята до 160 градуса фурна. След като се охлади, се гарнира с бадеми, пудра захар или по ваш вкус.
Паричката може да се сложи, преди да се опече Василопитата, но има опасност да падне на дъното. затова е по-добре да се пъхне след изпичането.