Сто процента от студентите, които се дипломират в специалността „Здравни грижи“ в Русенския университет, си намират работа. Това сочи Рейтингът на университетите за 2019 година, който класира висшите училища в страната по различни показатели. Нула безработица - сочи маркерът в графата за „Здравни грижи“. Това е една от малкото специалности на РУ, които се класират на по-предни позиции в сравнение с останалите ВУЗ-ове: на трето място /макар и от само 4 възможни/.
Русенските „Социални дейности“ е другата специалност, която заема престижното трето място, при това вече от 9 възможни. Първи е Софийският университет, втори - Шуменският. Тук безработицата на завършилите е 2.78 процента.
Във всички останали специалности РУ е след чертата на половината, като за не една и две е доста по-назад. Така например, „Електротехника, електроника и автоматика“, която допреди няколко години беше не само една от водещите и търсените, но и една от своеобразните марки на русенския ВУЗ, днес се нарежда едва седма. Преди Русе са дори Хранително-вкусовият в Пловдив, Националният военен универистет във Велико Търново и дори някогашното ПЖИ - днес Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“. 2.19% от завършилите я остават безработни. И това е въпреки че именно тези дипломанти започват работа с най-високата за випускници на РУ заплата: осигурителният им доход е 1404 лева. 
Машинното инженерство е на 6-о място /от възможни 11/. Общото инженерство - все пак, именно като инженерен е създаден русенският ВУЗ! - също е на опашката: 7 място, след него са само Аграрният университет в Пловдив и Тракийският в Стара Загора. Информатиката в РУ - друга специалност, която неизменно се радва на огромен интерес, е на осмо място /след него са само Варненският свободен, Югозападният и Шуменският университети/, „Материали и материалознание“ класират РУ на трето, предпоследно място. Политически науки - 6 място от 7 позиции, право - също предпоследно седмо място, транспорт, корабоплаване и авиация - 5-а позиция от всичко 6. 
По средата на класацията е специалността „Администрация и управление“ - девета, затова пък две от специалностите в разградския филиал на РУ, биотехнологии и хранителни технологии, заемат последни места - съответно 6-о и 4-о. 
Както вече бе споменато, най-високата заплата, която получават завършили РУ, е 1404 лева - вземат я дипломираните електротехници и електроници. Следват тези с дипломи по материали и материалознание - 1257 лева, машинно инженерство - 1212 лева, а 1188 лева вземат току-що завършилите информатици.
На този фон по-ниски са заплатите в сферата на образованието - така дипломантите по педагогика започват кариера с 959 лева. И може би това обяснява парадоксът на големия наплив при постъпване в тази специалност и сравнително голямата безработица след това - 3.18 на сто. Странното е, че безработните дипломанти по „Педагогика на обучението по...“ са още повече - 4.58 на сто, макар техните стартови заплати да са по-високи: 1019 лева. 
Най-много са безработните, завършили хранителни технологии - 7.84 %, следват биотехнолозите - 5.44 %. Тези специалности се изучават във филиала на РУ в Разград.
Интересен факт е, че безработни остават 4.55 на сто от завършилите „Политически науки“. 3.69% от „общите инженери“ също са безработни. Любопитно е, че 2.09 на сто от юристите с диплома от РУ също не могат да си намерят работа. Малко повече от тях - 2.78 % са хората с дипломи по „Администрация и управление“. 
Рейтинговата класация на българските университети е озадачаваща и не оставя впечатление за обективност и безпристрастност. Освен това тя би имала смисъл, ако ръководствата на висшите училища бяха длъжни да съобразят профила и ветрилото специалности с фактите, изведени в таблиците. Но при положение, че и при университетите, както и в училищата, единственият непоклатим закон е „Парите следват студента“, едва ли има някаква надежда за разумен и прагматичен подход при подготовка на висшисти, които да са сигурни, че ще работят това, за което учат и ще получат не само морално, а и материално удовлетворение от това.