Пантеонът на незаслужено забравените е пълен с хора, играли значителна роля в обществения, политическия, културния и икономическия живот на Русе и България. Един от тях е Александър Каназирски. Преди година вестник „Утро“ публикува материал за него, който не вникна в дълбочина в живота и делото му. Затова като човек, който от 1982 година изучава изтритото му от обществената памет битие, ще представя личността на Каназирски уважително и най-вече достоверно, без изопачаване на фактите и базирано на документална основа, за да се поправят допуснатите неточности.
Корените на фамилията Каназирски се роят от селищата край Чирпан. Бягайки от кърджалийските набези, предците му стигат до Пловдив. Едни тръгват към Македония, други към София, а най-малката група - към Бесарабия и са сред първите заселници на Болград, основан по заповед на император Николай I в 1833 г.
Тук един от тях на име Тодор създава семейство с Мария Николова и се раждат три деца - Михаил, Александър и дъщеря, чието име остава неизвестно. 
Брат на Тодор е Димитър Каназирски, който забогатява, държи мошии (чифлици) и развъжда шпански (мериносови) овце. 
Димитър със свои средства създава в селището Каракурт
при река Карасулак условия за заселване на българи. Каракурт означава „черен червей“, каквито имало в глинената река. Днес селището се именува Жовтневе. 
По личен писмен спомен на Александра Каназирска, член от фамилията Каназирски, Тодор Каназирски овдовява много рано, започва да пие, става сприхав, не се разбира с децата си и те бързо напускат родната си стряха. Момичето се омъжва, заминава за Украйна и следите му се губят.
За родения през 1858 г. Михаил се знае, че е бил словослагател в браилската печатница на Паничков. През 1876 г. участва в четата на Христо Ботев. Съдбата му, след като стъпва на българска земя, не е известна.
Александър е роден на 21 февруари 1856 г. След началното си учение се явява на конкурс и добива право на стипендия за обучение в Болградската гимназия. Учи се успешно и се дипломира през 1876 г. В началото на април 1876 г. в Болград пристига Георги Живков и държи реч за събиране на доброволци за Сърбия, във войната с Турция. В Болград младите патриоти имат свой клуб. Това е халваджийницата на двамата братя панагюрци - Ангел и Георги Стоянови.
Там мечтаят за свободна България и се отливат лъвчета за калпаците на бъдещите въстаници
На 8 април Димитър Хаджигенчев, Гавраил Нейчув, Георги Бондарев, Тодор Панайотов, Александър Каназирски, Никола Славов, Сергей Миронов и Сава Атанасов - Бозук тръгват за Сърбия. Преминават румънската граница при с.Табак и след Рени, Галац и Браила, с влака през Букурещ и Крайова, стигат до Турну Северин на Дунава. Наемат един румънски рибар, който след като му платили „доволно“ на 17 април 1876 г. ги прехвърля с лодката си на отсрещния бряг в Кладовското пристанище. Сборен пункт на прииждащите българи е крепостта Фет Ислям, наричана още Калето. Сутринта на третия ден пристига воеводата Панайот Хитов, оглежда доброволците и по пладне си заминава. После ги навестяват Филип Тотю и Любен Каравелов.
Александър Каназирски е зачислен под №53 в четата на Панайот Хитов, наброяваща 227 души. Разпределен е в 4-и взвод, командван от Станко Стойнов от Зайчар, трета десятка, водена от Тир Колев от Кортен.
В Болград 
примерът на Каназирски и другарите му се оказва заразителен
На 5 май повече от половината ученици напускат гимназията и поемат пътя за Сърбия. За да не се злепостави гимназията пред румънската власт, директорът Павел Тодорович изпраща след тях учителя Иван Иванов да ги настигне и разубеди в замисленото дело.
През 1877 г. Каназирски взема участие в Освободителната война в редовете на българското опълчение - Втора дружина, първа рота. Ранен в коляното и остава куц за цял живот. С чин ефрейтор и орден „Св. Георги“ - 4-а степен е уволнен на 28 юни 1878 г. в Пловдив.
Завръща се в Болград и се явява на конкурс пред Попечителния комитет на гимназията за отпускане на стипендия за следване в юридическия факултет на Новорусийския университет. 
Подборът е много прецизен, но усилията си заслужават
защото стипендиите са шест до осем пъти по-високи от държавните стипендии във Германия, Франция и Австро-Унгария. Студентите са задължени без знанието на Попечителния комитет да не променят факултетите и да представят семестриални свидетелства, надлежно подписани и подпечатани за висок успех. При неспазване на условията, стипендията се спира. Комитетът раздава стипендии от края на 1868 до 1 януари 1881 г. Освен Каназирски други русенски стипендианти са д-р Антон Антонов и Иван Маринов, директор на русенската мъжка гимназия. Каназирски се дипломира през 1882 г. и се завръща в Пловдив, за да се включи в строителството на нова България. На 10 септември с. г. с Указ №151 губернаторът Александър Богориди го назначава за член на Старозагорското окръжно съдилище. Междувременно се запознава и оженва в Бургас за Екатерина Яни Александрова, родена около 1825 г., дъщеря на Яни Александров и Зоопи Николова. Венчавката, обаче, става не в Русе, а в Бургас. И Екатерина, разбира се, не е русенка. Нейният брат Никола Александров е изключително влиятелна и заможна личност - агент и представител на големи корабни компании, почетен холандски консул и трикратен кмет на Бургас.
На 24 януари 1884 г. Каназирски е назначен за председател на Бургаското окръжно съдилище. В Бургас на 23 април 1884 г. (а не в Русе) се ражда първородният му син Георги. От 27 август 1885 г. вече е съветник при върховното съдилище в Пловдив (а не в София), след което оглавява Ловчанския окръжен съд. На 1 февруари 1886 г. 
правосъдният министър Васил Радославов го назначава за член на Русенския апелативен съд
Това става със съдействието на Димитър Мантов, близък с Радославов, сънародник, съученик и колега на Каназирски.
На 9 август 1886 г. княз Александър I Батенберг е свален. Политическата обстановка в Русе и в страната е напрегната. На 17 август 1886 г. Мантов е назначен за окръжен управител и подменя изцяло полицейския и държавен апарат, като поставя свои хора. За градоначалник назначава Ал.Каназирски. На 19 февруари 1887 г. избухва метежът на русофилски настроените офицери. Любопитните читатели на „Утро“, могат да научат подробности за тези драматични събития и за ролята на Каназирски от книгата ми „Зад завесата на големите скандали“- том 2. Ще отбележа, че не особено ласкави спомени за Каназирски оставят Телемах Хаджи Пенов, Тодор Хаджи Станчев и Симеон Радев, който пише: „Каназирски, един буен човек, румелиец с всичките жестоки инстинкти на южнобългарските партизани“. 
Кариерата на Мантов като управител и за кратко кмет на Русе приключва на 16 февруари 1888 г. Това се отнася и за Каназирски. Известно време е адвокат в Русе, след което е назначен за председател на Търновския апелативен съд. Междувременно семейството му в Русе се увеличава - на 17 септември 1888 г. се ражда Иван, на 26 април 1891 г. - Александър и на 1 март 1893 г. дъщерята Мара.
В старопрестолния град 
професионалната чест и човешко достойнство на Каназирски са подложени на върховно изпитание
На 8 февруари 1893 г. митрополит Климент е поканен от кмета на Търново да отслужи молебен за годежа на Фердинанд с Мария Луиза станал на 30 януари с. г. На 14 февруари по случай рождения ден на княза е поканен отново да служи. Климент приема и говори в съборната църква не във връзка с молебена, а свързва речта си с неделята на православието, която се пада същия ден. В духовно-поучителното си слово споделя възгледа си бъдещият наследник на българската корона да остане в лоното на народната вяра - православието. Въпрос, уреден от чл. 38 на Конституцията. На събитието присъства и Александър Каназирски. Тази позиция на влиятелния духовник противоречи на становището на Стамболов, който поема специален ангажимент по този въпрос с княз Фердинад.
Климент е подложен на сурово преследване и заточен в Петропавловския манастир, а след това даден и на съд. По нареждане на Стамболов съдебният състав е подменен изцяло с негови партизани. Делото се гледа на 8 юли 1893 г. Каназирски е привлечен като свидетел и казва че думите на Климент не подбуждали към бунт и словото му било поучително. Обвинението иска Климент да бъде осъден за подбуждане към бунт с оръжие в ръка (чл. 55 от Отоманския наказателен закон). В крайна сметка Климент е осъден на вечно заточение в Гложенския манастир. 
Защитниците му обжалват присъдата пред търновския апелативен съд, ръководен от Каназирски
На 7 август с.г. Стамболов нарежда от Варна на търновския окръжен управител Щърбаков да внуши на Каназирски да протака делото до септември, когато той или правосъдният министър Панайот Славков ще бъде в Търново. Каназирски не се поддава на натиска и изисква делото от окръжния съд, но му отвръщат, че не се е намерило в архива. През месец септември Каназирски е уволнен и заменен с пловдивския апелативен прокурор Минков. Делото се гледа на 29 октомври 1889 г. в отсъствието на Климент. Решението на съда - три годишен затвор с молба да бъде заменен с две годишно заточение.
Каназирски се прибира при семейството си в Русе и подновява адвокатската си практика. На 17 май 1894 г. Стамболов пада от власт. На 19 май с.г. вечерта Фердинанд възлага на Константин Стоилов да състави кабинет. Новият премиер започва управлението си с голяма обиколка из страната, след което извършва основно прочистване на административния апарат от привържениците на Стамболов. През декември 1894 г. 
русенският окръжен управител Петър Манолов е уволнен и мястото му заема Ал. Каназирски
Това не е изненада. Каназирски е близък приятел със Стоилов и негов политически съратник в Народната партия.     
Съдбата пожелава времето, през което той е държавен чиновник, да е наситено със съзидателни събития за Русе:
На 21 август е редом до княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза, Константин Стоилов и председателя на Народното събрание Теодор Теодоров при откриване на телефонната линия Русе-София;
На 2 февруари 1886 г. сретение господне Каназирски присъства в софийската черква „Св.Крал“ на кръщенето на престолонаследника Борис. Площадът пред църквата е препълнен с народ, но малцина са удостоени с покани от Фердинанд да присъстват на самия обред;
През лятото на 1896 г. Стоилов натоварва една комисия в състав Тома Васильов, Христо Гешев, Димитър Загоров и окръжните управители Венелин Попов и Ал. Каназирски да изработят нов избирателен закон. В началото на 1897 г. той е приет от Народното събрание.
На 20 февруари 1897 г. Каназирски 
участва в журито, което определя архитект Раул Паул Бранк от Виена за победител за изграждане на Доходното здание
- визитната картичка на Русе;
На 5 юли 1897 г. вечерта в Букурещ умира баснословно богатият българин Евлогий Георгиев. Българското правителство изпраща като свой официален представител на погребението му на 8 юли в Шербан вода Александър Каназирски, който е натоварен и с отговорната държавна задача да следи да се спазва законността при откриване на завещанието. С чувство на гордост, че съм русенец ще допълня, че сред изпълнителите на завещанието са още митрополит Григорий, починал на 16 декември 1898 г. и заменен на 29 юли 1902 г. от митрополит Василий Доростолски и Червенски, видни личности, оставили дълбока диря в живота на нашия град.
На 14 януари 1899 г. Стоилов подава оставка, а на 19 януари България има ново правителство начело с Димитър Греков. Следва поредната смяна на държавните чиновници и Каназирски е уволнен от поста окръжен управител на Русе. Отдава се на адвокатската си професия, като същевременно 
участва в управата на Застрахователно дружество „България“ и Българската търговска банка
Макар извън голямата политика, Стоилов не забравя Каназирски. На 14 април 1900 г, петък, посещава Димитър Греков, водач на Народно-либералната партия и му предлага сливане с неговата партия, като посочва за министър на вътрешните работи в бъдещия общ кабинет Александър Каназирски. Докато траят политическите пазарлъци, на 23 март 1901 г. в 10 ч вечерта ненавършил 48 г., Стоилов умира. На 6 май 1901 г. го последва и Димитър Греков. Така идеята не се осъществява.
Каназирски продължава участието си в политиката - избран е за народен представител 1901-1902 г., години наред е общински съветник. Като активен деятел на дружеството „Червен кръст“ на 3 май 1913 г. ведно с кмета Стефан Огнянов, митрополит Василий и други видни общественици посреща в Русе графиня Екатерина Николаевна Игнатиева - дъщеря на граф Игнатиев. След обяда, даден в нейна чест, графиня Игнатиева и останалите членове на руската санитарна мисия, изпратени с 40 букета от свежи цветя, потеглят с параход за родината си. 
Това е последната голяма обществена проява на Ал. Каназирски
Сетне животът му тече в руслото на професионалните му задължения и семейни грижи. 
Каназирски умира на 3 април 1922 г. На следващия ден, точно в 15,30 часа тялото е вдигнато от дома му. С десетина венци, цветя многолюдното траурно шествие минава по улиците „Борисова“ и „Аспарух“, където спира пред Апелативния съд. Подпредседателят на институцията Димитър Йосифов държи кратка реч. В църквата „Св. Троица“ след опелото митрополит Василий описва живота на покойника. Пред църквата Димитър Мантов от името на адвокатското съсловие изказва дълбоката печал на русенци от тежката загуба. Последните му думи разплакват присъстващите. След това шествието се отправя към гробищния парк при храма „Всех Святих“. Прощално слово произнася д-р Иларион Буров. Александър Каназирски е положен във вечното си жилище с военни почести. След години, близките пренасят тленните му останки в София и ги полагат в гроба на тъй рано починалия му голям син Георги Каназирски - в Централните гробища в съседство до него е гробът на Йордан Йовков.

Боян ДРАГАНОВ