В дъждовната студена вечер в четвъртък, когато ноемврийският вятър запращаше потоци вода по прозорците на сградите, трудно можеше нещо да накара човек да излезе от дома си и да прекоси потъналия в мрак и студ град. Най-малкото това беше литературна премиера. 
Но ето че в Историческия музей още от пет и половина входната врата през пет минути хлопваше - влизаше поредният ценител на увлекателните четива и на историческата истина. Опасенията на организаторите, че лошото време може да попречи да се съберат хора, бяха напълно нулирани - към шест вечерта залата вече беше пълна, всички места бяха заети, а десетина души останаха да стоят прави. 
Това, което беше събрало русенци, беше новата книга на историчката Теодора Бакърджиева и новата тема на нейните изследвания. Героят на тази книга е един от именитите русенци, които с достойното си присъствие, почтената си работа и разностранните си интереси създават респектиращия образ на Русе. Най-новата книга на Теодора Бакърджиева се нарича простичко: „Георг Силаги. Историята на един живот“.
Някои са чували за аптека „Силаги“
Други нещо са чели за офицера Силаги, пострадал в атентата в църквата „Св.Неделя“ в София в началото на миналия век. За трети името се свързва с магичните успехи на българския цирк артисти. Някои днес познават твърде добре русенското бюро за преводачески услуги и заверки със същото име. 
А истината е, че всичко това се отнася за една фамилия, която за България води началото си от Георг Силаги. Унгарецът, който е приел България в сърцето си и Русе като града, в който ще отгледа и възпита децата си и ще остави следа в паметта на града. Аптекарят е той - но също и синът му Михаил. В атентата е пострадал първородният му син офицерът Атила Силаги. А цирковите артисти са следващо поколение Силаги. 
Да се каже, че Георг Силаги просто в един момент решава да дойде в България и да остане тук - това е все едно нищо да не се каже за тази многолика и колоритна личност. Всъщност, допреди да пристигне и да се установи в българските земи, унгарецът е преминал през множество перипетии, вълнуващи сражения от световно значение на страната на свободата и справедливостта, търсил е и е намирал своето място в събития от глобално историческо значение. 
За първи път срещнах това име, прелиствайки архивни броеве на вестник „Дунав“ отпреди около век и половина, разказа Теодора Бакърджиева. Тогава й направила впечатление една 
реклама за аптека с името на унгареца
„По-късно при нас постъпи едно огромно дарение от русенеца Иван Хаджииванов. То включваше изключително ценни вещи от аптеката на Силаги, които са били пазени на тавана на къщата на Михаил Силаги, единия от синовете на Георг, който продължава бащиното поприще с фармацията“, продължи историчката. Постепенно тя научава нови и нови факти, свързани с фамилията. И така полека-лека, разчитайки стари документи, откривайки снимки, факсимилета, постигайки трудно и заедно с усилията на неколцина изключително качествени професионални преводачи български текстове на писма, бележки, публикации и удостоверения, Бакърджиева сглобява портрета на Георг Силаги, за да го представи пред русенци. Той е бил една наистина впечатляваща личност, жив, енергичен, съпричастен към всичко, което се случва в младата трета българска държава, но също и изключително чувствителен към неправдите, подлостта, интригите, подлите удари под кръста, които не са били рядкост в онези времена и от които той искрено е страдал, допълва авторката. Революционер, фармацевт, кореспондент на унгарски вестници, основоположник на аптекарското дело в България. 
В целия му живот има много тъга 
- но така е обикновено с хората, които мислят и изпитват дълбоки чувства, каза тя. И призна, че пишейки своята книга за унгарския русенец, тя е съпреживявала неговите търсения и успехи, неговите радости и печали, професионалните амбиции и драматичните сблъсъци с българските реалности.  
Георг Силаги е роден в унгарския град Бая през 1835 година, расте във време, когато унгарските патриоти се борят за независимостта на родината си от Австрия. Имената на Лайош Кошут, Шандор Петьофи и Йожеф Ирини са знамена на борците за независимост, а Унгарската революция през 1948 г., макар и жестоко потушена, дава увереност, че свободата е постижима. 
Георг завършва фармация в Медицинския факултет на Пещенския университет, а след дипломирането е редовен войник в армията, като се включва в революционното движение, водено от Лайош Кошут. Съдбата, но също и поривът към свободата, го отвеждат в легията, участвала в Похода на хилядата на легендарния италиански революционер Джузепе Гарибалди. Следващото място, където намираме Георг Силаги, е полският полк, сформиран и воден от Зигмунд Милковски, поел сложния път през Румъния на помощ на въстаниците в Полша. 
Ненавършил още 30 години, Георг Силаги 
предприема далечно и пълно с неизвестности пътуване
пише Теодора Бакърджиева. И цитира негово писмо до неговия приятел и съратник Ищван Тюр: „Пребродих цяла Европа и преследван от съдбата избягах в дивите територии на Америка“. Силаги се присъединява към останалите около 300-400 унгарци, живеещи в Америка, които участват в Гражданската война на Новия континент. Във Войната на Севера и Юга той е редник в Шести корпус на армията на Потомак, във втори полк на пехотната рота от Ню Джърси. Като доброволец взема участие във всички бойни действия от втората фаза на войната, а след историческата победа на Севера над Юга, на 13 юли 1865 г., е уволнен и получава удостоверение, „за да го използва при нужда“. Впрочем, когато Силаги „има нужда“ да използва въпросното удостоверение, за да получи пенсия като участник в американската война, се оказва, че приета междувременно промяна го лишава от тази възможност. 
Завръщайки се на Стария континент, Георг Силаги минава през Торино, Болоня, Атина - все по дела революционни, после в Истанбул се лекува дълго време. А от началото на 1867 г. се завръща към своята университетска специалност и две години 
служи в турската армия като полкови аптекар
Изпратен е във Видин, където прекарва 19 месеца, а след това се отправя към Шумен. Там отваря аптека и остава в града от 1869 до 1874 г., а след това премества аптеката си в Русе. По това време Георг Силаги вече е семеен. 
„В Лето Господне 1872, на 20-ия ден от месец Декември, с разрешението на Ad.R.P. Филипо ди Болоня, Префект на Мисиите в Трабзон, аз, брат Луиджи ди Пиаченца, главен свещеник на Латинската църква във Варна, извърших смесено бракосъчетание, сключено против еретическата служба, между Георг Силаги, католик, австроунгарски поданик, и Елена Иттимоф“. Как и защо е станало, не е известно - но името на съпругата е сгрешено. Тя не е Елена, а Павлина, русенка. Впрочем, 1872-ра е годината, в която католически свещеник благославя брака им, който фактически е сключен преди това. Първото им дете - Атила, е родено през август 1871 година, а дъщерята Елена - година по-късно. Другият син, Борис, също е роден в Шумен - през 1873 г. В Русе е роден Михаил - тъкмо той учи фармация във Виена и поема аптеката на баща си. 
Първата аптека, която Георг Силаги отваря в Русе, се е намирала в центъра на града, на мястото на днешната централна поща. След това унгарецът мести аптеката на улица „Александровска“, после на мястото на банка Гирдап, а малко по-късно - в зданието, където се е намирал и домът на Михаил Силаги. 
Точно в 
този дом, възстановен, реставриран и обзаведен с оригинални мебели 
отпреди век, вчера Теодора Бакърджиева и юристът Иван Хаджииванов, един от наследниците на фамилията, посрещнаха част от хората, дошли предната вечер на представянето на книгата. На междустълбищната площадка се вижда гербът на Михаил Силаги - с дискретно кръстосаните саби, символ на готовността на потомците на унгареца да отстояват свободата и мнението си с меч и дух. Обиколката из дома на сина на Георг Силаги започва още от приземния етаж - там е запазен парният котел, с който се е отоплявала цялата сграда още от 1921 г. Тогава Михаил Силаги купува имота от Мюсюлманското настоятелство. В просторен хол с камина, също запазена отпреди век, са подредени и ловни трофеи, които напомнят за това, че Михаил Силаги е бил ловец. 
Мебелите в спалнята, дневната и работния кабинет са реставрирани - те са изработени от друга русенска легенда: Йосиф Вондрак, създателя на Столарското училище. В един от шкафовете през витринката се вижда сервиз от изящен китайски порцелан, полилеите са автентични - от онези, които навремето са се спускали ниско над масата, за да я осветяват по-добре, обяснява Хаджииванов. И с гордост показва запазени книги с готически шрифт на Георг Силаги... 
След 1947 г. семейството на Михаил Силаги е било принудено да се свие само в две от стаите, тъй като в останалите постоянно са се сменяли наематели, дошли от селата, обясни Хаджииванов. Никой от тези „новодомци“ в експроприираните от общината части на частния някога дом не е имал нито желание, нито сетива да пази
оригиналното дюшеме с изкусната орнаментика
нито стените /върху които били налепвани множество слоеве евтини тапети/, нито каквото и да било от оригиналното обзавеждане. За щастие, собствениците успели по-голямата част от ценните вещи да изнесат на тавана, където това богатство е било съхранено. 
Днес тази реставрирана обстановка дава представа как са живели потомците на Георг Силаги. Този възобновен дом е представителна извадка за атмосферата в къщите на русенските семейства от началото и средата на миналия век, при това не на най-заможните хора, а на онези, които не са блестели с богатства, а преди всичко и най-вече с възпитание, интелект, култура и добродетели, убеден е Хаджииванов. Той е и човекът, благодарение на когото мащабното изследване на Теодора Бакърджиева, разказано по изключително увлекателен начин, е издадено в прекрасна книга. Двамата се споглеждат и от размяната на погледите става ясно, че има още русенски теми, които тепърва предстои да видят бял свят.