В бурни за България времена, в навечерието на Втората световна война, кметското кресло в село Ветово заема младият и ентусиазиран кмет Неделчо Томов Томов. Роден е на 20 януари 1910 г. в село Ветово в семейството на Тома Томов и Рада Колева Томова от рода Тюркеджиевци, преселници във Ветово от 1882/1883 година. Бащата Тома Томов също е кмет на селището, но поради липса на запазени документални сведения (например протоколи от заседания на общинския съвет), не се знае кога точно кметува. В таблото, което краси общинската сграда във Ветово, е записано, че е кмет до 1925 г. Ветовският поет, журналист и краевед Димитър Христов Ковачев (познат с псевдонима Димитър Вятовски), твърди, че и по време на Балканските войни заема този пост. Тома Томов-старши остава в спомените на ветовчани като изявен общественик и успешен кмет. Участва и в контролната комисия на кооперация "Клас", основана още през 1905 г. 
Неделчо Томов е трети син на Тома и Рада Томови - видно и интелигентно за времето си семейство. Другите двама са Спиридон и Петър. Спиридон е най-големия, а Петър - второ дете в семейството. В началото на 40-те години Спиридон живее в близкото село Бъзън, а Петър е във Ветово, а след това се мести в Червен бряг.
Прадедите на семейството са български изселници във Влашко
и са от бегълците след Руско-турската война от 1828-1829 г., които се установяват в околностите на днешния град Гюргево. След Руско-турската война 1877-1878 г. се завръщат в родината си, като първоначално се установяват в град Котел, а оттам се заселват във Ветово. Къщата им се намира точно пред днешния  ресторант "Бели Лом" в центъра на града. Интересен е фактът, че Неделчо Томов известно време живее на втория етаж в общинската сграда. На първия са настанени двама стражари, секретарят на общината и един служител. 
Неделчо също проявява стремеж да се образова и завършва висше търговско образование: специалност "Финанси и администрация" в град Свищов. Работи от 25 октомври 1932 до 15 ноември 1936 г. като деловодител в Русенския окръжен затвор. Напуска, за да продължи образованието си. 
В един атестационен лист за него пише, че е интелигентен, възприемчив, честен, възпитан, патриот, амбициозен, инициативен и трудолюбив
Превратен момент от живота на Неделчо Томов е назначаването му за кмет на община Ветово на 12 декември 1940 г. През тези години, след 19-то майския преврат и поради реформата от 1934 г., градските кметове са назначавани от царя, а селските - директно от кабинета. 
Неделчо Томов остава на поста до преврата на 9 септември 1944 г. Спомага за доизграждането на селищната инфраструктура. Построява алеята и пътя, които водят до гарата на Ветово. Негово дело са постройката на вече несъществуващата обществена баня в центъра на селото и сградата на читалище "Селска пробуда", чиято първа копка е направена на 7 август 1940 г. Н. Томов построява и общински хамбар със свои средства.
Разказва се, че камъните, които използва за строежа на хамбара, взема лично от своя дом
Майката на Н. Томов, когато вижда, че работници товарят камъни в каруци, ги пита защо го правят. Те  отговарят, че ги праща кметът. След време, когато Н. Томов се среща с майка си, тя го пита за какво му са тези камъни и синът обяснява, че възнамерява да построи хамбар. Останки от сградата на този общински хамбар и до днес се намират до ветовската гара. 
Впрочем, Неделчо Томов е и председател на читалището, при това също доста успешен. През неговия мандат се развивa голяма театрална дейност от ветовските младежи, ръководени от Ангел Даскалов, Енчо Павлов, Пенчо Прокопиев, Марин Гърбов и др. През 1943 г. за заслугите си към общината Н.Томов е издигнат за кмет II категория, I степен и с решение на Русенско градско общинско управление заплатата му е увеличена на 5600 лева. Неделчо Томов остава уважаван и обичан от местното население кмет, който знае винаги как да контактува и говори с всеки един свой съселянин.
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България и съветските войски навлизат в българска територия. През това време ветовските комунисти водят активна подривна дейност срещу кмета. Покрай дните в които руснаците влизат в България, във Ветово
комунистите в селото пускат слух, че кметът ще бъде убит
Той е предупреден и взема мерки, за да предотврати тези планове. В крайна сметка не е убит, но драмата му започва на 9 септември 1944 г., когато ОФ сваля чрез преврат правителството. Интересен е следният разказ: когато руснаците наближават българска земя, силистренският кмет казва на Неделчо Томов, че трябва да бягат, иначе няма да бъдат пощадени. Ветовският кмет му отговаря: "Аз нито една игла не съм вземал от Ветово. Нямам намерение да бягам".
В деня, в който руснаците влизат във Ветово, той провежда събрание в читалището. Вестта за руската окупация кара Н.Томов да се оттегли от кметския пост.
Новата власт ликвидира и дори хамбара, който той построява със свои лични средства и материали
Репресиран е и осъден от 2 състав на Народния съд на Русенска област на 30 март 1945 г. на 8 години строг тъмничен затвор с последващо принудително заселване-интерниране. Лишен е от граждански права за 12 години и е задължен да заплати глоба в размер на 50 000 лева. Във Ветово властта е взета от комунистите и на 11 септември 1944 г. временно за общински ръководители са назначени Станчо Андреев Стоянов, Тодор Митков и Шукри Пехливанов.
След като излежава присъдата си, Неделчо Томов е интерниран на различни места, като първоначално започва от Батак. По-късно окончателно се установява в Гара Яна, Софийско, където си купува къща. Там живее заедно със сина си Емил и съпругата си Антоанета. Един негов роднина, Борислав Панайотов, който известно време е в Банкя на лечение, разказва: "Когато бях на лечение в Банкя, вуйчо Неделчо идваше всеки ден с влака да ме види. 
Беше като човек от минала епоха
Такива като него будеха странни чувства. Той беше гладко избръснат, с бомбе, балтон, много стегнат и говореше много бавно". 
След 9 септември Неделчо един единствен път посещава родния си град Ветово - за да посети гроба на родителите си. Това според разкази, става в края на 70-те години на миналия век. Едната версия гласи: властите във Ветово са своевременно уведомени за идването му и след като слиза от влака е посрещнат от двама общински служители, които го предупреждават да се върне, иначе ще бъде убит. Бившият кмет чака цяла нощ на гарата обратния влак за София. Другата версия  е следната: Неделчо Томов пристига във Ветово и отива у дома си, но когато стига до портата, излизат двама служители от общинското ръководство от насрещния ресторант и го предупреждават да се върне обратно, иначе ще е убит. Неделчо си хваща влака и тръгва за село Яна, за да не се върне никога повече във Ветово.
Злощастният бивш кмет на община Ветово умира в пълна забрава в село Яна 
на 30 май 1988 г. на 78 години. 
Обичан от едни, мразен и подлаган на критика от други, Неделчо Томов все пак си остава част от историята на град Ветово. Той работи за благото на Ветово четири години и успява да благоустрои селото и кметува в тази трудна за България военновременна обстановка. Но редица фактори влият върху народната памет и към днешно време той и неговият род са почти забравени от ветовчани.
По неведоми причини, но най-вероятно заради репресивните мерки, предприемани срещу последните кметове в някогашната Русенска област непосредствено след преврата от 9 септември 1944 г., неговото служебно досие оцелява. Днес, заедно с досиетата на много други кметове от Русенско през този период, те се съхраняват в един значителен масив архивни данни в хранилищата на Държавен архив-Русе и чакат да бъдат преоткрити.
Неделчо Томов е обвиняван за "фашистки прояви", че е "фашистки кмет", но повечето живи свидетели на тези събития, както и съхранените архивни документи разказват, че той е не фашист, а хуманист. 
Лош или добър, нека историята прецени!

Октай АЛИЕВ