Днес в 11 ч в Канев център Калин Тодоров ще представи новата си книга „Зад завесата на прехода“. Журналист и писател, син на министър-председателя по времето на социализма Станко Тодорв и журналистката Соня Бакиш, Тодоров за пореден път избира Русе за своята книжна премиера. Преди да пристигне в града, който го вдъхновява и с атмосферата си, и с конкретни лица - като например Николай Нанов, който е в основата на идеята за представяната днес книга - Калин Тодоров даде интервю за „Утро“.

- Книгата ви очевидно е написана на един дъх. Така и се чете. Кой ви се иска непременно да я прочете?
- Предполагам, че хората от моето поколение ще я прочетат. Иска ми се да е интересна и за по-младите. Около Прехода се натрупаха толкова много фалшиви мантри, че младите хора напълно изгубиха представа какво точно се случи през тези години. Разбира се, и моята гледна точка е също субективна. Но поне се опитах да бъде честна. Разказвах за събитията точно така, както съм ги видял и почувствал. 
- Често в подобни книги авторите не се удържат и издават огорчение, обвиняват, трудно скриват лична ненавист, възмущават се, понякога откровено ругаят "другите". Вие не правите това, а като очевидец-хроникьор разказвате фактите и търсите връзките между тях. И така сглобявате пъзел от хиляди детайли. Това ли искате да направите?
- Точно това беше целта ми. Когато частите на пъзела са още в кутията, те изглеждат съвсем хаотични. Когато започнеш да ги редиш, изведнъж разбираш, че те се подчиняват на някаква вътрешна логика, на един общ замисъл. Когато стигнеш до тях, привидно несвързаните едно с друго събития неочаквано се нареждат в една обща картина. Често от отделните дървета не се вижда цялата гора, а именно нея, гората, се опитах да опиша. 
- Самият вие кой от периодите на следдесетоноемврийската ни история смятате за най-мрачен и тягостен? А кой - за предопределящ всичко, което се случва след това?
- Имаше много тягостни периоди: гладната Луканова зима, когато се редихме на километрични опашки за мляко и хляб; хиперинфлацията при Виденов, когато заплатите стигнаха седем долара; мутренският произвол в началото на управлението на Костов, когато бандитите се избиваха по улиците; безвремието при Царя... Опасявам се обаче, че най-мрачният период предстои.
Според мен предопределящи бяха двете Луканови правителства и Кръглата маса. Тогава победи "Вашингтонският консенсус" - тоталната власт на пазара.  
- Възможен ли е бил друг вариант за развитие в България?
- Мисля, че беше възможен някакъв китайски модел -свободна пазарна икономика с консолидирана политическа власт. Не се наемам да твърдя обаче, че той би бил по-успешен. 
- Актуален ли е въпросът "Къде сбъркахме?"?
- Това е най-актуалният въпрос. На него се опитват да отговорят както книгата ми "Зад завесата на Прехода", така и предишната: "Зад завесата на соца". Без да си отговорим кой, къде, кога и, най-вече, защо сгреши, няма да можем да вървим успешно напред.
- Често народът бива винен, че мълчи, че търпи, че угоднически се усмихва на арогантните глупости, които се ръсят от най-високо място. Кое у българина е повече - конформизмът или обезверяването?
- Конформизмът. Той направи възможен съветския модел на социализма в България, той допусна и бандитския преход. Обезверяването е само следствие, никога причина. 
- "Идва времето кукловодите да извадят на сцената нов спасител. Зад завесата вече наднича шутът" - казвате вие в послеслова на книгата. Това звучи обезкуражаващо. А кой е шутът?
- Мисля, че този път ще бъде олицетворен от шоумена Слави Трифонов. По-важен обаче е не конкретният изпълнител, а моделът - строг "Командир", добър "Цар", наказваща "Здрава ръка", някак естествено си следва прощаващият и весел шут. Все бащици...
- Обмислял ли сте идеята да опишете по-детайлно и в отделна книга някой от етапите в 30-годишнината ни най-нова история?
- Сега се замислих кой етап би ми се искало да опиша по-детайлно. Вероятно най-интересно би ми било да описвам времето на Царя, тогава умря политиката. Борисов е само резултатът от тази смърт.   
- А мислил ли сте не за документалистика, а за художествена литература по темата?
- Не, мисля си, че животът е много по-забавен от литературата.
- Две от имената в книгата са на русенци, към които се вижда, че се отнасяте със симпатия. Как се чувствате в Русе?
- Чувствам се отлично. Не напразно всяка първа премиера ми е тук. Още преди тридесет години, когато пишех за атентата срещу папата, преди месеци, когато си говорихме за социализма, тези дни, когато ще се опитаме да си обясним какво ни се случи през Прехода.
- Какво харесвате в Русе и какво тук не ви допада? Как ви изглежда градът в развитие през годините напоследък?
- Казват, че Париж е градът на любовта. И наистина е така, когато попаднах там, въздухът ухаеше на любов. За мен Русе е градът на свободата. Тук въздухът ухае на свобода. Неслучайно, преди тридесет години всичко започна от тук, от въздуха на Русе. Май и днес всичко пак ще започне от вашия град. Русе е най-аристократичният град на България. Много би ми се искало това да си остане така. 
- Защо избрахте именно тук да представите най-напред новата си книга?
- Нашето семейство е емоционално свързано с този град. Още от майка ми, Соня Бакиш и Русенския комитет за екологична защита на града.