Здравейте! Детето ми, момче, пропусна първа група, записахме го за втора група в детската градина. От началото на учебната година учителките правят забележка, че има проблем с навиците, говорят за общи изисквания. Може би искат да покажат, че другите деца са напреднали, защото са се учили при тях от първа група, а нашият син изостава? Уважавам труда им, нямаме спорове, но като чуя за нещо, което ми се стори формалност, такъв ми е дефектът - не обръщам достатъчно внимание на казаното. В банката - „общи условия“, в детската градина - „общи изисквания“. Понеже моето работно време е по-гъвкаво, обикновено аз го водя детето с колата и го прибирам следобед. Чувам как майките питат децата си и се тревожат как са слушали учителките, дали хубаво са спали, а аз на шега го питам моя син правил ли е бели, ама наистина на шега, защото той не е много палав. Мисля, че ние се стараем за навиците да си знае часовете за лягане, за ставане. Той е свикнал и в събота и неделя се събужда рано преди нас. Общите изисквания, честно казано, ми звучат като някаква формалност, но уважавам ги госпожите, не искам да им го кажа, затова го споделям с Вас - да прочета в отговор възражение или потвърждение :) Вальо, малко по-далече от Русе, но все още в България и почти на 30.

Здравей, Вальо! Надявам се да не са рядкост татковците като теб, които, не само имат своята работа в България, но и очевидно ненасила, а съвсем съзнателно, а вероятно и с удоволствие, са поели воденето на детето на детска градина.
В писмото ти с чувство за хумор като че ли изразяваш един тихичък протест на младостта срещу изискванията на институцията, която може би ти изглежда консервативна. Поставяш въпроси, чиито отговори - надявам се - ще бъдат полезни за много родители, а още по-добре и ако улеснят много учители за
мостове към някои родителски "крепости"
без които не биха могли да се прилагат общите изисквания. А какво представляват те? За разлика от общите условия на банките и на фирми, изпълняващи услуги, които са дълги списъци с взаимни ангажименти, предполагам, Вальо, че учителките имат предвид не "общи" като принципни изисквания, които ти по инерция от опит може би възприемаш като формалности, а общи като „съвместни“. Наричат ги също и
единни изисквания на учители и родители
Тези изисквания не се съставят, за да усложнят живота на уморените след работа родители, а уточняването им и придържането към тях подпомага децата в изграждането на навиците и за възприемането на света като място, което е сигурно със своите правила и в което детето развива все повече умения да се справя самостоятелно. Тези правила са достъпни за децата. Спазването им и приучването към нови неща с помощта и на учителите, и на родителите им помага да стават все по-големи - можещи.
Общи или единни обикновено са всички изисквания, за които учителките заявяват необходимост за
съдействие от родителите
Упражняването на нов навик, нов опит от детето само на детската градина, ако не се упражнява и прилага и вкъщи, би отложило неоправдано дълго усвояването му. Примерно такива са приучването в самостоятелно хранене на 3-4 години, миенето на ръцете преди и след хранене, след тоалетна, ползването на салфетки при хранене. Няма да посочвам други примери, защото за всяка възраст, за даден период и за всяка отделна група от деца и техните родители и учители
единните изисквания са конкретни
Това зависи от опита на състава на децата в групата. Примерно, ако на повечето деца в дадена първа група вкъщи навреме са махнали памперсите и са били приучени да ползват самостоятелно тоалетна, ако имат домашни навици или от детската ясла за самостоятелно хранене и измиване на ръцете, то на учителките им остава една далеч по-лека задача децата да се адаптират към колективния ред, примерно за миене преди хранене - подреждането на опашки пред мивките, организираното отиване до физкултурния салон или за излизането на двора на градината и т.н.
Редът не е самоцел в детската градина
От една страна, така децата привикват в изчакване на своя ред, което им става навик за живота, от друга страна, това е организация, чрез която учителите и помощник-възпитателите могат да имат поглед върху всички деца, да им оказват помощ навреме, да осигуряват тяхната безопасност. В малката група, колективно организирани, децата се чувстват по-малко сами - учителката принадлежи с вниманието си едновременно на всяко от тях, а в спокойни моменти тя отделя индивидуално внимание на всяко дете при нужда според опита и интересите му.
В единните изисквания
на фокус би могло да бъде и споразумението
децата да не носят от къщи играчки в детската градина или да се допускат определен вид играчки. Обикновено такова изискване става актуално, когато някое дете си счупи любимата играчка в градината или ако някое друго дете му я счупи. Тези изисквания изиграват ролята си, ако се спазват осъзнато от грижещите се за децата учители и родители и с положително настроение към тях без одумване вкъщи. Пренебрегването им невротизира и децата, и като цяло атмосферата в тази обща среда, която представлява светът на големите в представите на детето. Изискванията, Вальо, се разбират и прилагат лесно 
ако има висока степен на доверие
между родители и учители. Би било добре с учителките на детето ти да си подарите взаимно доверие помежду си. Така и ежедневието на децата ще стане по-приятно, учителите ще работят по-свободно творчески и всички ще сте повече удовлетворени. Освен това не означава, че единните изисквания се поставят едностранчиво само от учителите към родителите. Когато се постигне това вълшебно доверие, родителите ще могат да споделят за някои проблеми вкъщи и
да се обърнат за съдействие от учителите
Да си представим, че дете бие братчето си у дома и родителите са затруднени сами да се справят с този проблем. Не само че учителките биха могли да наблюдават дали детето е потискано от някого в групата или от какво се уморява, заради което то може вкъщи да отреагира агресивно, но имат възможност да улеснят справянето с подобен проблем с голям набор от стихотворения, разкази, приказки, песнички за обичта и задружието, с беседи, в които да се провокира преживяването на
обич и привързаност между децата в семейството и в групата
По-нагоре дадох примери за някои единни изисквания, повече характерни за малката група, защото, Вальо, в писмото споделяш, че учителките са ти се сторили като изтъкващи постиженията в първа група, които не са станали достояние на твоето дете. За по-големите групи няма да посочвам примери. Надявам се всички родители на деца от детска градина, които прочетат днешната консултация, да изпитат
повече доверие към професионализма на учителите
да разберат ползата от съпричастието към проблемите в работата им, както учителите проявяват съпричастие към проблемите в семействата на децата. С това родителите читатели на вестник "Утро" биха могли да повишат своя интерес към предложенията на учителите, които винаги са за доброто на децата.
А сега, Вальо, да обърнем внимание на навиците. Колко са нещата в ежедневието, които правиш по навик? Когато ставаш сутрин и сънен се запътиш към банята, нали не влагаш усилие в мислене за натискането на бравите на вратите в апартамента? Вероятно мисълта ти е ангажирана с предстоящото за деня, когато се бръснеш пред огледалото. Когато сме вече големи, не се сещаме колко нови са били първите действия, които сме извършвали за дадени хигиенни действия, за усвояването на поздрави, за удържането да не прекъсваме другите, когато говорят.
С какво помага навикът?
Веднъж създаден, той ни спестява време и специално усилие впоследствие. Превръща се в автоматизъм. Огромен брой автоматизми (защото трудно бихме ги преброили) са платформа в нашия живот, върху която извършваме всички други по-специални действия. По навик ги извършваме несъзнателно, затова са икономични във физическо и психическо отношение опори на ежедневието ни.
Спомни си, Вальо, първите ти самостоятелни обличания на пижама на възрастта на сина ти, но не трикотажна, която по-лесно се нахлузва, а пижама с копчета, или обличане на яке, или обуване на панталон и запасване на блузата не само отпред, но и отзад на кръста, където също продължава тялото ти. Подсмиваш ли се? А сега понаблюдавай детето ти, като го прави.
Единичното изпълнение на действие не създава навик
Само с многократна повторност то може да стане автоматизъм и да го извършваме с бързина и все по-майсторски.
За да не се заблудим, че това са функции на ръцете и краката ни, да си представим какво става в мозъка, когато усвояваме и упражняваме нещо ново.
Казваш, Вальо, че завеждаш детето на градина с колата. Представи си тесни улички в града и широк булевард. Представи си и някой черен път. А сега си представи място, на което няма път, но е възможно от там да мине кола. Още от раждането в части от мозъка ни има заложени нервни връзки за оцеляването - за дишане, хранене, за плач, който изпълнява сигнална функция. При растежа и развитието на детето в главния мозък
отделни участъци стават готови да се превърнат в път
ако водачът - родителят, покаже на детето нещо ново, което е достъпно за възрастта му. Когато то се опита и мъничко се справи, това е равносилно една кола да е направила коловоз там, където преди е нямало път. Повторното и многократното изпълнение на новото действие вече създава скоростен път между центрове в мозъка и така опитът на детето се обогатява с това ново действие. Колкото повече нови полезни навици стимулираме децата да усвоят, толкова
по-малко "място" ще остава за лоши навици в бъдеще
които се създават и затвърдяват със същия "строителен" механизъм. За да развием специална способност, Вальо, това означава, че там някъде в мозъка ни е имало благодатна почва или с общуването с нас нашите родители и учители са полагали здрави основи, а после и ние сме доизграждали магистрала с множество прилежащи отсечки, пътни възли, виадукти.
Удивително е колко благотворно за качественото строителство на навиците у децата е
сътрудничеството, синхронът в действията и подкрепата
между значимите хора в живота им - техните родители и техните учители. Съперничеството между тях и недоверието объркват детето, повишават тревожността и може да култивират негативно отношение и детско недоверие към авторитетите в живота му, което да остане трайна черта в характера му и на възрастен. А доверието ги превръща в една силна коалиция, която с лекота обогатява опита на децата и осигурява важна взаимна и синхронизирана подкрепа в случай на по-крехки възможности от физическо боледуване или от някакво увреждане. Взаимното доверие освобождава за смело творческо стимулиране и двете грижещи се страни, което вдъхновява детето и то от малко свиква да преодолява трудностите на деня и на живота - по-лесните - по навик, а по-специалните - творчески!