Претоварен съм. Връщам се от работа и съпругата ми ме залива с думи какво е правила цял ден с детето, какво е искало то и колко трудно се е справила, понякога се хвали и какво супер решение е намерила. Приготвяме вечерята, като се прибера. През деня тя разхожда детето навън. Обичам я, бяхме много влюбени. Тя е красива и интелигентна. Има обаче нещо, което накърнява доверието помежду ни. Дали това, че са разведени родителите й и е отраснала само с майка си, има значение? Като взема детето в ръцете си, жена ми бърза да ми прави забележки. Някак все се изтъква, че само нейните действия са правилни. Личи й, че ме ревнува от жени, но не само от колежките ми. Уточнявам това, защото жените на някои мъже ги ревнуват и от приятелите им. На работа успявам да се съсредоточа и да не мисля за проблемите, но като разговарям с колежка, вече внимавам. Все ми се струва, че жена ми ще го изтълкува неправилно, нищо че няма как да види с кого говоря на работата ми. Като се прибера, вече се контролирам, гледам да не споменавам нищо служебно, за да избегна споменаването на конкретни хора. Мисля, че ме ревнува и от детето. То е момиченце. Заподозрях я и не мога да се отърва от тази мисъл, че тя иска да ме отчужди от детето, да ме държи настрани от него. За какво? Не съм параноичен, а не мога да се освободя от това чувство, не го харесвам и много искам да се отърва от него, затова ви пиша с надеждата, като го разкажа, да ми олекне. Не си правя илюзии, готов съм и на същински консултации, каквото зависи от мен, да направя необходимото - нещо да променя у мен, ако трябва, да помогна и на съпругата ми да се отпусне и да не трепери за това приносите за детето да са само нейни. Преди да се оженим тя вярваше, казваше го, че нейният живот ще е различен от този на майка й и баба й и че ми има пълно доверие за това. Боян, 28 г.

Здравей, Бояне! Споделяш какво е да се загнезди в ума онова бавно разяждащо недоверие, да ти се иска, като се събудиш, да го няма, да е изчезнало като кошмарен сън, вместо вероятно да се питаш ти ли го допусна в себе си, или любимото момиче си го внуши и го предаде на теб.
Да беше като грипен вирус - ще се преболедува
и дори може да създаде имунитет, за да може в бъдеще "имунната система" на възприятията да го разпознае, да го прихване и да го отпрати. Този вирус може да вирее само при двойки, които нямат съпротивителни сили срещу него...
Засега отчиташ като симптом, че се чувстваш претоварен. "Връщам се от работа и съпругата ми ме залива с думи какво е правила цял ден с детето, какво то е искало и колко трудно се е справила, понякога се похвалва и какво супер решение е намерила".
Под повърхността на отегчението и умората
от работата като че ли имаш впечатление, че съпругата ти може би пресилва домашната натовареност и усилията си за справяне. "Приготвяме вечерята, като се прибера. През деня тя разхожда детето навън". Подсказваш, че не й остава време да приготви нещо, преди да се прибереш, или може би допускаш, че не полага усилия да се организира по-добре? Може и да ти минават мисли, че така си е решила - че ще приготвяте заедно вечерята, а денят й ще е на разположение само за нуждите на бебето. 
Вероятно голяма част от младежите си мислят, че сега е най-модерното време. Това е така хронологически, но, разглеждайки историята, и по-специално развитието на отношението на възрастните към децата във вековете, може да се смръщим, че
някои слабости и проблеми не избледняват във времето
Има ги и днес на фона на все по-голямата информираност и достъпност на науките. И някак "научно" намират пробив чрез колективни и лични родителски "теории". Деветте месеца преди да се появи на бял свят детето не се използват пълноценно в подготовка за родителството и за съпружеството на двойката като родители. Споменавам това не заради споделеното от теб, Бояне, като от писмото не се разбира конкретика по тези въпроси, а защото
напрежение в много млади семейства е често срещано
поради такава причина.
"Обичам я, бяхме много влюбени. Тя е красива и интелигентна". В сегашно време заявяваш обичта си и две качества на жена ти, с които я обрисуваш, а в минало време звучи вашата влюбеност. Това е проблем или съдба на всеки приказен сюжет. Ако приказката, в която героите са израствали, понасяйки някакви изпитания, завършва с приказната сватба и обещание за вечност в щастие - "и заживели щастливо, както живеят и до днес", то
житейската приказка
с изпитанието на героите й започва точно от този момент нататък. Ако детството им като изпитание е било пощадено от наранявания, от недостиг на родителска любов, от отхвърляне или някак белезите са зараснали, то и героите са пораснали след сватбата да организират живота си според житейските реалности. Иначе като омагьосани носители на родителски несполуки и на също техни "теории" те биха могли да тровят собствения си живот, в който любовта да вехне и да са
непълноценни източници на жизнени сили за детето си
"Има обаче нещо, което накърнява доверието помежду ни. Дали това, че са разведени родителите й и е отраснала само с майка си, има значение?". Някои често повтарящи се съответствия може да предизвикат смут. Може би си чувал, че децата на разведени родители по-често също се развеждат. Случва се да създадат семейства млади хора, които и двамата са деца на разведени родители. Някои вземат решение техният брак да е стабилен, различен от този на родителите, но щом започнат да се проявяват и зачестяват съпружеските спорове и проблеми, ги завладява стрес и безпокойство и довеждат брака си до несполука по самосбъдващо се пророчество. Други по тази причина дори не сключват брак донякъде от 
суеверие, което едва ли помага много
разбирателството и любовта да са с по-дълъг гаранционен срок. Това е тема, Бояне, по която би било полезно съмненията, страховете, смущенията да бъдат споделени в консултация и най-добре от двама ви. Във възрастта, в която сте със съпругата ти, съветите на родителите дотягат. Младите хора понякога са просто потиснати, напреженията им нямат свое разпознато име и не биха искали да тревожат родителите си. Може да не чувстват сигурност, че ще им помогне и споделянето с добри приятели.
"Като взема детето в ръцете си, жена ми бърза да ми прави забележки. Някак все се изтъква, че само нейните действия са правилни". Уточнявайки, че жена ти е отгледана само от майка си, може да ти се струва, че това е причина тя да обсебва детето. Има и друго, Бояне.
Когато детето е бебе
много майки преживяват нервно месеци наред в специфичната първична привързаност. Дали е биологически заложена и се включва като защита за оцеляването на бебето и как не се задейства при отделни майки, това е специална отделна тема. Възможно е причина за раздразнението на жена ти към теб, когато държиш детето, да е не стремеж да е единствена в неговия свят, както майка й е била номер едно в нейния, а такъв актуален за периода проблем, в който майките са ревниви към бебето и са видимо нервни, когато някой, дори и близък, го докосва. Ако е така, този период ще отшуми, но начините да се облекчи този процес и той да не се развие в друго усложнение по-късно не са универсални. Общите препоръки могат в консултацията да намерят специфично и
най-удобно за всяко семейство решение
"Личи й, че ме ревнува от жени, но не само от колежките ми. Уточнявам това, защото жените на някои мъже ги ревнуват и от приятелите им". Разказваш, че на работа успяваш да не мислиш за тези проблеми, но се контролираш при разговор с колежки вероятно по начин, който нарушава спонтанността на общуването в работата, а може би те и напряга на фона на разговора да следиш за всеки свой жест или дума. Казваш, че жена ти няма как да види нито тези разговори, нито твоите усилия, но ти ги полагаш.
За да имат малко повече смисъл
и с това и по-малко да ти тежат, може би е добре, Бояне, да си решиш за себе си на какво посвещаваш тези усилия. Може да е на обичта ти към жена ти, може и да е на себе си - за твоето усъвършенстване разговорите на работа да са недвусмислено професионални и само колегиални. Иначе ми се струва особен вид самонаказание. Контролираш се и вкъщи - избягваш споменаването на конкретни хора и това напрежение може да породи ответна враждебност към жена ти. Вече ти се струва, че тя те ревнува и от детето, което е момиченце, подозираш я, че иска да те отчужди от него.
Тази мисъл се загнездва натрапчиво
и може би се страхуваш, че ще те разболее, ако не предприемеш преодоляването й без отлагане. Ориентираш се към това да споделиш, като може би имаш опит от миналото, че така ще ти олекне. Кавалерски - а вярвам и от обич - си готов, каквото зависи от теб, да го направиш - нещо да промениш у себе си и да помогнеш и на съпругата си да се отпусне и да споделяте заедно грижите и радостта от отглеждането на детето ви. Крепи те упованието, че, макар към момента загърбила вярата си и самообещанието си, че нейният живот ще е различен от този на майка й и баба й, тя ще си припомни силното чувство на доверие, което е изпитвала в периода на решението да свържете живота си заедно.
В обръщането ти за помощ, Бояне, има нещо много благородно и към жена ти и детето, и към себе си, и към любовта. То произтича от смелостта да погледнеш у себе си всяка наченка на лошо отразяваща се слабост - съмненията и подозренията си, личното раздразнение. Има обаче и
изправяне пред разочарованията
но за да ги преодолееш. С това започва и осъзнаването на разболяването от грип - с физическата болка и със силното съжаление, че ни е сполетял, че боледуването може да е мъчително и изтощаващо, но и с решението през това време добре да се погрижим за себе си и за другарчето, от което може да сме го прихванали, или можем да го заразим. Катаклизъм за понасяне и за грижа към себе си и другия, с която укрепваме заедно здравето си и живота си!