Над двадесет малки и млади таланти, бъдещи виртуози на пианото от Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“ участваха в майсторски клас, който води именитата пианистка с блестяща световна кариера Мария Принц. Дъщеря на големия български композитор и диригент Константин Илиев, чиято биография е свързана с русенското музикално изкуство, Мария Принц от години живее в Австрия. Тя свири с водещи оркестри в цяла Европа, изнася музикални рецитали, работи с едни от емблематичните певци и музиканти. 
Майсторският клас на Мария Принц е едно от събитията, с които започва мащабната поредица за артистично отбелязване на 60-ата годишнина от създаването на училището. 
Именитата пианистка не за първи път води майсторски клас с талантливи русенски деца. В последната пауза след заниманията й с камерните музиканти и непосредствено преди финалния концерт на всички участници в мастеркласа тя отдели време, за да отговори на въпросите на вестник „Утро“.

- Госпожо Принц, сегашното ви идване в България само заради този майсторски клас ли беше? 
- О, да! Дойдох специално за това - в четвъртък сутринта летях насам, а довечера /в неделя вечерта - б.а./ пътувам обратно. И трябва да ви призная нещо - Русе май е единственият град в България, където идвам винаги с удоволствие. Това е така, защото тук срещам прекрасно отношение към музиката, към изкуството въобще и към мен в частност. Уважението към истинските ценности и по-специално към музикалното изкуство, е на висота. Затова тук се чувствам добре. Още повече, че тук срещам чудесни колеги - преподавателите в Националното училище по изкуствата, които работят толкова всеотдайно и с такъв професионализъм, че заслужават адмирации. Това, което те правят, независимо какво им струва и какво им отнема, би могло да се нарече подвиг. И аз се радвам изключително много, че срещам такива подготвени и сърцати хора, предани на музиката и на изкуствата. 
- По време на тазгодишните ви занимания с русенските ученици имаше ли дарования, които да ви впечатлят? 
- О, определено има няколко деца, които са много талантливи. Ние с тях работихме най-вече за подготовката им за явяване на международния конкурс "Франц Шуберт", който провежда НУИ и който е една авторитетна изява за младите хора. Надявам се въпросните талантливи ученици, с които работихме по време на майсторския клас, да се представят успешно не само на конкурса "Франц Шуберт", а и на други състезания и други сцени. Аз ще продължа да следя развитието им и много ми се иска да вярвам, че ще продължа да чувам все повече за тях. В интерес на истината, трябва да уточня, че тази година аз не участвам в журито на русенския конкурс "Шуберт". От една страна, смятам за правилно съставът на журито да се променя, а не да бъде един и същ, а от друга страна, това ме мотивира още повече да работя и да подготвя децата за артистичното състезание. Сега, когато приключва работата на майсторския клас, мога да кажа, че съм спокойна за представянето на децата. И макар че аз няма да бъда в залата и ще бъда далече от Русе, мислено и емоционално ще бъда заедно с моите ученици. И от сърце им пожелавам успех - и на тах, и на техните преподаватели. 
- Какво ви предстои на самата вас, след като се завърнете от този, очевидно приятен за вас ангажимент в Русе? 
- Като начало ми предстои един много вълнуващ концерт на 12 ноември в Лондон - той е посветен на 60-ата годишнина на оркестъра на Academy St Martin с музикален директор Джошуа Бел. Аз съм в организационния комитет на честванията и участвам с много неща в съпътстващата програма. Самата гала на 12 ноември включва интригуваща програма с творби на Моцарт, Менделсон, Бетовен и една британска премиера на Ховър Биймиш. Концертът под палката на сър Невил Марина ще бъде в една от най-престижните зали в Обединеното кралство - Queen Elizabeth Hall. 
- А на вас лично какви концерти ви предстоят? 
- На 29 ноември имам едно представяне в Голямата зала на Виенската опера заедно с един от най-големите имена сред съвременните певци - френския баритон Людовик Тезие. С него ще изпълним песни и арии из опери на Ференц Лист, Роберт Шуман, Франц Шуберт, Пьотър Чайковски, Джузепе Верди и други композитори. Ангажиментите ми продължават с концерт в Щатсопера. 
- Календарната година наближава своя край. Като се оглеждате назад, как ще определите вашата 2019 година? 
- За мен тя беше една пълноценна, успешна и щастлива година. Неотдавна, на 12 октомври, с голям успех премина мой концерт в Музикферайн, като част от успеха беше и поканата, която получих заедно с колеги от Виенската филхармония да участвам в следващия музикален фестивал през април 2021 година. Тази година наистина беше една от най-интересните за мен. Имах два рецитала - във Франкфурт и на един фестивал в Испания, направих самостоятелен рецитал в Карнеги хол в Ню Йорк, като през октомври имах отново изяви в САЩ в Австрийския културен институт в Ню Йорк и в столицата Вашингтон. Пак през тази година излезе дискът, който записахме заедно с мецосопраното Маргарита Грицкова. Дискът включва песни и романси от руски композитори като Сергей Рахманинов, Пьотр Чайковски, Николай Римски-Корсаков. Имам записани и още два диска, които предстои да бъдат издадени през 2020 година. 
- Ритъмът ви е доста натоварен, но имам чувството, че точно такъв енергичен режим е вашата естествена среда...
- Винаги се чувствам добре, когато програмата ми е наситена. Всъщност, истината е, че аз друго не познавам. Обичайно графикът ми е доста напрегнат и за мен това е най-нормалното нещо на света. 
- Ето, сега отделихте време за майсторския клас в Русе. Как успяхте да вместите този ангажимент в програмата си? 
- Дълбоко съм впечатлена от работата на директорката на НУИ Мария Дуканова и нейния екип. Вече от двадесет години имам възможност да наблюдавам какво се случва в училището и не мога да не отбележа факта, че и стилът на работа, и духът, който цари тук, са много, много далече от бюрократичните нрави, което би било изключително опасно за артистичната атмосфера на едно такова училище. Най-ценното е точно това - тази артистична атмосфера, която наистина създава благоприятна почва и всички условия и за колегите преподаватели, и за учениците да се съсредоточат върху най-важното: върху произведенията, върху изпипването на детайлите, върху подготовката и върху нагласите си на бъдещи артисти. 
- А кога русенци отново ще могат да ви чуят като изпълнител? 
- За съжаление, докато работех с майсторския клас, до мен достигнаха информации, свързани с фестивала "Мартенски музикални дни", които, меко казано, са озадачаващи. Ако наистина се вземе решение фестивалът да поеме посоката, за която се говори, опасявам се, че скоро русенци няма да ме чуят да свиря. Ще видим.