- Госпожо Николова, ако трябва да прецените какво е важно за развитието на Русе, какво бихте откроили?
- Липсата на свързаност. Връщам се 25 години назад, за да ви разкажа как през 1992-1994 г, когато бях окръжен прокурор и имахме проблем с покриването на дежурства от страна на следователи. Тогава г-н Донев беше шеф на Следствената служба в Бяла и той се оплакваше, че не им достигат хора, тъй като непрекъснато трябваше да посещават произшествия точно по този път Русе-Бяла. Имайте предвид, че тогава нямаше чак такава интензивност на движението, нямаше ги бързите коли, нямаше ги туристите, нямаше ги стотиците камиони. Сега е още по-страшно. 25 години нищо не е направено, а ситуацията е влошена драстично.
- И какво може да направи един кмет?
- Ще ви кажа аз какво ще направя. Ще изискам от Общинския съвет да вземе решение и да ми позволи да настоявам пред Регионалното министерство и пред АПИ да се ускори процесът по изграждане на магистралата до Търново. За този път ние го чакаме вече 45 години. Това правителство обеща да направи магистралата и ние му вярваме, че ще стане, но освен нея, алтернативният път, който сега е основен, трябва да има трета лента за движение. Сега губим хора в катастрофи, а иначе уж се борим с демографската криза.  
Без свързаност между регионите ние не можем да си мечтаем даже за икономически просперитет. Тази отдалеченост на Русе и липсата на добра пътна връзка е в основата на липсата на достатъчно инвестиции. Заприличали сме на Зимен хребет от „Игра на тронове“ - северното кралство, далеч от столицата.
- Какви са причините толкова да се бави магистралата и да нямаме трета лента до Търново?
- Няма да изброявам всички, защото става дума за 45 години, но през последните осем години общинската администрация по политически произход е идентична с правителството. Няма как да влезе в конфликт, в по-дръзка и изискваща комуникация, след като всички се отчитат на едно място.
- А вие как ще го направите?
- Директно и пряко, с безотказно стоене пред вратите на министрите, дори с местен референдум, който да принуди властта да предприеме действия. Не бих спряла гражданите в протест дори на табелата на Русе.
Ние не сме се научили, че освен задължения, имаме и права. Задълженията ни ги налагат по хиляди начини, но в демокрацията ние трябва да изискваме правата си. Ако трябва силово, бурно, яростно, но да ги защитаваме. 
Наше право е да имаме свързаност с останалата част на България. Идеята е да живеем лесно и да пътуваме безопасно, за да дадем най-доброто от себе си във всяка сфера на живота. Много от децата ни учат в София или други градове в западна посока и ако има добър път, ще се връщат лесно - нали това искаме от тях - да се завръщат.
Да не забравяме, че това е Европа - движение на стоки, хора и капитали. Тук движението е тежко и опасно. 

 

 

 

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!