При гостуването на "Лудогорец" в Русе преди седмица, отборът пристигна ден преди мача, отседна в много добър хотел, а менюто на играчите бе специално подбрано. "Лудогорец" от Разград, който нато население се мери, да речем, с "Чародейка". Но пък има големи пари в касата.
Футболистите на "Дунав" от "европейския" Русе тръгнаха като сираци за двубоя си с "Арда" и отседнаха в хотел "Сити", но нямаше кой да ги нахрани. Просто нямаха пари по това перо. Факт!
И разходите по обяда на момчетата бил поет от старозагорски бизнесмен, добър приятел на старши треньора Людмил Киров.
Това ли е дъното? Засега така изглежда и дано не се окаже, че е само спирка по пътя надолу.
Говорим за отбор в елита на българския футбол и за футболисти, които се справят мъжки в условията на пълна неизвестност какво бъдеще се задава пред техния тим. Ще го има ли, няма ли да го има, кой ще го финансира, кога ще получат заплати и премии. Нали всички хранят семейства и футболът за тях не е просто хоби или безгрижна следобедна разходка. Футболът е тяхната професия, която обикновено трае десетина години.
Като се замисли човек какво прави "Дунав" на мускули, няма как да не се запита така ли няма да се намерят спонсори, готови да хвърлят спасителния пояс. Ей така, от иначе така често и така шумно демонстрирания местен патриотизъм. Най-малкото да го направи от уважение към труда на тези момчета. 
А и нека да си кажем истината - ако днес в България се говори за Русе, то е основно заради футболния отбор. Загубим ли го, каква ли ще е ползата от вечните гръмки послания и непрекъснати сантиментални приказки колко европейски и напредничав бил градът ни.