Родена 9 юни 1960 година в Русе. Инж. Диана Иванова е завършила РУ „Ангел Кънчев“, Магистър по специалност „Автоматизация на производството“. От 21 години е директор на Професионалната гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова" – Русе - първото извънстолично девическо професионално училище със 122 годишна история.

Лични награди и отличия: „Директор на годината – 2018“ в Националния конкурс на Синдиката на българските учители; грамота „Посланник на Русе” за високи постижения и принос към подобряване имиджа на Русе; почетно отличие „Неофит Рилски” за дългогодишна цялостна високо професионална трудова дейност в системата на народната просвета; награда „Русе" 2011г. за значителен принос в развитието на професионалното образование и активна педагогическа дейност.

Високо признание за ръководения от нея преподавателски екип са:
- престижната награда „Русе” за принос в развитието и утвърждаването на иновации в образованието и индустриалното развитие на града;
- индивидуалните награди „Русе” на учители от гимназията за „Цялостен принос в предучилищното, началното, основното и средното образование”;
- приза за „Най - добра практика за учене на възрастни” на МОН, присъдена на училището и създадения към него по Програма „Phare” Център за обучение на кадри в шивашката и кожарската промишленост в Северен централен планов район.

Инж. Диана Иванова е член на Браншовия съюз на производителите от леката промишленост; на Българската асоциация за текстил и кожи; на Секторната комисия в областта на образованието и пазара на труда към Областна управа- Русе; рецензент към Национална агенция за професионално образование и обучение; сътрудник към Националния институт по образование; член на работни групи към МОН за разработване на нови учебни планове, изпитни програми за придобиване на степени на професионална квалификация по професии, системи за оценяване; консултант по кариерно консултиране.

В партньорство с бизнеса и различни институции, Професионална гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова” – Русе има богат опит в реализирането на редица проекти – по Програмите: „Леонардо да Винчи”, „Еразъм+”, „Phare”, Трансгранично сътрудничество”, „Развитие на човешките ресурси”, Програми на МОН, Проекти „Публично частно партньорство” с представители на бизнеса, Проекти за „Развитие на клъстерите в България”, SES-Германия, USAID – Правителство на САЩ за България, GTZ – Посолство на Германия в България, с организация „Junior achievement България“ и фондация „Америка за България“, Bolton Universiti UK, Landesakademie Deutschland и др.

Диана Иванова е кандидат за кмет на Община Русе, издигнат от ПП ГЕРБ.

 

Ключовата дума за нея е „духовност”. Без значение за какво става дума – дом, семейство, работа, родина, свят… Духовността е онази благодатна почва, върху която с любов и грижа израства всяко посято семе. Не случайно една от любимите й книги в последно време е „Божията формула” на португалския журналист и писател Жозе Родригеш душ Сантуш. „Живеем с убеждението, че всеки от нас е отделно същество, а всъщност сме част от неделимо Цяло.” Цитатът е от Сантуш, но той е малък щрих, който отваря вратата към света, в който вярва и според чиито закони се старае да живее Диана Иванова.
„Всяка наша мисъл и действие слагат отпечатък върху живота на Цялото, ето защо е много важно да сме отговорни както към думите, така и към делата си. Не можем да се надяваме на живот в чистота, ред и хармония, ако сеем семената на омраза, ако не предаваме и не изграждаме духовни ценности в децата си, ако не сме грижовни към света около нас, към планетата като цяло!”, изповядва личната си религия Диана Иванова. И е убедена, че „където и да съм, винаги ще открия за кого да се грижа”.  Думата „грижа” е другият ключ към същността й. Тя е силата, която движи живота и му придава смисъл – да има на кого да раздадеш любовта си, да го оставиш малко по-щастлив, добър и светъл след съприкосновение.

 

В старата кооперация на ул. „Плиска” в Русе ухае на прясно изпечен хляб.
Така ухае празникът, така ухае преданата обич, сигурността…
Диана свещенодейства в кухнята…

Тези, които познават енергичната делова жена, готова да постави ред навсякъде и във всичко, дори и не подозират, че тя предпочита сама да меси хляба си, да кваси млякото, да пече сладки, да прави торти, обожава да готви. Време? Време винаги се намира за важните неща, усмихва се Диана. Кои са важните? Да правиш това, което обичаш, и то да е полезно за другите – това е простата формула на пълноценния и щастлив живот.

Облечена със спортна тениска и панталон, Диана ни посреща в дома си. Присъствието й успокоява и вдъхновява. Тя е естествена. Обича спортния и делови стил, без много труфила и тежък грим - само толкова, колкото да подчертае женствеността и грижата към самата себе си. Останалото е работа.

Уютен и добре организиран, без претрупаност и показност, домът й също разказва много за стопанката си. Това, което се усеща, дори без много вглеждане, са две неща – книги и зелени растения. Стената е отрупана със и снимки на любимите й същества – децата и внуците. Двамата „големи” Йоан и Деян са на по 3 години и половина, имат само 26 дни разлика. Най-малкото внуче, Ники, е едва на 6 месеца. Въпреки, че има син и дъщеря, Диана брои децата си за четири. Сърцето й не прави разлика между родните деца и техните обични половинки.

Спомня си, че най-щастливият период от живота й е било времето, когато къщата й е била с много деца – приятелите на сина и дъщеря й често буквално живеели у тях. Антрето било заринато с обувки, масата отрупана с детски смях. Приятелчетата често се шегували „Лельо Диди, осинови ме! Толкова е хубаво у вас!”

Всъщност именно любовта към децата е силата, която движи живота на Диана Иванова и предопределя съдбата й. Тя е убедена, че от това, което ще посеем в тях днес, зависи в какъв свят ще живеем, на какво ще се радваме утре. Като педагог и директор на Професионалната гимназия по облекло, Диана Иванова е приела за своя мисия да вдъхва увереност на младите хора, да им показва, че има и друг свят, който е красив и възможен и към който всеки от тях може да принадлежи – просто трябва да повярва и да поиска!
„Аз съм дете, което е получило много любов и подкрепа. Гледана съм в две къщи – на родителите ми, и на вуйчо ми и вуйна ми. Те нямаха деца и ме обичаха като свое”, разказва Диана, докато ръцете й чевръсто месят тестото за питата. Да меси хляб я научила баба й. Жената предала на внучката си и любовта и вярата в Бога, която е дълбоко в сърцето и семейството.

Детството й минало около Парка на Възрожденците и Пантеона, където е родната й къща. По това време там все още се е извисявала камбанарията на църквата „Всех Святих”, а в парка е било старото гробище на града. Заради професията на родителите си, свързана със сценичното изкуство, Диана имала щастието от малка да се докосне до артистичните среди на Операта и Театъра,  дори до истинската сцена. Едни от най-силните й вълнения в детска възраст са свързани с ролята й на детето в операта „Мадам Бътерфлай”. Участвала във всички представления от 3 до 7-годишна възраст. Сашка Ангелова е нейният учител по пиано почти 10 години, а и до днес е нейн приятел и духовна опора.

За оформянето й като личност отражение дават семейните приятели и изключителни таланти от „златните“ години на операта и театъра в Русе – Димитър Крушовенски, Кирил Кръстев, Николай Здравков, Пенка Маринова, Анастас Анастасов, Мария Венциславова, Ана Ангелова, Мими Николова, Стефан Димитров, Ангел Геров, Елена Стфанова, Константин /Диди/ Димчев, Стефка Евстатиева, Иван Консулов, Пенка Дилова, Добри Маников, семейство Хаджимишеви, Виолета Шаханова, Огнян Стамболиев, Силви Стамболиев, Ромео Райчев, Иван Филев, Надя Руменин, Надя Абаджиева, Стоян Георгиев...

Страстта й към музиката, операта и театъра е неугасваща и до днес. Тази страст Диана Иванова предава не само на децата и внуците си, но и на своите ученици. През годините Професионалната гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова“ шие костюмите и аксесоари за декори на много оперни и театрални постановки, а Диана Иванова намира начини да направи достъпа на възпитаниците си до изкуство и култура възможен и желан. Децата й /защото всички са й деца!/ ходят заедно на театър и опера. И това съприкосновение понякога наистина обръща съдби. Емблематичен в това отношение е примерът с популярния български актьор Александър Сано. В свои интервюта той признава, че като ученик в Професионалната гимназия по дизайн и облекло в Русе, човекът, който за първи път го е завел на театър, е именно учителката му по автоматизация на производството Диана Иванова. След представлението стоял като омагьосан дълго време. „Усетих как нещо в душата му се преобърна, запали, вдъхнови.“, спомня си с умиление Диана Иванова, а приятелството й с актьора продължава и до днес.  

Неотдавна при снимки за нов филм в Русе Александър Сано я изненадал в училище. Пристигнал без предупреждение. Срещата била толкова вълнуваща, че продължила часове. Сашо обиколил класните стаи. Зарадвал учениците. А тайната мисия на Диана била неговият пример на успял млад човек, който е стоял точно на тези чинове, тичал е по тези коридори, да вдъхнови и тях, да ги накара да повярват, че могат да станат Големи и не трябва да се отказват да мечтаят, да се трудят и да вярват в себе си…

Разговорът за Александър Сано ме накара да попитам Диана за бунтарството – младите хора са бунтари, а е всеизвестно, че всяко статукво се бои от тях. „Обичам бунтарите“, отговори без да се замисли учителката с над 30-годишен педагогически стаж. „Самата аз определям себе си като човек с непокорен дух. Считам, че точно бунтарството, но интелигентното бунтарство, е двигателят на всяка положителна промяна. Готова съм да изслушам всяко мнение, различно от моето. Различно мислещите трябва да се уважават, опонентите също. Човек трябва да е винаги готов да се учи и да се развива, да е отворен към новото и нестандартното, стига то да е добре мотивирано.”, убедена е Диана Иванова.

„Изисквам изключително много, винаги първо и най-много от себе си. Знам, че много от нашите ученици идват от проблемна семейна среда, но когато им покажеш, че има и други взаимоотношения, друга култура, друго изкуство, различно от чалгата, виждаш как нещо трепва, нещо се променя и това ти дава смисъл и надежда. За мен винаги е било важно децата да растат в здрава, любяща и подкрепяща среда, в каквато съм израснала и аз.”

Личи си, че вярата и изкуството изпълват живота на Диана. За да не къса традицията и връзката си с певческото изкуство още от времето, когато е пяла в детския хор „Дунавски вълни” при маестро Антоний Николов, и до днес продължава да пее всяка неделя в църковния хор при храма „Света Богородица”. Освен това и е църковен настоятел и дарител на храма „Всех Святих“. Но как всичко това се връзва със специалността й на инженер по „Автоматизация на производството”?  

Животът е математика, казва Диана.  „Музиката е математика. Вселенската вибрация е математика… Каквото и да правя, винаги влизам в някакъв ритъм. Мога да си тактувам нещо или да си пея някоя мелодия, която в този момент ми е в главата, най-често ария от някоя опера, рок, метал или техно …”

Разказва, че всъщност е гледана като за момче. Тя е второто дете в семейството и понеже сестра й /красивата русенска балерина Евгения Ангелова и майка на характерната актриса Ралица Константинова/ поема по пътя на сценичното изкуство, нея са я насърчавали към точните науки. Вуйчо й, корабен капитан, често я водел със себе си по реката. Учил я да управлява лодка, катер, кораб, а eдва 10-годишна баща й я качил на мотора и й показвал как се движи и направлява модния тогава CZ.

Но не само това я е тласнало към математиката и инженерството. Голяма роля за избора й има докосването й до една емблематична за Русе личност – Апостол Арнаудов, тогава директор на Техникума по електротехника, където завършва средното си образование. Отличната й диплома и страстта към математиката й позволява да се класира в наскоро откритата специалност „Автоматизация на производството” във висшето учебно заведение в Русе.

  Със съпруга си Дамян се запознала на студентска бригада. Убедена е, че това е любовта. Когато заговори за него засиява. „Той е най-милият, най-грижовният, най-четящият, най-знаещият и интересен човек, макар и не много романтичен. Усеща ме и без думи. Изобщо той е една енциклопедична и много скромна личност. Умее да наблюдава и изслушва, да анализира и винаги да има вярната преценка за хората и нещата.”, казва Диана.

Дамян се присъединява към нас едва, когато питката е вече във фурната. Той е балканджия. Роден и израснал в Тревненския балкан, носи търпението и широтата на духа на планинец. Носи и тишината и мира на планината, но и фино чувство за хумор. Двамата още спорят на шега кой кого по какво е запалил. Истината е, че след повече от 30 години съвместен живот споделят освен страстта си към книгите, но и страстта си към изкуството, а най-често в делника споделят страстта си към кулинарията.

Докато в първите години на брака им Диана се посветила изцяло на дома, семейството и децата, Дамян правил кариера. Тя започнала работа като учител по електротехника и автоматизация на производството по заместване първо в Механотехникума, а след това в Гимназията по облекло. От 1998 година, когато е на 38г., става директор на учебното заведение. Доказаните й качества на ръководител и човек с широко мислене и мащаб на действие я оставят на тази позиция вече 21 години. Носят много отличия за нея и за училището, но най-голямото признание за Диана Иванова са успехите на децата й. Те пък са убедени, че тя е човек, който може да сложи ред навсякъде и във всичко.

Точно с този мотив не само родните й деца, но и нейни ученици, настоящи и бивши, са я насърчили и подкрепили в идеята да се кандидатира за кмет на Русе. Колегите и многобройните й приятели също са убедени, че й е време за много по-широка арена на действие, защото има много какво да даде за града ни.

Ами, ако питката не се получи? Ако целият този труд и всички продукти и време отидат на вятъра и накрая резултатът не е лъскава и вкусна погача, а нещо неочаквано с вкус на пълен провал?  „Няма провал.“ - усмихва се Диана, усещайки алегорията между месенето на хляба и това, което й предстои в кампанията за кмет на града. – „В живота има опитности и уроци! Не приемам това нито като битка, нито като надпревара. В тези думи има някаква агресия, а аз съм пацифист.  Приемам това по скоро като мисия, като кауза за родния ми град. Аз нямам какво да загубя, мога само да науча!” И все пак признава, че не трупа житейски знания основно на принципа „проба – грешка”, защото мъдрият се учи и от опита на другите – наблюдава, анализира, мисли и тогава пристъпва към действия!

Ароматът на готовата питка с форма на слънце насища целия въздух наоколо. Няма провал! – Продуктите са качествени, дозата е точна, ръката е уверена и любяща. „За мен хлябът е живот!”, казва Диана и разчупва уханните парчета „слънце”…

 

Купуването и продаването на гласове е престъпление