Русенската футболна съдийка Мирела Иванова получи отлична оценка за работата си като асистент на игралия се в Словения квалификационен мач за класиране на европейското първенство по футбол за жени, научи "Утро". Домакините загубиха от Русия с 0:1, а делегатът от Чехия не спести комплиментите си за българската съдийска тройка с главен арбитър Димитрина Минкова. Мирела и Екатерина Маринова бяха странични съдии.
Иванова е една от 7-те българки, които могат да се похвалят със значката на УЕФА. В кариерата си дотук тя има около 20 международни мача, включително и квалификации за световно първенство. Мирела бе провъзгласена през 2015 година от Съдийската комисия на БФС за асистент номер 1 у нас и бе наградена на специално тържество.
Учителката по физическо възпитание в Гимназията по електротехника и електроника е родена в Нова Черна. След дипломирането си във Великотърновския университет започва работа в Русе и прави първите си стъпки като съдия под егидата на Областния футболен съвет. В тази кариера напредва бързо, а най-високите й постижения досега са ангажиментите й под знамето на Европейската футболна федерация.

Реферка номер 1: Без здрава
психика си напълно загубен

- Мирела, здравей! Поздравления!
- Благодаря!
- Защо през последните години се криеш от медиите и не обичаш да говориш за себе си?
- Не знам. Може би от суеверие, че после няма да ми върви. Не обичам да съм във фокуса на внимание. 
- Научихме, че си се справила отлично на мача в Словения.
- Цялата бригада си свърши работата.
- Какво е за една жена да бъде футболен съдия?
- В България по традиция се гледа на жените по особен начин, когато опитват да направят нещо в запазени уж само за мъжете територии. Съвсем наскоро бригада от дами ръководи мача за европейската суперкупа между "Ливърпул" и "Тотнъм". И не се видя разлика, нали. Човек воюва за шанса си. Стремя се да върша работата си съвестно и хората изглежда го оценяват. 
- Имало ли е критични моменти в кариерата ти?
- И още как! Преди години бях асистент на мач от областното първенство. Сигурно се досещате какво чуха ушите ми. И това не беше всичко. Бях обсипана с такива грозни заплахи, че щом се сетя, още настръхвам. Човекът стоеше на метър зад гърби ми и използваше речник, за който просто не искам да си спомням.
- Как се върви напред след такива мачове?
- Ако психиката ти те предаде, си загубен. Важното е да запазиш концентрацията и да се абстрахираш от всякакви странични фактори. Не казвам, че е лесно, но ако искаш да продължиш напред, трябва да си силен и уверен.