Поет, критик и преводач, една от най-влиятелните и противоречиви фигури във френския културен живот на 19 век. Това е краткото академично представяне на Шарл Бодлер. И едно от най-безличните за автора на „Цветя на злото“, който си тръгва от този свят точно преди 152 години - на 31 август 1867-а. Той е един от т.нар прокълнати поети, разтърсили лицемерния еснафски морал на 19 век и продължаващи да вдъхновяват повече от век и половина, след като са сложили точка на житейския си път. Един от прокълнатите гении...
Предлагаме ви текста за Шарл Бодлер, публикуван в impressio.dir.bg.

Наричан е "баща на модерния критицизъм", смятан е за предтеча на символизма. Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен формира движението на френските декаденти от втората половина на ХIХ в.
Постромантикът, поет, естет и декадент Шарл Бодлер напуска този свят едва на 46 години.
Шарл Бодлер е роден на 7 април 1821 година в Париж в семейството на виден сенатор по времето на Наполеон, в което царят пуритански нрави.
Баща му си отива от този свят, когато Бодлер е на 6 години. Момчето силно се привързва към майка си, но тя се омъжва повторно за офицер, който работи по-късно като дипломат в различни страни. Това разбива чувствата и живота на бъдещия поет. 
Бодлер намразва жените
По-късно в творчеството си презира и обругава Жената, излива мъката си, която е изпитал като дете от предателството на майка си, която според него го лишава от любов и нежност. Бодлер описва всички злини на света със съществуването на Жената.
Още преди да навърши пълнолетие, се отдава на разгулен живот. Опознава опиума, алкохола и безразборния секс. Смята се, че по това време се разболява от сифилис, заразен от проститутка. За да го откъснат от пороците, го изпращат на пътешествие до Индия.
След завръщането си в Париж, Бодлер вече е на 23 години, но продължава екстравагантния си живот.
Майка му и вторият й съпруг успяват да поставят имуществото му под попечителство под предлог, че неразумно изразходва средствата, останали от баща му. С това го обричат на полугладно съществуване. Бодлер започва усилена работа над поетичната си книга - "Цветя на Злото".
През този период той се запознава с 
мулатката Жан Дювал, която присъства в живота му почти до края
През 1857 г. Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка "Цветя на злото" ("Les fleurs du mal"). Тя е издадена от неговия приятел Огюст Пуле Маласис, който наследява печатница в Алансон.
Книгата се посреща с неодобрение от критиката и широката публика. Основните теми - сексът и смъртта, скандализират обществото, което дамгосва стиховете като неблагоприлични. Бодлер, издателят и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал.
Стихосбирката е преиздадена през 1861 г. с допълнения.
Освен отричания поетичен сборник "Цветя на злото" и десетина естетически студии, Бодлер е оставил и три есета, посветени на дрогата - "Поема за хашиша", "Опиоман" и "Виното и хашишът като средства за разширение на личността".
В тях той описва въздействието на опиума и хашиша върху психиката, изследва влиянието на отровите върху мозъка и описва образите и усещанията, които те пораждат с определения като като напр. "хармония в най-очарователна форма" и "мигновено овладяване на рая".
Но Бодлер описва и терзанията, предизвиквани от наркотиците - "огъня на едно лъжливо щастие и лъжливо просветление".
Интересно е сравнението, което прави великият познавач на "отровите" между виното и хашиша: 
"Виното въздига волята, хашишът я парализира
Виното укрепва физическите сили, хашишът е инструмент за самоубийство. Виното прави човека добър и общителен, хашишът го дърпа към уединение. Виното, иначе казано, е трудолюбиво, а хашишът по същество е лентяй. Защо в крайна сметка да работиш, да ореш, да пишеш, да произвеждаш нещо, щом можеш да попаднеш в рая и без никакъв труд? Най-сетне, виното е предназначено за хората, които работят и които са достойни да го пият. Хашишът принадлежи към самотните наслаждения, той е създаден за презрените безделници. Виното е полезно и плодотворно. Хашишът е безполезен и опасен."
В средата на 40-те години Бодлер се увлича от творбите на Едгар Алън По. Почти до края на живота си той превежда на френски негови произведения.
Финансовите затруднения на Бодлер се засилват, особено след фалита на неговия приятел и издател Огюст Пуле Маласис през 1861 г. 
През 1864-а заминава за Брюксел, където се надява да продаде правата за своите произведения. През този период, освен пристрастеността си към опиума, той започва и да пие много.
Полужив, изтощен от наркотиците и пагубния си начин на живот, от борбата със сифилиса, майка му го завежда в Париж и го настанява в болница, където го посещават много негови приятели.
Бодлер започва да губи разсъдъка си, в последните си дни не може да говори. 
Мисълта му се прояснява само веднъж - когато го навестява мадам Сабатие
Бодлер обича платонично Аполони Сабатие, известна като Президентшата. Класната куртизанка мадам Сабатие е запленила цялата френска бохема. Не прави изключение и самият Бодлер, който е пламенно влюбен в нея и й изпраща анонимни мрачни любовни стихотворения. След като тя му се отдава, Бодлер се измъква с неясни оправдания от връзката.
Мулатката Жан Дювал не се появява в последните му дни, отдавна тя го трови с упреците си, че не може да я издържа материално.
Поетът издъхва в ръцете на майка си на 31 август 1867 година, която няма представа, че несретният й син ще се превърне в гордост за цяла Франция.

Всеки здрав човек може да изкара
два дни без храна. Но не и без поезия

Обичан и отричан, Шарл Бодлер оставя на поколенията духовно наследство, в което животът се оглежда и днес. Предлагаме ви няколко цитата от творчеството на френския титан с вечно търсещ дух. 
* Харесва ми Вагнер, но моят тип музика е звукът от котка, провисена за опашката през прозореца, опитваща се да се хване за стъклото с нокти.
* Всеки здрав човек може да изкара два дни без храна. Но не и без поезия.
* Светът се върти около неразбирателството.
* Има само три същества, достойни за респект - свещеникът, войникът и поетът. Да знаеш, да убиваш, да създаваш.
* Любовницата е бутилка с вино, съпругата е бутилка от вино.
* Какво е изкуството? Проституция!.
* Единствен Бог може да управлява без да съществува.
* Танцът разкрива всичко мистериозно, скрито в музиката. Танцът е поезия с ръце и крака.
* Всички сме родени, белязани от злото.
* Всеки, който знае как да забавлява, има правото да говори за себе си.
* От утробата на изкуството е родена критиката.
* Откъдето и да идваш, Рая или Ада, какво значение има, о, красота!
* Винаги съм се чудел на това, че на жените е позволено да влизат в църквата. За какво могат те да говорят с Бога?
* Да работиш не е толкова скучно като да се развличаш.
* Животът е болница, в която всеки пациент мечтае да се премести на друго легло.
* Красивото винаги е странно.
* Да правиш любов означава да копнееш да влезеш в другия, а творецът не излиза никога от себе си.
* И мъдрите, и пройдохите мислят за удоволствието и всеки тича към избраното от него кътче, за да изпие чашата на забравата.
* Гениалността не е нищо друго, освен повторно уловената младост.
* Силният предугажда брат във всичко силно и вижда свои чеда във всичко, което се нуждае от закрила или утеха.
* Системата е един вид проклятие и ние сме принудени постоянно да се отричаме от нея.
* Малцина имат право да царуват, защото малцина са обладани от голяма страст. А тъй като днес всеки иска да царува, никой не умее да управлява себе си.