На 5 септември Русе и българската журналистическа общност изпратиха една от най-уважаваните си личности. На 77-годишна възраст почина Бояна Шандуркова, дългогодишен журналист, репортер и документалист, чието име десетилетия наред бе синоним на професионализъм, ерудиция и класа. 

За 50-ия юбилей на Буша, както я наричаха колеги и приятели, колегите й от РТВЦ-Русе заснеха кратък портрет (от който взаимстваме и заглавието на този текст). Ето как започва той:
„Вазов като че за нея е написал „Природата веща беше се сбъркала. Тя от ней да стори гений бе искала и затуй в глава й като в една пещ хвърли толкоз огън и възторг горещ“. 

Бояна е дете на баща наполовина българин, наполовина руснак и майка наполовина арменка, наполовина сръбкиня. И това вече дава генна заявка за интересен случай, но на нея не й е достатъчно. Покрай актьорската професия на баща си, школото в Силистра, а по-късно и училищата в Плевен, Кюстендил, Габрово, Разград и Търговище допринасят за развитието на нейните разностранни таланти и за изграждането на неповторимия й образ.

Следват сполучливи опити на театралната сцена и в пресата, но истинското си признание Бояна намира в Телевизионен център-Русе. За телевизията през 1974 година я открива безпогрешното око на Николай Шандурков...  Топлият й, богато орнаметриран и чудесно овладян глас зазвучава в ефира, оглася салони и площади.“

Началото - край Дунава, в Силистра

Бояна Шандуркова е родена в Силистра. Градът остава завинаги вплетен в личната й история - там е родена и майка й, а родната къща на бъдещата журналистка е стояла върху разкрития по-късно под нея и двора й античен Епископски дворец от IVЦVI век. В самата Силистра прави и първите си стъпки в професията й в местния Радиоцентър.
В коментар под публикация на страницата „АРТ Силистра“ във Фейсбук Буша, както я наричаха колеги и приятели, описва връзката си с родния град с думи, които разкриват колко дълбоко тя носи корена си в себе си. И споделя, че Силистра остава нейният град, част от нейния свят, макар че е живяла в родния си дом само през първите си пет години, а по-късно още пет - между деветнайсетата и двайсет и четвъртата.

Русе и раждането на регионалната телевизия

През 1975 г., когато е създаден Регионалният телевизионен център (РТВЦ) в Русе, Бояна Шандуркова е сред първите журналисти, назначени в него. Оттук започва пътят, който я превръща в емблематично лице на русенската телевизионна журналистика - път, продължил повече от три десетилетия и половина в екипа на регионалния център на Българската национална телевизия.

Тя посвещава професионалния си живот на културата и историята, разказвайки от малкия екран за хората на изкуството и значимите личности на Русе. В творческата  й биография остават десетки документални филми и телевизионни материали. Сред най-значимите й авторски продукции са лентите „Наричаха ги Русенската школа“, „Следа към себе си - Никола Терзиев-Желязото“, „Панайот Хитов - между легендата и истината“ и „Тя беше родена свободна“ - заглавия, които говорят сами за себе си за посоката на нейния творчески интерес: съхраняването на паметта за русенските творци и за българската история.
Журналистката е и чест от историята на „Мартенски музикални дни“ като водеща на фестивала.
За значимия си принос към професията през 2011 г. Бояна Шандуркова е отличена с престижната награда „Русе“ в категория „Публицистика в медиите“ - признание, което затвърждава мястото й сред най-авторитетните имена на регионалната журналистика.

Партньорството зад кадър

Особено място в живота и в кариерата й, както вече стана ясно, заема покойният й съпруг й, операторът от РТВЦ-Русе Николай Шандурков. По думите на колеги и близки, двамата формират изключителен творчески и житейски тандем - той зад камерата, тя пред нея и зад думите на сценария - тандем, който оставя трайна следа в местната телевизионна история. Малко професионални двойки успяват да съчетаят толкова дълго съвместната работа със съвместния живот, и именно това е една от чертите, които колегите й най-често подчертават, когато говорят за нея - хармонията между професионалист и човек.

Свидетел на историята

През годините Бояна Шандуркова е не просто разказвач, а и пряк свидетел на важни събития от живота на Русе и страната. Тя отразява посещението на патриарх Неофит в региона - спомен, който споделя пред камерите на БНТ, описвайки първата си среща с бъдещия духовен глава на Българската православна църква край град Бяла, когато той е бил посрещнат от множество вярващи като техен нов пастир. По думите на самата журналистка, той е бил озарен от тиха усмивка, с която е докосвал всеки човек поотделно в цялото това множество - наблюдение, показателно за нейния поглед към хората: внимателен, топъл, търсещ същината зад повърхността на събитието.

Тя е сред журналистите, отразили и едно от най-необичайните и запомнящи се събития в новата история на Русе - очакваното (но нереализирало се) кацане на извънземни на летище Щръклево на 11 септември 1995 г., когато на малкото летище се стича истинско стълпотворение от журналисти и любопитни.

В по-нови интервюта за БНТ, направени по повод годишнини на регионалната телевизия, Бояна Шандуркова разсъждава и върху самата природа на професията и технологиите, отбелязвайки колко дълбоко техниката променя не само начина, по който се работи, а и самото мислене - а оттам, по нейните думи, и живота на хората, защото промяната в мисленето неминуемо води и до промяна в живота.

Пазителка на паметта

Освен като телевизионен журналист, Бояна Шандуркова е позната на русенската публика и като човек, посветен на съхраняването на местната културна памет извън екрана. Тя участва в представянето на книги, посветени на видни русенски творци и общественици - сред тях представянето на изследване за Георги Киряков, дългогодишен ръководител на русенския Киноклуб към читалище „Зора“, чиято 75-годишнина тя лично е отразила през 1979 г. Тази последователност - от репортажа в годините на социализма до участието в представянето на книга за същия герой десетилетия по-късно, говори красноречиво за нейната отдаденост: тя не просто е отразявала културния живот на Русе, тя е била негова активна част и негов летописец през целия си съзнателен живот.

Следата, която оставя

Колегите и близките на Бояна Шандуркова я описват като човек, за когото името е било синоним на висок професионализъм, класа и ерудиция - както в работата, така и в личния живот. Тя оставя след себе си не само архив от документални филми и репортажи, а и цяло поколение зрители, за които тя е била лицето и гласът на регионалната телевизия в Русе, довереният разказвач на историите за родния им град.

За приноса й към опазването на паметта за русенските творци, за нейната последователност в отразяването на културния и обществения живот на региона в продължение на повече от четири десетилетия, и за скромното, но неотклонно посвещение на професията, Бояна Шандуркова остава в историята на българската регионална журналистика като едно от нейните най-достойни имена.

„Благодаря ти, че ме научи как се ОБИЧА! Най-голямата ОБИЧ си ми ТИ! Ще се виждаме някъде там, знам“, написа във фейсбук дъщерята на Бояна - Елена.

Благодарим за всичко и ние, Бушо!
Поклон!