61 души от различни раси, етноси, култури, пол, възраст и среда от различни кътчета на планетата са обединени от идеята за сближаване на света и за живот далеч от предразсъдъците. И не по какъв да е начин, а с уникалните си татуировки, които се състоят от една единствена линия, изведена до съвършество. Татуировките са силно въздействащи, удивително красиви, изключително елегантни и изчистени, без нищо излишно, което не е типично за този вид изкуство. Всеки от тези 61 души носи татуировка със свой собствен мотив, която е част от голямо, унифицирано цяло. А когато всички тези 61 души застанат един до друг и татуировките се свържат, стават една непрекъсната линия. Част от тази непрекъсната линия е и русенката Мерлин Демирджиева, която внася в България посланието 
"Докато сме заедно, светът не може да се разпадне"
Татуировката от един ред всъщност представлява връзките, които хората трябва да създадат, за да сближат света. Посланието е да съберем света и да живеем без предразсъдъци, защото всички сме братя и сестри. В България има много хора с предразсъдъци. Аз съм пътувала, видяла съм много - видяла съм черен човек, видяла съм гей и съм се научила да ги приемам, да не виждам разликите. На много мои познати обаче все още им е трудно и се изказват негативно. Това не ми е приятно, разбирам, че не го правят, защото са лоши хора, просто не знаят, не са видели, не са имали допир. Но когато им разкажа за моята татуировка, се надявам, че поне малко им помагам да приемат останалата част от света. Това споделя 26-годишната чаровна русенка Мерлин, която в момента живее и работи в София. 
Тя всъщност участва и беше избрана за представител от България в глобален проект за татуировки. Той се организира от международния сайт за търсене на пътувания Momondo в тясно сътрудничество с Tattoodo -
най-голямата платформа за татуировки и световноизвестния татуист Мо Ганджи
който работи в Берлин и е специализиран в един стил татуировки. Проектът е част от непрекъснатите усилия за създаване на кампании, които целят да превърнат различията в източник на вдъхновение и развитие. 
26-годишната русенка отдавна е искала татуировка, но не е имала идея каква точно да е и по тази причина не се е престрашила да си направи. 
Във втори курс в университета с една приятелка си мислехме да си направим еднакви татуировки, но така и не можахме да изберем. Моят приятел Костадин има татуировка бухал, а фамилията му е Бухчев. Но аз нямах послание, нямах събитие, споделя Мерлин. 
Тя следва татуиста Мо Ганджи в Инстаграм и случайно през зимата попада на неговия пост за конкурс за безплатна татуировка. Решава да кандидатства, като попълва въпросник. 
Той е много талантлив, рисува много красиво, има симплистичен стил, който много ми допада, казва Мерлин.
На втория етап от конкурса отсяха около 200 човека за скайп интервю. А след този кръг
избраха 61 души, които всъщност да представят 61 различни държави
обяснява късметлийката. Впоследствие разбира, че от България е имало и други кандидати. 
Много се зарадвах, след като получих имейл, че съм избрана. Чувствах се наистина голяма късметлийка. Знам, че посланието да сближим света ще остане с мен за цял живот, споделя Мерлин. 
Първоначално й изпращат дизайн на татуировка, който е две ръце със сключени кутрета, но на нея не й допада. Младата русенка, която обожава животни и мечтае да има приют за бездомни животни, поискала татуировката й да е свързана с това. Тогава татуистът й изпраща нов модел - елегантно конче със запазения стил на Мо Ганджи - изрисувано с една единствена линия. 
Местен татуист в София ми направи татуировката за около 30-40 минути. Много ми хареса, но повечето хора като я видят и си мислят, че тя не е завършена, очакват да има запълване, цвят, без да знаят, че просто стилът е такъв, казва Мери.
Младата русенка, която има голямо и много сплотено семейство, не споделила на родителите си за спечеления конкурс и намерението да си направи татуировка. 
След като я направих, имах план да се върна в Русе. 
Посто им я показах, а на тях им замръзнаха усмивките
Те обаче ми имат доверие и ми казаха, че мога да правя каквото искам с тялото си. Допадна им, а когато им разказах и за идеята, още повече им хареса. Реакцията на баба ми, която много се гордее с мен, беше много смешна. След като й разказах, тя отиде да мие чиниите и след малко се върна с въпроса: Това да не е някаква секта, но после се успокои, разказва с усмивка Мери.
Израсналата в Русе посланичка за сближаването на света е изключително привъзрана към семейството си, макар че от години живее в София. Мери е учила в "Отец Паисий", като единствените спомени, които пази, са, че на училище я водел дядо й, тъй като точно тогава се родил с шест години по-малкият й брат. След това семейството се мести в квартал "Дружба", като ученичката се прехвърля във "Васил Левски". По това време в училишето започва изучаването на китайски и японски, но Мери не се възползва. След 7 клас кандидатства в Математическата гимназия, тъй като математиката винаги й е била страст.
Винаги ми е било много приятно усещането, когато си се мъчил и най накрая решиш задачата. Беше ми много интересно. Имахме една страхотна учителка Костадинова и тя ни водеше на различни състезания, конкурси в България и беше много приятно.
Имах отличен успех, винаги ми е било приятно да уча
Бях в среда с интелигентни хора и страхотни приятели, с които все още поддържаме връзка, споделя Мери. 
През 2009, когато чаровната русенка е десети клас, семейството решава да си опита късмета зад океана и се местят в Канада. Родителите им просто казват на нея и брат й, че ще живеят там заради по-добрите възможности. Далеч от дома обаче носталгията по родината надделява и остават само две години, докато Мери завърши 12 клас. 
Имахме приятели, които ни помогнаха, но след като се преместихме се оказа, че е малко по-различно от това, което ни бяха разказали. Усетихме силно липсата на роднини, тъй като тук имаме голямо сплотено семейство. Изчакахме да завърша и се върнахме в България. Според мен зависи на каква възраст отиваш в Америка. За нашите беше по-трудно, защото те все едно нямаха висше образование, докато за мен и брат ми беше много лесно, обяснява Мери. 
Макар че при пристигането на русенското семейство учебната година вече е започнала, тя и брат й бързо се интегрират в новата среда и успяват лесно да се адаптират към нея. Мери изкарва някои приравнителни изпити, като е категорична, че тяхното образование й е било по-лесно от българското. 
Много са открити и гъвкави. Самото образование е по-приложимо, като в 11 и 12 клас сам си избираш предметите в зависимост от това какво ще следваш в университета. 
Не учиш излишни неща, а в повече подробности това, което ти е интересно
Училището ми беше пълно с емигранти, интересна среда. Там се научих да виждам света с по-отворено сърце. Страната е изключително подредена, всичко се случва както трябва, но я няма тази човешка връзка - да почукаш на някого на вратата, и това ни тежеше, споделя чаровното момиче. 
След като се завръщат в България, Мери много се чуди къде да следва. Обмисля варианти за Торонто, за Великобритания, но там освен че е по-скъпо, е и много далеч от семейството. Тогава избира да учи икономика в Американския университет в Благоевград, който се оказва перфектният компромис. 
Беше подобно на гимназията в Канада и първият семестър беше все едно 12 клас в Канада - същите предмети, материали. Имаше най-различни хора и средата беше страхотна. Там ме приеха със стипендия, като имаше много извънкласни дейности, клубове, всякакви инициативи, казва Мери, която като подспециалност завършва математика и журналистика, тъй като това й е било интересно. Четири лета русенката ходи и на бригади в Щатите - в малко градче в щата Масачузетс, където е меката на хомосексуалните, като е работила в магазини, ресторанти, хотели, като бавачка.
Избира обаче да остане в родината
а след дипломирането си се установява в София. В момента работи за дигитален портфейл - най-грубо казано това е интернет платформа за електронна търговия. Там е  в риск отдела, където преглежда и проверява документите на клиенти, които отварят акаунт. 
А иначе финалният резултат от глобалния проект за татуировки, в който 61 души от цял свят се обединиха, за да кажат не на различията, беше разкрит от участниците през март. Събитието се проведе в Лондон, когато всички се срещнаха за първи път. 
Всички бяхме с пресни татуировки и трябваше да ни направят снимки. Профилът на участниците беше да има от всичко по малко. Най-младият участник беше на 20 години от Унгария, а най-възрастната жена беше на 70. Тя е била медицинска сестра, а в момента пише книги и осиновява кучета от България. В снимачната зала прекарахме един цял ден, като всичко беше изключително професионално. Бяхме напълно непознати и ни дадоха тъмнозелено бельо, а всеки си имаше точка в един кръг, където да застане. Беше малко странна атмосфера, но
беше много интересно, когато общите ни татуировки се свързаха и станаха като една непрекъсната линия
Имахме модератор - Саманта, която е психолог, като предварително те знаеха почти всичко за нас. Тя извика един по един около 10 човека в центъра на кръга и ги интервюира, а още на втория въпрос те плачеха, след което ние също, защото интервютата бяха много емоционални. Създадохме много силна връзка и много се сближихме, разказа емоционално Мери, която засега няма планове за втора татуировка.  
Голямото й желание обаче е да има собствен приют за бездомни животни, тъй като това й е истинската страст. Любовта й към животните се поражда още като много малка.
Мама ми е разказвала как като бебе не съм се хранела, освен ако не сме при пиленцата. Лятото винаги съм била на село при баба и дядо. Сякаш им разбирам езика и ми носят спокойствие, споделя Мери. 
Тя има куче Джесика, което е осиновено от приют, а наред с това е доброволец в малка организация за бездомни котки.
Джесика е първият ми личен любимец, но преди със семейството ми сме се грижили за много други животинки. Джесика ме балансира в каквото й настроение да съм, кара ме да се чувствам щастлива, казва чаровната русенка. 
В свободното си време, освен да се занимава с животни, обича и да пътува, като с част от участниците от проекта имат планове да се срещнат отново през есента в Копенхаген.