Русенското небесно братство се увеличи с още един човек, който наскоро попълни компанията на музиканти, актьори, сладкодумци, хора на честта... Археологът Стоян Йорданов занесе новини от днешния град на русенците, които седят на някой от къдравите бели облаци и току пращат ангелите да им доведат някого, който да разкаже какви ги вършат онези там на земята. Със сигурност Стоян вече се е видял с любими хора и с приятели и вероятно в прохладните райски следобеди Червенският болярин го кани на раздумка с медовина, за да научи какво става по неговите земи - във и покрай крепостта в гънките на лъкатушещия Черни Лом. Та кой друг да му разкаже, ако не човекът, който познаваше средновековния град като собствения си дом /а през лятото по време на разкопки Червен наистина му ставаше дом!/.     
Някои казват, че незаменими хора няма. 
Казват го, вероятно, за собствено успокоение. 
Има незаменими хора! И Стоян Йорданов беше един от тях. Той дълго ще липсва - с тихата си усмивка, с финото си чувство за хумор, с неизчерпаемите си познания по най-различни теми, с искрената почуда при вида на разпадащите се ценности, с чувството за отговорност, с добротата и с човечността, които стават все по-дефицитни в днешно време... 
Потърсихме колеги на Стоян Йорданов с молба да съставим заедно портрет на историка и човека, когото родният му град изпрати преди по-малко от месец. 
Беше наистина удивителен човек, казва археологът Никола Русев. Той е леко притеснен от поканата ми да разкаже за Стоян, защото го познава сравнително по-отскоро. Но тъй като август е един от най-"жътвените" месеци за издирвачите на минало, русенските археолози са по обектите. А Никола Русев се е заседял в музея, само защото работи по доктората си. 
Никола е в русенския музей от четири-пет години, но поне от десетилетие преди това си сътрудничи с РИМ и от 2005 г. всяко лято участва в русенски разкопки. Така се запознава със Стоян Йорданов - разбира се, на разкопки на средновековната крепост Червен.
"Беше изключително спокоен, балансиран човек, винаги усмихнат, винаги готов да откликне
- с отговор, със съвет, просто с разговор. Стоян Йорданов беше човек, от когото на терен можеш да научиш толкова много - както в строго професионален план, така и в други аспекти. Спокойствието беше една от отличителните му черти. Аз самият съм голям привърженик на това и затова винаги ми е било приятно да общувам с него. Вероятно и самата професия на археолога налага да притежаваме това качество - при нас нещата не стават на момента, нужно е голямо търпение и внимание, няма място за припряност, суетня, скорострелни реплики... Стоян Йорданов имаше и друго много ценно качество: никога не ни се е месил в работата на нас, по-младите. Това също не се среща често - обикновено хората с опит искат да го споделят и да покажат колко много знаят и могат. 
Той предпочиташе да слуша, никога не се натрапваше
но когато някой го попиташе нещо, щедро споделяше всичко, което знаеше", казва Никола Русев. 
Ето какво разказва Красимир Г.Кънчев: 
"Имах удоволствието да работя с него в един не продължителен период, 1985-1992 г. Бях спуснат като "парашутист" от бившия окръжен Съвет за изкуство и култура и се озовах в музея като ...специалист по въпросите на т.нар.възродителен процес!!! Не мога да забравя и да не благодаря на Стоян Йорданов, че не само ме вписа в колектива на музея, а и ми даде такова рамо, че и до днес се чувствам, като завършен специалист, не като "парашутист". 
Винаги се възхищавах на ерудицията и познанията му не само в областта на археологията, а и на общата история. Стигна се дотам, че през 2008 г. издадохме съвместно (по настояване на днешния директор на музея, проф. Николай Ненов) албума "Забравени свидетелства. Освободителната война в снимките на щабс-капитан Ревенски". С чиста душа признавам, че авторството на албума е изключително на Стоян. Помогнах само с някои снимки, които успях да сваля от Нюйоркската публична библиотека и от сайтовете на архива за фото кино документи в Санкт Петербург. Той направи и ретроспективната изложба в салона на Русенския музей. Нещо повече, с неговата ерудиция той "разсконспирира" образите на Христо Карагьозов в два от фотосите на албума, както и този на Баба Тонка. Факт, на който днешни "изследователи" си приписват авторството!"
С уредника в отдел "Нова история" Мариана Димитрова археологът Стоян Йорданов работеше в една сграда. Нещо повече: двамата заедно издадоха една книга, която дълго ще бъде едни от най-ценните справочници за всички с интерес към историята на Русе и към неговите бележити личности. Това е 
книгата "Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век"
излязла от печат през 2011 г. в "Авангард принт". 
В предговора двамата автори казват: "Не знаем какво точно ще даде тази книга на всички онези, които ще я прочетат, но тя със сигурност даде много на нас, които я писахме... В известен смисъл работата по книгата беше нашето голямо пътуване към Русе и ние успяхме да го изминем. Ако не друго, книгата удвои размерите на нашите лични планети и ни помогна да осъзнаем, че живеем в град, много по-голям, отколкото сме мислили преди".
И това послание на двамата изследователи е толкова стоянйордановско - и издава две от качествата и на двамата, които най-вероятно са сред причините за този творчески тандем: трепетното отношение към историята и към всеки неин знак, малък или голям, и умението към научните факти и открития да се подхожда с чувство, със съпричастие, без което добрият учен е немислим. 
Ето какво казва Мариана Димитрова: 
"Стоян беше невероятен човек и голям приятел. Човек, на когото можеш да разчиташ сто процента, който никога и по никакъв повод няма да те подведе. За него като за доказан и невероятен професионалист говорят колегите археолози, за мен той беше колегата и човекът, с когото години наред работехме врата до врата - и с когото съм се чувствала толкова спокойно и уверено...   
Независимо че неговата специалност беше археология, а моята - нова история, ние двамата намерихме много допирателни и нашите професионални интереси често се срещаха. Стоян Йорданов беше изключително духовен човек, с разностранни интереси. Възрожденец по дух. Честен, почтен - направо до болезненост
Такива хора вече изчезнаха, няма ги, заминават си един по един, ето, и Стоян си тръгна... 
Но независимо от това, че Стоян вече го няма физически, аз се улавям, че продължавам да мисля за него като за жив човек. И макар че той стана християнин на по-късен етап, с него сме обсъждали пъти библейски и длбоко човешки теми... Като това, че пред Бога ние всички сме винаги живи... 
Много ми липсва, и на мен, и на моите колеги. Но за мен той е като една голяма светла точка, която остава завинаги в мислите ми и съзнанието ми".
А друга негова колежка, османистката Теодора Бакърджиева, му съобщила хубава новина. "Току-що се бях върнала от САЩ, където в Конгресната библиотека във Вашингтон видях в каталога, че имат и две заглавия, под които стои неговото име. Едното е "Подбрани изводи за историята на град Русе и Русенския край 2-19 в." от 1999 г., а второто - "Русе - пространство и история: краят на 14 в.-70-те години на 19 век". Зарадва се , като чу това, макар че вече знаеше, че не му остава много. За съжаление, това бе последният ни разговор.
Аз самата съм научила много от Стоян, но едно нещо ми помага и до днес: 
той ме научи как се подрежда фонд! 
Беше още в началото, наскоро бях постъпила на работа в музея. Тогава той ми каза: "Ако искаш деловата ти работа да бъде песен, трябва да отделиш няколко месеца, за да си подредиш всичко и да го опишеш, оттам нататък ще знаеш във всеки момент кое къде се намира и ще ти бъде лесно. И аз, която не съм най-подреденият човек на света, послушах съвета му - и това ми помага и до днес! Ето табличката, която направих, когато той ме научи на толктова важната за нас фондова работа. 
Стоян знаеше изключително много. Разбираше от изкуство - още като студент във Великотърновския университет е слушал и лекции във факултета по изобразително изкуство, беше вещ във фотографията, имаше невероятно отношение към литературата, разбираше от музика - но не като любител, а като човек с отношение. Стоян, който известно време беше и директор на музея, знаеше във всеки отдел какво има, не беше затворен само в неговата тематика, а се интересуваше от всичко и постоянно търсеше нова и нова информация... И още нещо: беше прекрасен отзивчив съветник! Случвало се е да му дам мои текстове да ги прочете, като очаквам мнението му. Не беше от хората, които без да се задълбочават много-много, след това ще ти кажат нищо не значещото: "Браво, супер е". Стоян четеше задълбочено като критичен читател и след това винаги имаше ценни и полезни забележки. Беше наистина невероятен и човек, и професионалист. А любовта му към Русе беше уникална - това беше любов към всяка уличка, към всяка сграда, към всяко кътче. Надявам се и градът да отвърне със същата любов и да не го забравя".